Специално за Econ.bg.

- Г-н Александрийски, как на общия фон на стагнираща икономика, износът на български облекла и текстил отбелязва позитивни тенденции на развитие?

Роберт Александрийски:

- Резултатите през последните години показват над 20% ръст в износа на фирмите в текстила. Това не винаги е свързано с голям напредък в индустрията и не винаги означава блестящо развитие на дадено предприятие въпреки, че продукцията се реализира на пазари с висок ценови стандарт.

Промяната бе направена в средата на 90–те години. Браншът успя да се намести в една ниша, която се оказа незапълнена на европейския пазар. Имахме шанса да навлезем  в стоковата ниша на дамските облекла, в момент, в който Европа търсеше промени във връзка със световната глобализация, когато се изискваше регионализиране на търговията в бранша. В момента имаме два главни потребителски центъра – Западна Европа и Америка, около които се създадоха сателитни производства. Ние сме в западноевропейския сателит. Това е Евро-Средиземноморската зона, производителите от Източна Европа и Средиземноморският район – Тунис, Мароко и Турция. Мнозина се учудват как оцеляваме при положение, че Турция е вече петата страна в света по обем на производството.  Именно навлизането в определени видове производства и особено на  най-търсените стоки -  дамско качествено облекло, ни позволи да запазим позициите, които имаме. Това бе резултат на започнало още през 80-те години сътрудничество с някои германски фирми. Нашето производство съумя да намери партньори в лицето на такива фирми. Това е едно стратегическо партньорство за българските фирми.

- До каква степен българските облекла и текстил отговарят на качествените изисквания на международните пазари?

Роберт Александрийски:

- Без да сме сертифицирани по много показатели, нашето производство има много добро качество. Сега сме в нишата на дамските облекла, която изисква още по-високо качество и прецизна изработка. Българските производители на облекла и текстил предлагат добро съчетание на качество и цена, което ги прави търсени на международните пазари.

Другият плюс е близостта ни до Европа. Споразумението с Европейската общност през 1998г. отвори Европа за нашите стоки без да налага импортни ограничения и мита. Оттогава вече достигаме до удвояване на износа на облекло за Европейската общност.

- Съществуват ли заплахи за експортните позиции на българските производители на текстил?

Роберт Александрийски:

- Никой в нашия бизнес не може да бъде абсолютно спокоен. Например в момента немска фирма, която работи 20-25 години в България и възлага поръчки в порядъка на 100-150 хил. бройки на месец на наши производители, може да изгуби своите пазарни позиции. А нашите фирми ще трябва да намерят други партньори, с които да продължат да работят. Ако фирмите ни са се ориентирали своевременно към търсене на повече пазари, ще съумеят да излязат от подобни състояния.

Друга заплаха е това, че от 1 януари 2005 г. митата за всички страни от Далечния Изток ще отпаднат и навлизането на продукция от Азиатските страни в Европа ще е много сериозно. 

- Какво е нивото на инвестиции, които се правят за модернизация на отрасъла?

Роберт Александрийски:

- Нашите производители малко изостават по отношение нивото на  технологиите. Повечето от машините са на около 20 години, което означава, че голяма част от фабриките не са на необходимото за бързите глобални промени ниво. А все по-голям става натискът върху нашите производители да намаляват цените си. В момента по света има над 30 млн. души, които се занимават с производство на облекло, откриват се нови производствени центрове, което усилва натиска върху ценовите равнища. Производителите трябва да свалят цените,но не могат да повишат производителността и рентабилността си със същия темп. У нас все още това е проблем, както на слабото технологично обновление, така и в резултат на недостатъчната възможност на средните и висши мениджъри да управляват по-добре фабриките. Фабриките ни трудно намират работници, има и голямо текучество на персонала. Образованието не захранва производството със средни и ръководни кадри. Това е проблем на нашата индустрия. 

- Има ли вътрешния пазар достатъчен потенциал за реализиране на родното текстилно производство?

