Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Господин Бехар, как оценявате политическите PR кампании на изборите тази година?
Максим Бехар:
Наблюдавам нещо много странно. Според мен т. нар. послания намаляват драстично за разлика от т. нар. събития. Можехме да видим безумни идеи от сорта на едни хора стоят, а други хвърлят торти по тях. А истинското съдържание са платформите на политическите партии и това, което кандидатите за народни представители смятат, че биха свършили в бъдеще.
На ниво ли е политическият PR в България?
Максим Бехар:
В България има добре развит бизнес PR. Но политическият маркетинг е в зародиш. След 4 или 8 г. моите колеги ще видят, че няма абсолютно никакво значение колко пъти са показали един кандидат по телевизията. Докато сега цели концепции и стратегии са сложени именно на тази база. Прекаленото показване дори може да ти изяде главата. Има хора, които просто не стават. То е очевидно. Колкото повече се показват, толкова повече губят. И те, и политическата им сила губят. И тогава си задаваме въпроса - какво е РR - да го скриеш, или да го покажеш въпросния кандидат. Никой не се замисля над това, че е по-добре един човек да бъде скрит и да не говори глупости и политическата му сила сама ще го вкара в парламента.
Парите водещи ли са при една PR кампания?
Максим Бехар:
Парите са елемент, но не водещ. Можеш да имаш гигантско количество пари и да ги инвестираш в глупава кампания. Едва след като си наясно с концепцията, стратегията и визията, можеш да се облегнеш на парите. Медиите така или иначе проявяват огромен интерес към политическите сили. Често интересната концепция може да отиде в медиите и да достигне до избирателите без нуждата от големи пари. Ако някой каже - България ще има развита пазарна икономика за две години ето как... - медиите ще проявят интерес към тази концепция и без той да има нужда да плаща за това.
Битува мнението, че българинът гласува за човека, когото най-често вижда.
Максим Бехар:
Не е така. Преди 4 години Костов беше много по-често по всички медии, отколкото Сакскобургготски и в същото време тази политическа сила претърпя доста голям провал. По-скоро т. нар. рейтинги, които
социолозите правят, са на база показване по телевизията. И в това е голямата заблуда.
Кои са според вас най-добрите попадения на тези избори?
Максим Бехар:
Аз мисля, че ОДС направиха интелигентна политическа кампания. И на Новото време не беше лоша, въпреки че бе леко агресивна. Смятам, че обединението на всички срещу БСП донесе само полза на БСП. Това е чисто психологически момент. Лично моето предпочитание за слогън бе "България - това си ти" на ОДС и мисля, че той ще остане запомнящ се от цялата тази кампания. От друга страна, всички видяха и кампанията на Атака - само една телевизия, никакви ефекти, само митинги, много радикални лозунги и - между другото - и много истини, които бяха казани с ясни, прости и агресивни думи. Същите тези истини, казани от другите политически сили по твърде мек, индиферентен и безадресен начин, не направиха никому впечатление.
А големите грешки?
Максим Бехар:
Моето голямо разочарование бяха т. нар. дебати, защото минаха само в оплювки. Политиците бяха изключително неподготвени за всички дискусии. Най-странното, което успях да видя, беше въпросното замерване с торти от кандидатите за депутати на Новото време. Стори ми се доста странно и малко множко за политик. Твърде показно и - бих казал - дори глупаво.
По-агресивни ли бяха методите тази година?
Максим Бехар:
Не, напротив, тази година беше много по-спокойна. Митингите не бяха такива, каквито бяха минали години. Като изключим агитките на Атака, които така или иначе не са отражение на общото, пък и дори те не бяха толкова ексремистки, колкото всеки един обикновен митинг на БСП или СДС отпреди десетина години. Всичко беше много по-интелигентно, много по-добре организирано, много по-спокойно. И това е белег на зрялост, не толкова на апатия. Нямаше сини, червени, убийци, който не скача е червен, и т. н. В България вече се говори на съвсем друг език. И това е най-голямото ни постижение в публичните комуникации за последните години.
