Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

 

 

Г-н Роуф, какво е впечатлението ви за развитието на страната по времето на вашия мандат тук?

 

Джеймс Роуф:

 

Последните три години се отличават с постоянен ръст на икономиката. Ръстът на БВП с около 5-6% е налице наред със стриктната фискална политика на правителството. Според мен част от тези добри резултати е и присъствието на Международния валутен фонд в България през този период на промени. Със сигурност това е допринесло за стабилността на икономиката. Най-голямата цел пред властите бе присъединяването към Европейския съюз и сега е въпрос на седмици, за да разберем кога точно България ще стане член. Въпреки всичко това ще бъде сериозно постижение за страната, както бе и членството в НАТО. Представянето на България през последните три години беше много солидно, особено от макроикономическа гледна точка. Разбира се, състоянието на икономиката щеше да бъде още по-добро, ако структурните реформи бяха осъществени по-бързо и по-рано. Президентските избори в момента допълнително забавят този процес. Независимо от това правителството трябва да се заеме с реализацията на реформите, защото това са проблеми, като образованието и здравеопазването, които притесняват всеки българин.

Освен структурните реформи какви са другите проблеми според вас?

 

 

Като икономист съм загрижен за някои икономически показатели, като дефицита по текущата сметка. Но не искам с това да приписвам някаква вина на правителството, защото това явление е характерно за всички икономики от региона. Тези страни отчитат много големи притоци на чуждестранни капиталовложения заедно с много силен ръст на кредитите и на вътрешното потребление. Според мен българското правителство и БНБ предприеха правилните мерки, за да се справят с това в условията на валутен борд. Страната обаче постигна висок бюджетен излишък от 3% за тази година, който може би прави фискалната й политика една от най-отговорните в света. Така че рискът, който носи растящият дефицит, се уравновесява до голяма степен с тези бюджетни запаси. БНБ прави всичко възможно, за да обезпечи сигурността на банковата система въпреки бързите темпове на увеличение на кредитите.

 

Последният доклад за глобалната финансова стабилност за 2005 г. на МВФ посочва, че ръстът на кредитите за домакинствата е една от основните причини за дефицита. Все още ли е така?

 

 

Със сигурност притокът на капитали, които минават през банковата система, е причината за дефицита. Не става въпрос за липса на конкурентоспособност на икономиката, защото износът на страната се подобрява, но на този етап вносът нараства по-бързо. Така че всъщност всичко се дължи на феномен на вътрешното търсене и кредитната експанзия е част от него.

 

Кои ще бъдат най-дискутираните проблеми по време на следващата официална мисия на фонда?

 

 

Положително фокусът на преговорите ще бъде проектобюджетът за следващата година, както и икономическите показатели за настоящата година. За 2006 г. вече е подписано споразумението за фискален резерв от 3% и мисля, че по всяка вероятност това ще бъде изпълнено. Бюджетът за 2007 г. ще бъде доста труден за построяване, най-вече заради присъединяването към ЕС. Трябва да се имат предвид вноските към бюджета на общността, както и други подобни разходи. Това ще бъде първият бюджет от този род за България, в който трябва да се заложат големи харчове. Наред с това ще има и големи промени в приходната част, защото системата за събиране на ДДС ще бъде синхронизирана с тази на ЕС. Това ще доведе до значителна загуба от събиране на ДДС, защото много от вноса, върху който се начислява данъкът, идва от ЕС.

 

Очаква се спад на митническите приходи. Според МВФ дефицитът по текущата сметка няма изгледи да спадне в близко бъдеще, което налага необходимостта от висок излишък. Заради което фондът няма да допусне голямо понижение на този бюджетен резерв. Всичко това прави съставянето на бюджета особено трудно.

Колко време ще е нужно на дефицита по текущата сметка, за да се подобри значително?

 

 

Според мен това ще бъде плавен и последователен процес, който ще отнеме десетилетия. Сред новоприетите страни в ЕС този проблем все още е налице. В обозримо бъдеще България ще остане привлекателна дестинация за чуждестранните инвеститори, което ще поддържа високия дефицит. Фондът очаква постепенно свиване на недостига по текущата сметка под 10% от БВП не по-рано от 2009 г. При тези условия фискалният излишък може да бъде понижен в съвсем тесни граници.

 

 

Визитка:

 

Хуан Хосе Фернандес-Ансола ще е новият постоянен представител на фонда у нас. Той е аржентинец и работи за МВФ от 1991 г.

През 1999-2006 г. Ансола е ръководител на мисията на фонда в Босна и Херцеговина, Чехия, Словакия и Словения.