Специално за Econ.bg

Н.Пр. Ахмед Буташ (на снимката вляво) е роден на 7 март 1953 г. Завършил е Националното училище за администрация. През 1977 г. започва работа в Министерството на външните работи като ръководител на Службата за двустранни споразумения в Дирекцията по правни въпроси и договори. През 1979 г. става ръководител на Отдела за правни и административни споразумения към дирекция "Международни политически въпроси”. От 1980 до 1986 г. работи в посолството на Алжир във Вашингтон. По-късно става пълномощен министър в Генералната дирекция за Африка. От 1996 до 2004 г. е посланик в Сеул. После работи като генерален инспектор в Министерството на външните работи. Говори английски и френски език. Женен е, с едно дете.

Акценти:

• 50 години дипломатически отношения между България и Алжир
• И преди и днес - основният стокообмен между двете страни остава военното оборудване
• България може да диверсифицира газовите си доставки с внос от Алжир
• Алжир изпълнява програма за развитие на стойност 286 млрд. долара. Страната се радва на добри финансови възможности
• Има голям потенциал за развитие на български строителни фирми в Алжир
• Липсва волята от страна на България за развитие на търговските връзки с Алжир
• Съвременните бизнесмени са без чувство за реалност; компаниите не са достатъчно предприемчиви
  

Ваше превъзходителство, България и Алжир имат дълга дипломатическа история. Икономическите отношения също са били интензивни. Какви са били търговските отношения между България и Алжир преди 1989 година? Какви са традиционните български стоки, познати на алжирския пазар и алжирските, които са известни в България?

Ахмед Буташ:

Действително България и Алжир са страни, които се познават повече от 50 години. Двустранните отношения водят началото си още от времето, когато Алжир води война за независимост. Още преди официалната декларация за независимостта при прекратяването на огъня със споразумението от 19 март 1962 година, Алжир и България установяват дипломатически отношения. Това се случва на следващия ден - 20 март същата година. Доколкото първите отношения между двете страни са свързани с контекста на войната за независимост, първите форми на отношения са всъщност една помощ от страна на България под формата на оръжие за бойците, който участват в партизанската война в планините. През 2012 г. ще честваме 50-годишнината от установяването на двустранните дипломатически отношения. За тези 50 години структурата на търговско-икономическите отношения не е претърпяла големи промени. Както казах, започнахме с доставка на оръжие и сега - 50 години по-късно, две трети от износа на България за Алжир също е военното оборудване. Значението на тези доставки е толкова важно на фона на цялостния стокообмен, че компанията, която се занимава с тях, има представителство в Алжир. Извън стокообмена, след извоюването на независимостта на Алжир, двете страни поддържат едно много активно сътрудничество. До такава степен, че в един момент - през 70-те години, в Алжир имаше към 7 хил. българи, които работиха във всички сектори.

Иначе стоковата структура не е много богата като цяло. Фосфатите са основна позиция на алжирския износ за България, както и минералите, но липсват такива продукти, които потребителят би могъл да различи на рафта в супермаркета.

Каква е приблизително стойността на тези две трети от износа ни, които са военно оборудване?

Ахмед Буташ:

През 2009 година стокообменът беше приблизително 85 млн. долара, от които две трети е за военното оборудване.

Как според Вас се отрази "преходът" в България на тези отношения. Промени ли се характерът на бизнеса между двете страни и ако има такава промяна, от какво е обусловена тя?

Ахмед Буташ:

Както споменах, двустранните отношения бяха много интензивни през един много дълъг период, докато не падна Берлинската стена. Това е крайъгълно събитие в международните отношения като цяло. Що се отнася до България, тя посвети усилията си към присъединяването към Европейския съюз и НАТО. От своя страна Алжир премина през един изключително труден период през 90-те години. По-точно - от 1993 до 1997-98 година. Поради тези причини отношенията между Алжир и България изпаднаха в стагнация, която продължава вече 20 години. Откакто съм тук полагам всички усилия, за да подкарам мотора на двустранните отношения, който практически беше спрял за тези 20 години. За да подкараме този мотор, предприехме редица инициативи. Тези инициативи достигнаха своеобразен връх с 19-тата сесия на смесения комитет за икономическо, научно и техническо сътрудничество.

Виждате ли в България страна, която би могла да отвори търговските ви отношения със страните от Европейския съюз? Може ли в същото време Алжир да се превърне във "врата" за българските стоки за Африка?

Ахмед Буташ:

Със сигурност и двете страни биха могли да послужат взаимно като врата към пазарите в двата региона. За България ролята на врата за достъп би била по отношение на Балканите.

Да, защото Алжир има вече изградени връзки със страните от Европейския съюз (ЕС)...

Ахмед Буташ:

Да, Алжир има подписан договор за асоцииране с ЕС. Мисля, че има една стратегическа сфера на сътрудничество между двете страни, която е енергетиката. България в момента преосмисля своята енергийна стратегия с цел да има геостратегическа роля в областта на енергетиката на Балканите.

