Специално за Econ.bg
- Г-жо Софронова, как Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) осъществява своята цел да насърчава българския износ и успява ли да помогне на българските износители да бъдат в равнопоставено положение сред техните конкуренти на международните пазари?
Соня Софронова:
- Определено считам, че Българската агенция за експортно застраховане създава условия българските износители да бъдат в равнопоставено положение сред техните конкуренти на международните пазари, тъй като цялата схема на експортното застраховане и всички продукти, които ние предлагаме, са изцяло в съответствие с международната практика. Ние се стремим да ги предлагаме при условията, при които се предлагат и се ползват от чуждестранните конкуренти. Дейността на БАЕЗ е насочена точно към това - да се предложат сравними условия на българските износители за излизане на международните пазари. Основният принцип, по който се предлага експортното застраховане, е част от него да бъде за сметка на БАЕЗ и част за сметка на държавата, е продиктуван от необходимостта държавата да подкрепя определени рискове, по които частните застрахователи не се включват, тъй като те са по-широко обхватни, по-трудно оценими. В същото време, обаче, е необходимо износителите да бъдат защитени от тези рискове, за да могат да излязат на нови пазари и да осъществяват контакти с нови партньори. Световната практика е държавата да подкрепя тези рискове. В България вече се работи по същия начин. Със закона за експортното затраховане се регламентират точно държавната подкрепа за т.нар. непазарни рискове.
- Какви са конкретните резултати от дейността на БАЕЗ през изминалата година?
Соня Софронова:
- БАЕЗ работи вече трета година от своето създаване. През този период нашите усилия бяха насочени към нейното институционализиране, към създаване на средата, в която да осъществява своята дейност. Считам, че към момента вече сме създали тази среда, разработени са общите условия, тарифите, схемата за застраховане. Всички фирми, които биха искали да ползват услугите на агенцията, са абсолютно равнопоставени да направят това. Отработен е механизмът за оценка на риска, за събиране на информация за чуждите фирми, защото това също е основен момент в нашата дейност. Изградената е и базата на системата за оценка на кредитоспособността на фирмите и банките, която разбира се, ще се развива. Направихме предложения за изменения в Закона за експортно застраховане на база на чуждестранния опит.
- Знаем, че бяха направени промени в Закона за експортно застраховане. В какво точно се състоят тези промени и как те биха помогнали за стимулиране на българските износители?
Соня Софронова:
- Основната промяна, която бе направена в ЗЕЗ е възприемане на Европейската класификация за пазарните и непазарни рискове и осигуряване от страна на държавата на подкрепа за всички непазарни рискове. По действащия закон тя следва да подпомага всички средносрочни и дългосрочни търговски рискове и всички политически рискове. Според възприетата в ЕС класификация рисковете, свързани с износа на стоки и услуги, се делят на пазарни и непазарни, като за пазарни се считат рискове, които са по-ниски, могат да бъдат надеждно и да се поемат от частния застрахователен и презастрахователен пазар. Такива са главно рисковете, свързани с износа към държавите от ОИСР. Според досега действащия Закон за експортното застраховане всички краткосрочни търговски рискове трябваше да се поемат от Агенцията, но в някои случаи това не е реалистично, тъй като за държави с по-висока степен на риск се налага държавата да поеме тези рискове. С промените в ЗЕЗ на практика се осигурява държавната подкрепа за всички непазарни рискове. Освен това се разширява обхвата на дейността й с включване на застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с производството на стоки за износ и възможност за застраховане на български инвестиции зад граница.
- Как оценявате ролята на държавата за развитие на експортния потенциал на страната и повишаване конкурентноспособността на износа на български стоки и услуги на международните пазари?
Соня Софронова:
- Смятам, че държавата полага големи усилия за развитие на експортния потенциал на страната. В наше лице тя предоставя своята подкрепа, тъй като ние застраховаме за сметка на държавата. За тези застраховки има финансова обезпеченост с лимит в държавния бюджет, който се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. Фактът, че този лимит все още не е недостатъчен, доказва, че държавата прави това, което е необходимо на този етап – създала е институцията, създала е законовата база, осигурена е финансовата страна за този вид дейност. Ние от своя страна сме създали механизма за осъществяване на дейността по застраховането на износителите, опитваме се максимално да популяризираме дейността си сред тях. Участваме във всички срещи, организирани от Стопанската камара, от регионални институции. Също така осъществяваме и директен контакт с износителите.
Идеята ни е да убедим българските износители, че ползвайки нашите услуги, получават качествено предимство в своята дейност.
