Специално за ECON.BG
- Г-жо Арсова, как оценявате законовата и икономическата рамка, която определя условията за упражняване на частна радио- и телевизионна дейност в България?
Антоанета Арсова:
- Законовата среда, в която работят радио- и телевизионните оператори в момента е противоречива, а оттам и доста нелека. С последните законови промени от миналото лято, лицензионният процес е блокиран до приемането на стратегия за развитие на радио-телевизионната индустрия, която пък вече очаква да бъде разгледана от Народното събрание почти година. Вече две години нови лицензии не са давани.
Условията за развитие на медийния бизнес са сравними и взаимосвързани с глобалната икономическа среда в страната. Като че ли в тежки времена на оцеляване, първата инвестиция, от която предприемачите решават да се откажат е инвестицията в реклама в електронните медии. От друга страна, нашите членове разчитат единствено на приходите от реклама, а техният продукт – радио и телевизионните програми – се разпространяват напълно безплатно за зрителите и слушателите. През изминалите години лицензионният процес се разви хаотично и небалансирано – докато в София вече имаме 30 радиостанции, до някои малки селища в страната едва достига "Хоризонт". Това пренасищане на изключително ограничения рекламен пазар допълнително доведе до влошаване средата за правене на медиен бизнес. Също така това отвори пътя към естественото окрупняване на пазара, което вече се случва.
В този смисъл – частните радио и телевизионни оператори у нас са поставени пред предизвикателствата на един развиващ се и силно конкурентен пазар, от една страна, и на една политически обременена регулаторна рамка от друга.
- Лицензионен или регистрационен трябва да е режимът на радио- и телевизионните оператори, според Вас? Еднакви или различни трябва да бъдат режимите за обществените и за търговските оператори?
Антоанета Арсова:
- Според мен няма никакъв проблем с това, че режимите за търговските и обществените оператори са различни. Дуалистичната система на обществени и търговски оператори е установена в цяла Европа.
Във връзка с разликата, която прави нашия закон по отношение на начина на разпространение на програмата – кабелен или ефирен, не би трябвало да съществуват два различни режима – лицензионен и регистрационен. Изискванията, и за едните, и за другите оператори, по отношение на водещите принципи за равнопоставеност, защита на малолетните и т.н., установени в ЗРТ са еднакви и за едните и за другите оператори.
- Какъв трябва да е принципът на финансиране на обществените медии?
Антоанета Арсова:
- Водещи принципи при финансирането на обществените медии следва да бъдат прозрачност и отчетност. Смятам, че за вас няма да е изненада категоричната ми позиция, че обществените оператори не следва да продават реклама, както в вярата ми, че това ще стане факт у нас в близките години. Аргументите за това са неизброими. Ще използвам за пример радиопазара и мястото на БНР на него. Целият рекламен пазар за радио през 2002 година беше около 15 милиона лева – сума, която издържа дейността на над 200 лицензирани радиостанции у нас - национални, регионални, местни. БНР започва с 32 милиона лева държавна субсидия.
Профилът на обществените радио и телевизия не би следвало да предполага такава комерсиалност, на каквато сме свидетели в момента. Това, че продаването на рекламно време е позволено е фактор, който например прави профилът на БНТ по-комерсиален и от този на лицензираните търговски телевизионни оператори.
- Какви трябва да са функциите на НСЕМ и на КРС и как трябва да са разпределени?
Антоанета Арсова:
- Функциите на двата регулаторни органа са сравнително добре описани в закона за радиото и телевизия и закона за далекосъобщенията. Последните промени и в двата в закона са в духа на съществуващите в европейски страни практики, електронните медии у нас са обект на регулация на един медиен регулаторен орган, какъвто е СЕМ. Ролята на КРС в медийния сектор вече се свежда единствено до управление на ограничения честотен спектър, без да има отношение към оценяване и лицензиране на програмите на операторите.
- Може ли да има саморегулация на българския медиен пазар?
Антоанета Арсова:
- Разбира се. Досега операторите са направили немалко в тази посока. Асоциацията е вписала сред стратегическите си цели изготвянето и налагането на високи професионални стандарти сред радио и телевизонните оператори в страната и в това активно си сътрудничим с много медийни организации у нас и в чужбина.
- Нормална ли е връзката Медии – Общество – Власт в България? Кога у нас медиите ще са независими?
Антоанета Арсова:
- Докато у нас се спират предавания по политически причини и докато журналистите биват "съветвани" как точно да отразят образа на даден политик, категорично не можем да наречем връзката между властта и медиите нормална. Професионалните медии у нас отлично съзнават и често успешно реализират медиаторската си функция по отношение на обществото. Докато има парадокси обаче, като например подготвените промени в НК , според които публичното разкриване на класифицирана информация, при обтекаемата дефиниция, която има за това в момента се наказва с 15 години затвор, медиите биват поставени на колене.
За щастие, досега сблъсък между политици и медии не са приключвали с трайна загуба за медиите, а обратното. Това дава надежда за бъдещето.
Профилът на обществените радио и телевизия не би следвало да предполага такава комерсиалност, на каквато сме свидетели в момента. Това, че продаването на рекламно време е позволено е фактор, който например прави профилът на БНТ по-комерсиален и от този на лицензираните търговски телевизионни оператори.
- Какви трябва да са функциите на НСЕМ и на КРС и как трябва да са разпределени?
Антоанета Арсова:
- Функциите на двата регулаторни органа са сравнително добре описани в закона за радиото и телевизия и закона за далекосъобщенията. Последните промени и в двата в закона са в духа на съществуващите в европейски страни практики, електронните медии у нас са обект на регулация на един медиен регулаторен орган, какъвто е СЕМ. Ролята на КРС в медийния сектор вече се свежда единствено до управление на ограничения честотен спектър, без да има отношение към оценяване и лицензиране на програмите на операторите.
- Може ли да има саморегулация на българския медиен пазар?
Антоанета Арсова:
- Разбира се. Досега операторите са направили немалко в тази посока. Асоциацията е вписала сред стратегическите си цели изготвянето и налагането на високи професионални стандарти сред радио и телевизонните оператори в страната и в това активно си сътрудничим с много медийни организации у нас и в чужбина.
- Нормална ли е връзката Медии – Общество – Власт в България? Кога у нас медиите ще са независими?
Антоанета Арсова:
- Докато у нас се спират предавания по политически причини и докато журналистите биват "съветвани" как точно да отразят образа на даден политик, категорично не можем да наречем връзката между властта и медиите нормална. Професионалните медии у нас отлично съзнават и често успешно реализират медиаторската си функция по отношение на обществото. Докато има парадокси обаче, като например подготвените промени в НК , според които публичното разкриване на класифицирана информация, при обтекаемата дефиниция, която има за това в момента се наказва с 15 години затвор, медиите биват поставени на колене.
За щастие, досега сблъсък между политици и медии не са приключвали с трайна загуба за медиите, а обратното. Това дава надежда за бъдещето.
