Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Доц. Еврева, колко минерални извори имаме?
Доц. Еврева:
Много - имаме 240-250 находища с над 800 извора. По състав много от тях са уникални. Имаме например йодно-бромни води, които са с такова съдържание на йод, че са токсични, ако се приемат питейно.
България е страната с най-много флуорни води и с най-високо съдържание на флуор в тях.
Използваме ли ги ефективно?
Доц. Еврева:
Когато станаха промените у нас преди 15 години, балнеолозите започнахме да убеждаваме хората да инвестират в бутилиране на минерални води. Дотогава се пиеше от открити водоеми с всичките рискове от замърсяване. Сега почти няма човек, който не пие минерална вода. Тоест когато убеждавахме, че трябва да се бутилират нашите нискоминерализирани води, никой не ни слушаше. След това в средата на 90-те години преживяхме бум в бутилирането.
Сега предстои и това се мъча да убедя някои инвеститори да бутилират лечебни води, които може да заменят цяла група лекарства.
Има ли смисъл да пием френски минерални води?
Доц. Еврева:
Не. Веднага ще ви кажа. Френските води - например най-известната Evian, не са минерални, а чисто екологични със съдържание на калций и магнезий. Нашите води, които са в Северна България и по
Черноморието, включително Шипково и някои други, са точно калциево-магнезиеви, но плюс това са минерални. Например водата на Св. Св. Константин и Елена излиза от 1820 м, идва от много голяма
дълбочина, почти 2 км, докато Evian извира едва от 150-200 м. Обаче е много добре рекламирана по света и се продава.
Тоест ние имаме прекрасни минерални води, но им липсва реклама?
Доц. Еврева:
Това е първият ресор, който трябва да се развие - бутилирането и рекламата на нашите води. Сега идва времето и на балнеохотелите, приели съвременното наименование SPA хотел.
В какво е силата на българските балнеохотели?
Доц. Еврева:
Нека хотелите с водни процедури да се наричат SPA. Понятието вече е придобило популярност и не можем да избегнем този термин, но трябва да се знае, че балнеохотелите използват минерални води и
затова предлагат много по-широки възможности за профилактика и лечение.
Тоест, кое е по-добре - да приемем наименованието SPA за всички хотели с водни процедури, но на местата с минерални води да се изграждат балнеохотели?
Доц. Еврева:
Аз лично приемам термина балнеохотел. Нека да има SPA центрове и хотели в големите градове, където няма минерална вода. Но където има, нека да бъдат балнеохотели.
Как са известни нашите хотели в чужбина?
Доц. Еврева:
Досега са известни като балнеохотели. Когато влезем в ЕС, ще видим, че здравните каси на развитите страни членки ще започнат да плащат услугите за ползване на нашите бази, а туристите, които идват,
няма да търсят SPA. Те имат SPA в своите хотели и курорти. Ще търсят балнеокурорт, където има специфични минерални води и уникален климат, за да се погрижат действително за своето здраве, знаейки,
че България е балнеоложка страна.
Известна ли е страната ни с балнеологията си?
Доц. Еврева:
Да. И бих казала, че на първо място е известна с разнообразните и многобройни минерални води. Даже през 1996 г. бях в Щатите и първото нещо, което ми казаха там, беше, че сме известни с певците и с минералните води, като изключим Стоичков. Така че, идвайки у нас, европейският турист, ще търси нивото на балнеолечението, което има поне в собствената си страна. А в Европа има примери от векове като Баден-Баден, като Бад Кисинген, като Бад Абах, който от 4 и половина века принадлежи на една фамилия, развива се и никой не бяга от термина балнеология.
През ХХ век ние се химизирахме безмерно. В XXI век влизаме вече с повика за профилактика на човека. Търсим здраве за здравия човек не с таблетки и хапчета, а чрез даровете на природата -
минералните води, слънцето и климата. С това съчетаване на благоприятни фактори можем да излезем на европейския пазар и балнеологията да бъде много печеливша.
Кои са конкурентите ни - може ли Вършец да се сравнява, да кажем, с Карлови Вари?
Доц. Еврева:
За съжаление нивото на балноеосанаториалната база падна много през последните години и за частните предприемачи има голямо поле за действие главно за реновирането й. Който сега повярва в
балнеологията, ще има голямо бъдеще. За съжаление много средства се инвестират на места с минерални води, които се използват в ограничения обем на SPA хотелите, предлагащи около 4 процедури -
басейн, фитнес, масажни кабинети и сауна с парна баня, декоративна козметика. И нищо повече. Балнеолечението е нещо много по-висше. Разбира се, балнеологията е скъпа инвестиция. SPA център става
със 150-200 хил. EUR например. Басейн, един-два масажни кабинета, сауна за 4-5 хил. нищо не са в сравнение с балнеоложки център или хотел, който изисква минимум 800 хил. EUR.
Има ли нагласа да се инвестира в балнеология?
Доц. Еврева:
Има хора с пари, които съветвам да влагат в изграждане на балнеохотели. Такава инвестиция ще е печеливша.
А има ли административна подкрепа за такъв род инвестиции?
Доц. Еврева:
Балнеологията още не е влязла в програмите, за които се получава финансова подкрепа, както, да кажем, за селски туризъм.
Ще има ли клиентела за толкова много балнеоложки центрове?
Доц. Еврева:
Още сега има както чужденци, така и българи. Сега се правят балнеохотели предимно за здравия човек, но там, където има силно минерализирани води, трябва да се изграждат балнеохотели за целогодишно
ползване, които никога не може да са на загуба, защото в европейската практика здравните каси покриват 100 процента лечението на инвалидизиращите заболявания, и този български инвеститор, който
вложи средства в такова здравно заведение за балнеолечение, не поема никакъв риск.
А трябва ли да се пребори такава инвестиция с много административни пречки - например за получаване на концесия не се ли чака твърде дълго?
Доц. Еврева:
Не, концесията се получава лесно, стига искането да е обосновано добре. В министерството на екологията и в здравното министерство съществува интерес да се разработят българските минерални води и държавата да печели от това. За бутилирането се чака 18 месеца и тези срокове действително трябва да се съкратят. Но за балнеология концесията се дава по-бързо.