Мисля, че в средносрочен план България може да стане енергиен хъб (разпределителен център) в региона. Руският газ вече минава през България. Количествата газ, които се транзитират през България, могат да се увеличат, както и да достигнат до нови дестинации. Тук имам предвид проекта "Южен поток”, както и проекта за газопровода "Набуко”, в който България също е страна. Цялата тази мрежа от газопроводи може да послужи за транзит и доставка на газ от Русия, от Азербайджан, а защо не и от Алжир. Алжир е първи производител на втечнен газ в Африка и втори в света. Алжир е и трети по значение доставчик на природен газ за Европа.

Преносът на газ от Алжир към България по кои проекти може да стане?

Ахмед Буташ:

Това може да стане чрез една инвестиция, така че алжирският газ да достигне до България, както за нуждите на местния пазар, така и за страните от региона. Също така може да се помисли и за инвестиране в създаването на електроцентрала в България, която да произвежда електричество от газ, като произведеното електричество може да се реализира в региона на Балканския полуостров.

Могат ли да бъдат използвани конекторните връзки между България и Гърция за пренос на алжирски газ?

Ахмед Буташ:

Мисля, че това е една от възможностите. Бих желал да припомня, че когато беше газовата криза през януари 2009 година, алжирският газ спомогна за облекчаване на кризата. Имаше такава доставка на алжирски газ през Гърция.

Според Вас какви са перспективите в икономически аспект пред двете държави? В кои други отрасли има възможност за инвестиции?

Ахмед Буташ:

Доколкото знам, 65-70% от българския износ е предназначен за страните от Европейския съюз. Знаете за кризата в еврозоната - криза, на която не виждаме края. Въпреки големите усилия, които полагат Саркози и Меркел - така наречената двойка Меркози, според един германски вестник, все още не се вижда едно ясно и дефинитивно решение на кризата. Така че ми се струва, че още дълго време европейската икономика ще бъде в депресия, което естествено ще се отрази на всички партньори на Европа, не само върху България, но и върху страни като Алжир. Струва ми се, че една стратегия, която би позволила тази трудна ситуация да се преодолее, е да се помисли за ориентиране и към други пазари. За България това означава едно връщане към традиционните й партньори в Арабския свят и Африка. Това струва ми се беше споменато и от член на правителството (става дума за изказване на министъра на външните работи Николай Младенов – бел.авт.).

Освен това в тази икономическа криза Алжир се радва на добри финансови възможности, които му позволяват със собствени средства да финансира една програма за развитие на стойност 286 млрд. долара, която се изпълнява от 2010 до 2014 година. В рамките на тази програма се изграждат 1 200 000 жилища. Известно е, че строителният бизнес в България в момента е в криза и при това положение ми се струва логично той да се заинтересува от възможностите, които се предлагат в Алжир в сферата на строителството, а и не само в Алжир. Бих ви казал съвсем откровено и приятелски - струва ми се, че българските компании не са много предприемчиви, когато става дума да се ориентират към външните пазари. В случая с Алжир те са в плен на някои предразсъдъци. Имам предвид, че те смятат, че в Алжир не е много сигурно.

Въпреки това има интерес към региона в момента?

Ахмед Буташ:

Да, но това не личи на практика, защото не е достатъчно интересът да бъде изразен само вербално. Необходимо е да се действа на място, на терен. Така например, не разбирам защо България няма търговски представител в посолството ви в Алжир. Вече цяла година цялото посолство се движи от един-единствен дипломат, който се занимава с всичко. Това, което съм установил от работата си с тях, е, че като че ли българските предприемачи очакват да им поднесем договорите готови на сребърен поднос. Докато в глобализирания свят нещата не стават така. Когато човек иска да има част от някакъв пазар някъде, той отива там на място. Да вземем за пример Азия. Азия е много далеч от Алжир, но едни от най-активните ни партньори, да оставим настрана традиционните - Франция, Италия, Испания, много активни на алжирския пазар, са китайците и южнокорейците. Да вземем Южна Корея, която добре познавам (Н. Пр. Ахмед Буташ е бил посланик в Южна Корея – бел.авт.). Дипломатическите ни отношения датират от 1990 година, през 1992 г. отворихме посолството. Аз го открих. Когато отидох там като посланик през 1992 г., търговският ни обмен беше 120 млн. долара. Днес след близо 20 години обменът е 2 млрд. т.е. 20 пъти повече. Защо? Защото южнокорейците, китайците и другите са много агресивни, а при България не е така. Тя чака като една хубава невяста някой да я поиска, а пък нещата така не се случват.

Трябва ли държавата да окаже по-голямо влияние върху тези фирми, да ги подпомогне по някакъв начин? Беше проведен и бизнес форум с представители на много алжирски компании. Какво очаквате като резултат от тези срещи? Смятате ли, че правителството прави нужното, за да стимулира бизнеса между двете страни?