Роберт Александрийски:

- По отношение на вътрешния пазар все още сме поставени в една неразрешима ситуация. Нашите фирми не могат да продават на вътрешния пазар добре своята продукция. Много фирми, които в началото продаваха само на вътрешния пазар, бързо се ориентираха към износ. А вътрешният пазар има потенциал. Факт е, че миналата година са внесени облекла за близо 200 млн. долара. Вътрешният пазар можеше да бъде мястото за прохождане с продукция, собствена разработка на българските фирми, което е една постоянна цел.

- Защитена ли е българската текстилна индустрията в момента? Какво е необходимо да се направи за стимулиране родното производство?

Роберт Александрийски:

- Шивашката индустрия по принцип е достатъчно компетентна да се справи при равни начала с качествена стока с пазарните условия. Производството ни е способно да се справи с конкурентни сили.

Проблемът е, че вносните стоки, се предлагат на по-ниска цена, не само защото са произведени с ниска себестойност, но и защото са дефектирали. В много от случаите това не е качествена стока и поради това производителят й иска да я продаде на каквато и да е цена и е готов да намалява под стойността. Потребителят притиснат от неволята посяга към тази стока. Няма никакви нетарифни бариери, които могат да ограничат влизането на подобни стоки, пазарът ни се отваря към нея и тя се предлага масово. Практически парите на бедните поддържат икономиката на злото.

Има и други фактори, които влияят негативно на родното производство. В магазините се извършва 20-30% от стокооборота на облекла и текстил. Останалите 70-80% от продажбите се извършват на пътуващи панаири , изложби и сергии. Това са фантоми, които се появяват на различни изложения, пазарища, продават без касов апарат и изчезват. Проблемът е в неидентификацията на пазарните субекти, затова е нужна  тяхната легализация.

Наскоро се срещнахме с представители на Главна Дирекция Митници, където са наясно с конфликта стока - потребител и производител у нас. Всъщност проблема не е главно там. Необходимо е да се координират всички отговорни за разрешаването на въпроса фактори - Главна дирекция Митници, Министерство на финансите, Данъчни служби, Министерство на икономиката, Правосъдието, Агенцията по надзора на пазара. Ако пазарните условия са ясни и точни, ние ще се справим с проблемите.

До момента сме предложили няколко идеи. Една от възможностите е въвеждане на етикировката на стоката, която да се въведе съгласно действащите директиви на ЕС. Предложили сме го още преди две години и резултата беше един несъвършен документ, който даде рамо отново на сивата икономика, вместо на потребителя и индустрията. Наредбата за етикировката излезе на 8 януари тази година и определи, че всеки може да си залепи стикер върху дрехата, а това предполага че може и да въведе в заблуждение потребителя. Ако в наредбата беше казано, че на стоката трябва да има траен, пришит етикет с индентификационен номер на производител или вносител,  вноса на дефектираните стоки можеше да се намали и ограничи.

- Какви са перспективите пред отрасъла?

Роберт Александрийски:

- Имаме възможности да продължим да се развиваме до 2005г. с тези темпове, но ако проследим това, което става до момента, бих казал, че опасностите за индустрията са много големи. Остават по-малко от 1000 дни до влизането в сила на споразумението със Световната търговска организация и ако до месец-два не се предприемат мерки за оживяване на индустрията, се опасявам, че ще има негативни последствия. Например спада на потребителското търсене в Западна Европа в края на миналата година и началото на тази, се отрази негативно върху резултатите от производството и търговията през първото тримесечие. Още не съм видял официалните резултати, но нашето наблюдение е, че вероятно има лек спад в износа ни спрямо първото тримесечие на 2001 година.

- Нашите производители малко изостават по отношение нивото на  технологиите. Повечето от машините са на около 20 години, което означава, че голяма част от фабриките не са на необходимото за бързите глобални промени ниво. А все по-голям става натискът върху нашите производители да намаляват цените си. В момента по света има над 30 млн. души, които се занимават с производство на облекло, откриват се нови производствени центрове, което усилва натиска върху ценовите равнища. Производителите трябва да свалят цените,но не могат да повишат производителността и рентабилността си със същия темп. У нас все още това е проблем, както на слабото технологично обновление, така и в резултат на недостатъчната възможност на средните и висши мениджъри да управляват по-добре фабриките. Фабриките ни трудно намират работници, има и голямо текучество на персонала. Образованието не захранва производството със средни и ръководни кадри. Това е проблем на нашата индустрия. 

