Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Господин Николов, защо глава Политика на конкуренцията беше затворена последна в преговорите?
Петко Николов:
- Политиката на конкуренцията засяга всички отрасли на икономиката на една държава и затова като принцип при преговорите тази глава остава последна за затваряне. Тя не може да бъде затворена само въз основа на поети ангажименти или обещания от страна на държавата. Европейската комисия трябваше да се убеди, че нашето законодателство, капацитет, правоприлагане в областта на държавните помощи отговарят на нивото в страните членки от Европейския съюз. Тази глава обхваща и вече свършена работа по други преговорни глави. Европейската комисия продължава да следи дали европейското законодателство, което вече е част от нашето, ще се спазва.
- Какво оттук насетне ще се случва в сферата на конкуренцията?
Петко Николов:
- Продължава наблюдението над българското законодателство за съществуващи фискални схеми или за съществуващи вече държавни помощи в определени отрасли и на определени бенефициенти. Важно е всичко това още преди реалното ни членство в ЕС да бъде открито и да се съгласува с Европейската комисия. КЗК трябва да се произнесе по всяка фискална схема и по всяка конкретна помощ. Това е много важно за българския бизнес. Заблуда е да се мисли, че ако определена схема или държавна помощ се скрие, ще е по-добре за компанията. След 1 януари 2007 г. Европейската комисия поема изцяло контрола върху държавните помощи. Ако тогава тя открие, че са раздавани помощи, които не са съгласувани с нея или по които КЗК не се е произнесла, най-вероятно ще бъдат обявени за недопустими държавни помощи с всички законови последици от това - възстановяване на получените средства, и то с лихвите от момента на получаването им.
- Защо в ЕС са толкова чувствителни към държавните помощи?
Петко Николов:
- Според тях държавните помощи би следвало да са изключение, а не принцип, при който всяко предприятие да счита, че на него му се дължи определено държавно подпомагане. Особено внимание се обръща на чувствителните отрасли - стоманодобив, въгледобив, корабостроене и транспорт. Подпомагането им от държавата би се отразило на конкуренцията в другите страни членки на ЕС. За стоманодобива по изключение се допускат помощи само за научни изследвания, за обезщетения на работници при затваряне на предприятия и за самото им затваряне. България успя да удължи до края на 2005 г. гратисния период за предоставяне на помощи за преструктуриране, с което защити интереса на този сектор. В областта на въгледобива преговорният екип съумя да договори и след 2005 г. помощи да се предоставят за закриване на мини и за почистване на замърсените райони около мините. В областта на корабостроенето България не е предоставяла държавни помощи.
- Виждате ли възможност тези чувствителни сектори да бъдат стабилизирани?
Петко Николов:
- Това е целта. Трябва да се спре разхищаването на държавното имущество, за да има гаранция, че държавното подпомагане предполага оживяване на съответното предприятие бенефициент, без да нарушава правилата на свободната конкуренция на съответния пазар.
- Европейският съюз има своя политика срещу картелите и картелирането на пазара. У нас като че ли малко си даваме сметка, че законът забранява това...
Петко Николов:
- Картелирането на пазара е най-грубото нарушаване на свободната конкуренция заедно със злоупотребите с господстващо положение. В областта на антитръста беше признато, че страната ни правилно прилага антитръстовото законодателство. Нашата комисия се е произнасяла за съществуването на картели и сме ги наказвали сериозно. Установяването по безспорен начин на едно картелно споразумение обаче е много тежък процес, защото трудно се намират писмени доказателства, които да установят съществуването на такова споразумение, решение или съгласувана практика. Писмените доказателства са най-тайното нещо на страните по такъв род сделка. Промените в закона ни дадоха възможност при злоупотреби с господстващо положение да се ползваме от специфични начини за събиране на доказателства чрез претърсване на служебни офиси и автомобили и изземване на копия или извлечения от търговска документация. Това е начинът за принудително събиране на доказателства, когато имаме съмнения за подобна договореност. Борбата срещу картелирането ще продължава. Законодателството би могло да се усъвършенства, за да се гарантират правата ни при претърсване и изземване на доказателства за наличие на картел. Необходимо е да се ползваме с подкрепата на други органи, за да се снабдим с доказателствата.