Ахмед Буташ:

Резултатът от тази сесия, особено ако я сравним с осемнадесетата сесия, която се състоя през 2007 година в Алжир, е това, че все пак успяхме да стигнем до подписването на пет важни споразумения. Рамково споразумение за икономическо сътрудничество, споразумение за сътрудничество между малките и средните предприятия, едно споразумение в областта на морското транспортно корабоплаване и едно споразумение, което подписахме с КРИБ за създаване на бизнес съвет и накрая едно споразумение за сътрудничество между търговските палати на двете страни. Като последните две споразумения имат за цел установяването на директни контакти между бизнес средите на двете страни. Подписването на всички тези споразумения е хубаво нещо, обаче ако те останат забравени в някое чекмедже, значи нищо не сме направили. Нужно е да се предприемат и следващи стъпки след подписването на споразуменията в София. Тези стъпки трябва да бъдат посещения - например на министъра на икономиката Трайчо Трайков с бизнес делегация, който да отиде в Алжир и да види на място конкретно какво може да се направи.

Алжир и България малко са позагубили навика да комуникират помежду си. Ако не действаме бързо в тази посока, за да се върнем към навика да общуваме, да овладеем този недостатък на липса на комуникация от последните 20 години, то икономическите отношения ще продължат да бъдат в застой.

Например, външният министър на България Николай Младенов се срещна с алжирския си колега в град Сирт през 2010 година. Това беше в рамките на среща на върха между Европейския съюз и Африканския съюз. Веднага след тази среща се постарах да предам едно конкретно съдържание, като се обърнах към нашия министър на външните работи, за да изпрати официална покана към Николай Младенов да посети Алжир. Тази официална покана аз лично връчих във Външно министерство през март 2011 г., но все още няма такова посещение. Струва ми се, че България вижда приоритетите си другаде, но ми се струва, че това нейно виждане за приоритетите й не съвпада напълно с нейните интереси. От известно време различни български правителства са просто омаяни от мисълта за Европейския съюз, сякаш нищо друго не съществува извън ЕС. Днес вече става ясно, че да си част от ЕС е много хубаво. България закачи своя вагон към правилния локомотив, но това не придава на страната достатъчно икономическа и политическа тежест, защото дори бидейки част от ЕС и НАТО, България си остава България, т.е. тя трябва да разчита повече на собствените си сили, сама да полага усилия, за да постигне едно достатъчно равнище на икономическо развитие, така че да има съответната тежест на световната сцена.

Има ли енергийни проекти, касаещи България, в които бихте се включили? Например, обсъждали ли сте с министъра на икономиката Трайчо Трайков внос на природен газ от Алжир?

Ахмед Буташ:

Да, темата беше засегната от двамата министри, но за да се върви напред и да се конкретизират нещата, трябва да има контакти между отговорните лица от съответните сектори. Затова казах, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма би трябвало да дойде в Алжир с бизнес делегация, за да може на място да се изработи един план за действие, т.е. нещо конкретно.

Отново се връщаме към търговските връзки между двете страни. Вие вече споменахте някои детайли, но как според Вас могат да се съживят търговските връзки между двете държави, така че да се усетят осезаемо ефектите от това?

Ахмед Буташ:

Ролята на правителствата на държавите е да заложат юридическата рамка, т.е. да подпишат споразумения, също така да дадат силни и ясни сигнали на бизнеса като разменят политически посещения на високо равнище. На бизнеса принадлежи да извърши конкретното, да се ангажира да идентифицира конкретните възможности и проекти. Честно казано обаче, струва ми се че няма достатъчно силна воля от страна на България. Вербално всеки казва "Да, готови сме", но когато става дума да се действа... Ще ви дам един пример. По време на тази деветнадесета сесия споменах на един български бизнесмен, от едрите бизнесмени, че за него има възможност да стъпи на алжирския пазар, че би могъл да изгради партньорства с алжирски фирми. Той каза, че е готов, че едва ли не само това чака. Аз се обърнах към съответните алжирски фирми и една от тях се съгласи да дойде. Когато отново се обърнах към българската фирма, председателят на управителния съвет първо не беше свободен, после се върна от някъде и беше много зает и после ми казаха, че мога да говоря с търговския директор. Аз съм посланик, т.е. аз съм представител на държавния глава на моята страна и аз не мога да приема да градя взаимоотношения на по-ниски нива, а някои от нашите български приятели това не го разбират, така че аз поради този факт отказах срещата, но все пак изпратих писмо, за да обясня за какво става въпрос и да кажа, че ако другата страна проявява интерес, може директно да контактува с фирмата, така че аз всъщност изпълнявам донякъде и ролята на съветник по търговските въпроси или на търговско аташе, каквото всъщност липсва. Не е моя задача да правя това, но ако приемам да го правя, то е от приятелски чувства към България и за да допринеса с нещо за развитието на приятелските връзки и сътрудничеството между нашите две страни.

Очевидно 20-те години преход са направили някои от българските бизнесмени по-невъзпитани...

Ахмед Буташ:

Не само това, а и чувството за реалност липсва. Защото това, което бихме могли да правим с тази българска фирма, можем да го направим с всяка друга фирма, дори да намерим по-добър продукт, защото плащаме в кеш.