- Има ли вътрешния пазар достатъчен потенциал за реализиране на родното текстилно производство?

Роберт Александрийски:

- По отношение на вътрешния пазар все още сме поставени в една неразрешима ситуация. Нашите фирми не могат да продават на вътрешния пазар добре своята продукция. Много фирми, които в началото продаваха само на вътрешния пазар, бързо се ориентираха към износ. А вътрешният пазар има потенциал. Факт е, че миналата година са внесени облекла за близо 200 млн. долара. Вътрешният пазар можеше да бъде мястото за прохождане с продукция, собствена разработка на българските фирми, което е една постоянна цел.

- Защитена ли е българската текстилна индустрията в момента? Какво е необходимо да се направи за стимулиране родното производство?

Роберт Александрийски:

- Шивашката индустрия по принцип е достатъчно компетентна да се справи при равни начала с качествена стока с пазарните условия. Производството ни е способно да се справи с конкурентни сили.

Проблемът е, че вносните стоки, се предлагат на по-ниска цена, не само защото са произведени с ниска себестойност, но и защото са дефектирали. В много от случаите това не е качествена стока и поради това производителят й иска да я продаде на каквато и да е цена и е готов да намалява под стойността. Потребителят притиснат от неволята посяга към тази стока. Няма никакви нетарифни бариери, които могат да ограничат влизането на подобни стоки, пазарът ни се отваря към нея и тя се предлага масово. Практически парите на бедните поддържат икономиката на злото.

Има и други фактори, които влияят негативно на родното производство. В магазините се извършва 20-30% от стокооборота на облекла и текстил. Останалите 70-80% от продажбите се извършват на пътуващи панаири , изложби и сергии. Това са фантоми, които се появяват на различни изложения, пазарища, продават без касов апарат и изчезват. Проблемът е в неидентификацията на пазарните субекти, затова е нужна  тяхната легализация.

Наскоро се срещнахме с представители на Главна Дирекция Митници, където са наясно с конфликта стока - потребител и производител у нас. Всъщност проблема не е главно там. Необходимо е да се координират всички отговорни за разрешаването на въпроса фактори - Главна дирекция Митници, Министерство на финансите, Данъчни служби, Министерство на икономиката, Правосъдието, Агенцията по надзора на пазара. Ако пазарните условия са ясни и точни, ние ще се справим с проблемите.

До момента сме предложили няколко идеи. Една от възможностите е въвеждане на етикировката на стоката, която да се въведе съгласно действащите директиви на ЕС. Предложили сме го още преди две години и резултата беше един несъвършен документ, който даде рамо отново на сивата икономика, вместо на потребителя и индустрията. Наредбата за етикировката излезе на 8 януари тази година и определи, че всеки може да си залепи стикер върху дрехата, а това предполага че може и да въведе в заблуждение потребителя. Ако в наредбата беше казано, че на стоката трябва да има траен, пришит етикет с индентификационен номер на производител или вносител,  вноса на дефектираните стоки можеше да се намали и ограничи.

- Какви са перспективите пред отрасъла?

Роберт Александрийски:

- Имаме възможности да продължим да се развиваме до 2005г. с тези темпове, но ако проследим това, което става до момента, бих казал, че опасностите за индустрията са много големи. Остават по-малко от 1000 дни до влизането в сила на споразумението със Световната търговска организация и ако до месец-два не се предприемат мерки за оживяване на индустрията, се опасявам, че ще има негативни последствия. Например спада на потребителското търсене в Западна Европа в края на миналата година и началото на тази, се отрази негативно върху резултатите от производството и търговията през първото тримесечие. Още не съм видял официалните резултати, но нашето наблюдение е, че вероятно има лек спад в износа ни спрямо първото тримесечие на 2001 година.