- Какви са начините да получите информация за картелни споразумения?
Петко Николов:
- От медиите, от конкретни сигнали до КЗК. Но това не е достатъчно, за да се тръгне към образуване на преписка. Необходими са ни и писмени доказателства, от които може да се направи извод за наличие на достатъчно основания да се смята, че в помещението или в превозното средство се намират доказателства, които биха имали значение за производството пред комисията. Иначе нашето решение ще бъде по-уязвимо пред съда.
- Как КЗК ще гарантира, че е неподатлива на корупционен натиск?
Петко Николов:
- Това се гарантира с качеството на актовете и с еднаквото отношение, което имаме към нарушителите, независимо дали са частна или държавна структура. Определянето на достатъчно висок размер на санкциите с цел и превенция е достатъчно показателно, че сме неподатливи на подобен натиск. Комисията е независим орган по закон и твърдо отстоява тази позиция в практиката си.
- С кои законови положения в сферата на конкуренцията българският бизнес трябва да се съобрази?
Петко Николов:
- Законът за защита на конкуренцията трябва да е водещ, когато има търговски отношения между компаниите на пазара. Когато компании от един бранш решат да постигат споразумение, следва да са наясно, че то трябва да е съобразено с нормите на ЗЗК. Съществува и работещ механизъм в КЗК, който дава възможност на страните да се допитат до комисията дали не извършват някакво нарушаване на закона. Така например бизнесът следва да е наясно, че държавна помощ може да бъде получена само след като КЗК се произнесе с влязло в сила решение, че помощта е допустима. Нашите предприятия следва да отговарят на множество изисквания, както и компаниите от страните членки на ЕС.
- Имаше упреци, че и по отношение на конкуренцията преговорите са водени, без да се иска мнението на бизнеса?
Петко Николов:
- Не мисля, че преговорният процес е воден на тъмно от преговорния екип. Преговорната позиция по тази глава, както и по всички останали преговорни глави са били достъпни за бизнеса и обществеността, а решенията по преговорите са вземани на заседание на Съвета по европейска интеграция и на заседанията на МС, след което са обявявани на медиите.
- Българският бизнес ще устои ли според вас на конкурентния натиск?
Петко Николов:
- На пазара устоява този, който по-бързо се адаптира към особеностите на съответния пазар. Българският бизнес ще бъде поставен на добра основа - членството в ЕС дава нови възможности за развитие. Българският бизнес ще има равен достъп до европейските пазари, ще може да привлича нови потребители. Още от 1995 г. българският бизнес работи в условията на липса на граници между нас и ЕС. Който е свикнал да работи при ясни правила, ясен капитал и ясни взаимоотношения с партньорите на пазара, не би трябвало да се страхува от предстоящото ни членство в ЕС.
- Каква ще е съдбата на сенчестия бизнес?
Петко Николов:
- По-трудно ще може да вирее. Ясните правила ще затруднят реалното му присъствие на пазара.
- Няма ли да го накарат да се легализира?
Петко Николов:
- Така би следвало да стане.
- Какво ще се случи в сферата на телекомуникациите?
Петко Николов:
- Онова, което се случва в страните от ЕС. Наличието на трети GSM оператор е гаранция за развитието на технологията, а и за конкуренцията в отрасъла.
- БТК обаче има господстващо положение на пазара. Какви са предписанията от Европейската комисия в този случай?
Петко Николов:
- Секторен регулатор на телекомуникациите е Комисията за регулиране на съобщенията. Наш ангажимент е да следим дали биха се нарушили определени взаимоотношения на партньори в резултат на господстващото положение на БТК на пазара и дали тя не злоупотребява с господстващото си положение.