Във връзка с идеята ни да бъдем още по-полезни на нашите клиенти, искам да спомена, че вече си сътрудничим с търговските банки. Самата застраховка на експортен кредит защитава износителя от рисковете на външния пазар, но заедно с това има сериозни затруднения по осигуряване на финансиране както за производството на стоки за износ, така и за периода на отсрочване. За да създадем условия за по-лесно получаване на финансиране, ние вече имаме подписани споразумения за сътрудничество с 16 банки в България. Тези споразумения определят общите принципи на сътрудничество между БАЕЗ и съответната банка в случаите когато банката е страна по застраховка в БАЕЗ или трето ползващо се лице по застраховка на експортен кредит.
Разработихме и един специален продукт – застраховки на банкови кредити за производство на стоки за износ. Така дейността на износителите, предекспортното и експортно финансиране, се улеснява и се търси максимална сигурност. В тази връзка считаме за много съществено и направеното през миналата година изменение в наредба 9 на БНБ,
според която полиците на БАЕЗ, издадени за сметка на държавата по ЗЕЗ, се считат за безрисково обезпечение до размера на предоставеното застрахователно покритие Т. е. банките, които имат такива полици, постигат определени предимства, свързани с начисляване на по-малко провизии, намаляване на рисковия компонент на активите на банката и осигуряване на висока ликвидност на обезпечението по съответните кредити.
- Какво показва анализът на показателите за българския експорт през последните 10-12 години? Какви тенденции се очертават?
Соня Софронова:
- Считам, че за подобен коментар е необходим задълбочен специализиран анализ, с какъвто аз не мога да се ангажирам в момента. Нашата институция разчита за тези анализи на специализираните звена, едно от които слeдва да е Центърът за насърчаване на износа (сега Агенция за насърчаване на търговията). Известно е, че през последните години основната част от българския износ е насочена към пазарите на ЕС. Считам, че в следващите години заедно с утвърждаването ни на европейските пазари трябва да се търси и възстановяване на позициите на българския износ на предишните традиционни пазари като тези в страните от ОНД и арабските държави. В тази връзка БАЕЗ може да бъде полезна като осигури необходимите условия за гарантиране на плащанията. За целта е много важно установяването и поддържането на коректни партньорски взаимоотношения между нашата Агенция и съответната чуждестранна институция за експортно застраховане.
През изминалата година организирахме 2 семинара с наш партньор в Русия, посветен на възможностите за застраховане и финансиране на стокобмена между страните ни. Участваха български и руски фирми и банки, които биха имали интерес от тази дейност. Тези събития бяха оценени много положително от фирмите, които участваха на тях.
В рамките на посещението на официалната българска в Иран, което се състоя скоро, ние подписахме споразумение за сътрудничество с Иранската агенция за гарантиране на износа, което регламентира нашите отношения и при намирането на конкретни проекти, ще можем да си сътрудничим.
- Какво включват плановете за дейността на БАЕЗ през тази година?
Соня Софронова:
- Конкретните неща, към които се стремим, са да продължим да популяризираме дейността на БАЕЗ, да предложим нови продукти, за които смятаме, че има интерес сред износителите и банките, и които следват от измененията в ЗЕЗ.
Считаме, че трябва да задълбочаваме сътрудничеството си с банките през настоящата година. Имаме намерение за разработим специфични схеми за застраховане за отделни държави или отделни сектори в икономиката, за различен тип предприятия – за малките и средни предприятия например.
Ще развиваме и международното сътрудничество. Ние имаме осъществени контакти с почти всички агенции за експортно застраховане в развитите държави и в Централна и Източна Европа, членове сме на т.нар. "Пражки клуб", в който членуват новосъздадени агенции за експортно застраховане.
- Основната промяна, която бе направена в ЗЕЗ е възприемане на Европейската класификация за пазарните и непазарни рискове и осигуряване от страна на държавата на подкрепа за всички непазарни рискове. По действащия закон тя следва да подпомага всички средносрочни и дългосрочни търговски рискове и всички политически рискове. Според възприетата в ЕС класификация рисковете, свързани с износа на стоки и услуги, се делят на пазарни и непазарни, като за пазарни се считат рискове, които са по-ниски, могат да бъдат надеждно и да се поемат от частния застрахователен и презастрахователен пазар. Такива са главно рисковете, свързани с износа към държавите от ОИСР. Според досега действащия Закон за експортното застраховане всички краткосрочни търговски рискове трябваше да се поемат от Агенцията, но в някои случаи това не е реалистично, тъй като за държави с по-висока степен на риск се налага държавата да поеме тези рискове. С промените в ЗЕЗ на практика се осигурява държавната подкрепа за всички непазарни рискове. Освен това се разширява обхвата на дейността й с включване на застраховане на кредити, гаранции и финансови загуби, свързани с производството на стоки за износ и възможност за застраховане на български инвестиции зад граница.
