Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Расте експортът на бутилирани вина - от 70 млн. л на над 90 млн. л
- Износът на наливни вина остава на нивото от 2004 г. - 20 млн. л
- 110 млн. л вино са изнесени през миналата година, което е с 20 млн.л повече от 2004 г.
- Въпреки лошата реколта са изкупени 210-215 хил. т винено грозде, което надхвърля количествата от 208 хил. т през 2004 г.
- Произведени са общи 150 млн. л вино
Г-н Николов, миналата година беше много неблагоприятна за винопроизводителите заради лошите климатични условия, но въпреки това браншът, изглежда, постигна нелоши резултати?
Никола Николов:
Да, реколтата беше лоша, но преработеното винено грозде бе дори малко повече от 2004 г. Това показва, че въпреки лошото качество и неблагоприятната година винарите са намерили икономически мотив да изкупят дори по-големи количества грозде. Доказателство, че браншът е интересен за инвеститорите, са и многото вторични сделки в отрасъла - закупуване на вече приватизирани предприятия, а така също и направените инвестиции в лозарството и модернизацията на винарните. Към отрасъла има голям инвеститорски интерес отвън - доказателство за това са Белведере и Миролио. А общата стойност на направените инвестиции в бранша е 600 млн. EUR. Това са основанията ми да твърдя, че винопроизводството е един от най-интензивно развиващите се отрасли в България и един от най-перспективните.
По отношение на износа надминати ли са резултатите от предишната година?
Никола Николов:
Износът на български вина се е увеличил от 90 млн. л през 2004 г. на около 110 млн. л през миналата година. Ръстът се дължи на износ на бутилирани вина, докато при наливните се запазват нивата. Това е добра тенденция - българските вина все повече се изнасят не като суровина, а бутилирани със своята марка и имидж, което е благоприятно за износа ни като цяло, защото става дума за продукт с висока добавена стойност. По страни най-значителен е износът за Русия - над 40 млн. л. Ние се връщаме на онези нива, когато сме изнасяли големи количества за руския пазар. Полша е другият ни най-важен търговски партньор, през миналата година за там сме изнесли 18 млн. л българско вино.
Какви са перспективите пред българските винопроизводители да продават повече на европейските пазари?
Никола Николов:
За нас беше важно какво ще стане на пазара, на който имаме най-сериозно присъствие в ЕС - Полша. След като Полша стана член на Евросъюза, се изравниха условията там с тези за останалите европейски производители. Нашите винопроизводители обаче преодоляха тази заплаха и сега изключително добре стоим на полския пазар въпреки скандалите там със собствеността на българските марки, които иначе в България са собственост на Националната лозаро-винарска камара. Така че България в ЕС добре се справя, като се има предвид, че всички европейски производители са подложени на натиск на конкуренцията от новите страни членки. Испания и Португалия например са в доста тежка криза - техните винарски индустрии не можаха да удържат на конкурентния натиск от новоприсъединилите се.
Заплаха ли е за нашите винари отварянето на вътрешния пазар след влизането ни в ЕС?
Никола Николов:
Конкуренцията от европейски вина е изключително благоприятна за българските потребители, защото този натиск ги дисциплинира. В момента българското вино в сектора между 10 и 18 лв. има много голяма конкуренция с европейските производители, които имат квота за безмитен внос в страната.
Справиха ли се винопроизводителите с проблема с производството на грозде?
Никола Николов:
Възстановяването на собствеността върху земята и в частност върху трайните насаждения доведе до пълна каша по отношение на гроздопроизводството. Затова винопроизводителите, като се появиха програмите за подкрепа на българското земеделие, веднага се насочиха да засаждат лозя. Това е единственият път правилно да се развива винопроизводството, защото трябва да се спазват всички технологични изисквания за зрялост на гроздето, за най-подходящо време за бране, за най-къси срокове за преработката във вино, въобще много изисквания, които пряко зависят от това до каква степен е връзката между гроздопроизводителите и винопроизводителите. Слава Богу, по САПАРД основните проекти бяха направени от винопроизводителите. Сега те от 2-3 години правят вина от собствените си лозя. А там засадиха това, което е най-ефективно за климата и почвите в страната и което е най-търсено. Появиха се новите вина, които се произвеждат от сортове, които сега внасяме - шира, пино ноар и др., които са много търсени на международните пазари.
Кои са нишите, в които може да се наложи българското вино?
Никола Николов:
Искам да развенчая мита, че България ще успее на пазарите с производството на вина от типични български сортове. Разбира се, трябва да се стремим да популяризираме тези сортове, но основата на българското вино безспорно са познатите сортове добро качество вино в ЕС. Така успяха новите страни. Те създаваха имидж като разчитаха на това, че вкусът на потребителя не е толкова префинен да разпознава виното по сортове, години, географски райони. Наблягаха на по-малко образования вкус и така постигнаха големи ръстове на продажби. Виното вече не е само изтънчено питие, консумацията му става все по-масова, а качеството все по-добро.
И за България ли важи това - да се пие все повече и по-качествено вино?
Никола Николов:
Разбира се, още повече че по щандовете на българските магазини се появиха много качествени вина от световни производители, при това на достъпна цена.
Колко вино се пие в България годишно и какъв е потенциалът на вътрешния пазар?
Никола Николов:
Около 30 млн. л вино продават българските винопроизводители. А потенциалът е почти двоен, може да се продават поне 60 млн. л. Надявам се, че българските винопроизводители, с помощта и на рекламните кампании на фонд Българско вино, ще насочат в тази насока българския вкус.
Но големият потенциал е износът. Очаквам навън да се продадат все по-големи количества българско вино, на по-високи цени и с по-добро качество.
