Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Динчийски, Българо-американската кредитна банка е на българския пазар от края на 1996 г. Каква равносметка може да се направи за тези близо 10 години в развитието й?

Стоян Динчийски:

Бих искал да уточня, че към края на 2004 г. банката всъщност завърши своята осма пълна година, която се оказа поредната рекордна година от гледна точка на реализираната печалба и ръста на активите, като и всички други основни показатели. Това, което ни кара да сме особено доволни и уверени занапред, е стабилността в резултатите - няма пикове и сривове, всички данни показват устойчив, и то забележителен ръст. Ако вземете финансовите ни резултати за всяка от последните 3 години, ще видите, че нетната печалба за всяка от тези години е почти толкова голяма, колкото печалбата за предходните 2, взети заедно. Има и друго много важно за нас.

Успяхме през последните години да осъществим някои инициативи, които ще се окажат от ключово значение за развитието на българския капиталов пазар - БАКБ беше инициатор и изигра важна роля за приемането на закона за ипотечните облигации и по-късно закона за дружествата със специална инвестиционна цел. Вече и по двата закона се издават финансови инструменти, които са много търсени от институционалните и по-дребните инвеститори. Очакваме този тип книжа в следващите години да се развият така бурно, че това ще се окаже една от големите новини като цяло на българския капиталов пазар.

Какви са основните въпроси/предизвикателства, които банковият сектор трябва да реши в краткосрочен план? Какви тенденции се очертават в перспектива?

Стоян Динчийски:

Основните цели на повечето банки в краткосрочен план вероятно са в посока на бързо увеличаване на активите им, което се надяват да им донесе предимство в бъдеще. Има банки, които се справят доста добре на базата на сериозен опит и вероятно както акционерите им, така и клиентите им са доволни. От друга страна, струва ми се, че има две основни заблуди в стратегиите на част от банките. Едната е, че с по-голям обем и повече клиенти ще постигнат икономия от мащаба. И втората заблуда е, че ако правят това, което правят всички други, вероятността да са на грешен път е по-малка. Твърде елементарно. Най-често нито едното е вярно, нито другото. По-скоро мисля, че банките донякъде неразумно влизат в ценова война, включително и за рискови клиенти, и подценяват факта, че показателите им за възвръщаемост и ефективност през последните години не се подобряват въпреки значително увеличения дял на кредитите в банковите активи.

Напоследък в бранша се поставя въпросът за преминаване към система на рисково претеглени премийни вноски за гарантиране на депозитите. Какви биха били ползите за банковата система, а и за клиентите на банките?

Стоян Динчийски:

БАКБ не разчита много на депозитна база. Основно сме кредитираща институция, при това в сегмента на дългосрочните бизнес-и ипотечни кредити и се финансираме много повече с кредитни линии от чужбина и дългови инструменти на капиталовия пазар, така че този въпрос не ни касае в такава степен. Въпреки това мисля, че предложението има своите положителни страни главно в посока на някаква справедливост при поемане тежестите на гаранцията и създаване на бариери пред агресивното привличане на депозити от немного сигурни институции. Факт е обаче, че банките, възприемани като по-рискови, и сега си плащат цената за това чрез значително по-високите лихви по депозитите, които привличат. Рисково претеглени вноски само ще увеличат тази цена. Така че не виждам особена полза от промяна на начина на формиране на премийните вноски. Струва ми се, и това важи не само за правилата в банковата система, че стремежът би трябвало да бъде в посока осигуряване стабилност на условията за правене на бизнес, което предполага по-малко промени.

В острата конкуренция между банките за клиенти и пазарни дялове има ли случаи на нелоялна конкуренция?

Стоян Динчийски:

Това като че ли е безспорно. Проблемът не е, че една банка ще загуби определени клиенти, а друга ще ги спечели. Лошото е, че от нелоялната конкуренция по принцип страдат потребителите, които "купуват" не това, което си мислят, че купуват, или плащат по-скъпо от това, което виждат в рекламите. Но истината е, че подвеждащите банкови практики в крайна сметка се обръщат срещу тези, които ги прилагат.

Какво е мястото на по-малките банки в сектора? След влизането на българия в ЕС тук най-вероятно ще се появят и нови играчи, нови банки, значи още конкуренти на пазара, който не е много голям.

Стоян Динчийски:

Права сте. Пазарът е малък, но аз мисля, че по-големите пазари привличат много повече играчи и са по-конкурентни, така че ние не се плашим. Но, да, конкуренцията е сериозна и е ясно, че в дългосрочен план ще има победители, ще има и такива, чиито позиции бавно, но сигурно ще се влошават. Големите банки имат някои преимущества, малките също - с гъвкавостта си. Предимството ще бъде за тези, които успеят в три неща - първо, да се фокусират в продукти, услуги и пазарни сегменти, за които имат познания и експертиза; второ, да се справят с това така, че да могат да управляват риска и да привлекат клиенти при контролирано ниво на разходите си, да подобрят възвръщаемостта; и трето, да успеят да въведат иновативни продукти и приложат нови инициативи, които допълнително да усилят конкурентните им предимства. Тези, които се опитват да вървят на гребена на "модната тенденция" и правят всичко, което предлагат останалите, без да имат фундаменталната подготовка, съответното качество и възвръщаемост, много скоро ще изостанат твърде много. Ние самите сме много внимателни, тъй като не е никак трудно да се подведеш и тръгнеш по плоскостта на традиционното.