- Как оценявате ролята на държавата за развитие на експортния потенциал на страната и повишаване конкурентноспособността на износа на български стоки и услуги на международните пазари?
Соня Софронова:
- Смятам, че държавата полага големи усилия за развитие на експортния потенциал на страната. В наше лице тя предоставя своята подкрепа, тъй като ние застраховаме за сметка на държавата. За тези застраховки има финансова обезпеченост с лимит в държавния бюджет, който се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. Фактът, че този лимит все още не е недостатъчен, доказва, че държавата прави това, което е необходимо на този етап – създала е институцията, създала е законовата база, осигурена е финансовата страна за този вид дейност. Ние от своя страна сме създали механизма за осъществяване на дейността по застраховането на износителите, опитваме се максимално да популяризираме дейността си сред тях. Участваме във всички срещи, организирани от Стопанската камара, от регионални институции. Също така осъществяваме и директен контакт с износителите.
Идеята ни е да убедим българските износители, че ползвайки нашите услуги, получават качествено предимство в своята дейност.
Във връзка с идеята ни да бъдем още по-полезни на нашите клиенти, искам да спомена, че вече си сътрудничим с търговските банки. Самата застраховка на експортен кредит защитава износителя от рисковете на външния пазар, но заедно с това има сериозни затруднения по осигуряване на финансиране както за производството на стоки за износ, така и за периода на отсрочване. За да създадем условия за по-лесно получаване на финансиране, ние вече имаме подписани споразумения за сътрудничество с 16 банки в България. Тези споразумения определят общите принципи на сътрудничество между БАЕЗ и съответната банка в случаите когато банката е страна по застраховка в БАЕЗ или трето ползващо се лице по застраховка на експортен кредит.
Разработихме и един специален продукт – застраховки на банкови кредити за производство на стоки за износ. Така дейността на износителите, предекспортното и експортно финансиране, се улеснява и се търси максимална сигурност. В тази връзка считаме за много съществено и направеното през миналата година изменение в наредба 9 на БНБ,
според която полиците на БАЕЗ, издадени за сметка на държавата по ЗЕЗ, се считат за безрисково обезпечение до размера на предоставеното застрахователно покритие Т. е. банките, които имат такива полици, постигат определени предимства, свързани с начисляване на по-малко провизии, намаляване на рисковия компонент на активите на банката и осигуряване на висока ликвидност на обезпечението по съответните кредити.
- Какво показва анализът на показателите за българския експорт през последните 10-12 години? Какви тенденции се очертават?
Соня Софронова:
- Считам, че за подобен коментар е необходим задълбочен специализиран анализ, с какъвто аз не мога да се ангажирам в момента. Нашата институция разчита за тези анализи на специализираните звена, едно от които слeдва да е Центърът за насърчаване на износа (сега Агенция за насърчаване на търговията). Известно е, че през последните години основната част от българския износ е насочена към пазарите на ЕС. Считам, че в следващите години заедно с утвърждаването ни на европейските пазари трябва да се търси и възстановяване на позициите на българския износ на предишните традиционни пазари като тези в страните от ОНД и арабските държави. В тази връзка БАЕЗ може да бъде полезна като осигури необходимите условия за гарантиране на плащанията. За целта е много важно установяването и поддържането на коректни партньорски взаимоотношения между нашата Агенция и съответната чуждестранна институция за експортно застраховане.
През изминалата година организирахме 2 семинара с наш партньор в Русия, посветен на възможностите за застраховане и финансиране на стокобмена между страните ни. Участваха български и руски фирми и банки, които биха имали интерес от тази дейност. Тези събития бяха оценени много положително от фирмите, които участваха на тях.
В рамките на посещението на официалната българска в Иран, което се състоя скоро, ние подписахме споразумение за сътрудничество с Иранската агенция за гарантиране на износа, което регламентира нашите отношения и при намирането на конкретни проекти, ще можем да си сътрудничим.
- Какво включват плановете за дейността на БАЕЗ през тази година?
Соня Софронова:
- Конкретните неща, към които се стремим, са да продължим да популяризираме дейността на БАЕЗ, да предложим нови продукти, за които смятаме, че има интерес сред износителите и банките, и които следват от измененията в ЗЕЗ.
Считаме, че трябва да задълбочаваме сътрудничеството си с банките през настоящата година. Имаме намерение за разработим специфични схеми за застраховане за отделни държави или отделни сектори в икономиката, за различен тип предприятия – за малките и средни предприятия например.
Ще развиваме и международното сътрудничество. Ние имаме осъществени контакти с почти всички агенции за експортно застраховане в развитите държави и в Централна и Източна Европа, членове сме на т.нар. "Пражки клуб", в който членуват новосъздадени агенции за експортно застраховане.
