Специално за Econ.bg


От 16 до 19 май страната ни e домакин на престижния конкурс "Сомелиер на Европа 2008". Той се провежда за пръв път извън Франция – родината на виното, а специално за да участват в него, в София пристигат световноизвестни сомелиери. Конкурсът се организира от Българската асоциация на сомелиерите, с помощта на Международната асоциация по сомелиерство, която в рамките на конкурса ще проведе и своя Генерална асамблея тук. За професията и изкуството" сомелиер”, за виното и винопроизводството, за възможностите пред винения туризъм у нас и за самия конкурс "Сомелиер на Европа” разговаряме с председателя на Българската асоциация на сомелиерите Мария Йорданова.



Г-жо Йорданова, какви са според Вас основните проблеми пред винопроизводителите в България?

Мария Йорданова:

Не бих могла да отговоря от страна на самите винопроизводители. Това, което бих могла да заявя от страна на ресторантьорите, е, че на тях им лиспва достатъчно квалифициран персонал, който да може да прецени кой сорт вино си подхожда с кухнята на съответния ресторант. Именно затова понякога се получават ситуации, в които лиспват вина, които са най-търсени за техните заведения. Това от своя страна води до спад в оборота.

Кой вид вина е предпочитан в българските заведения – българските или чуждите?

Мария Йорданова:

Това зависи основно от заведението и неговите клиенти. И в този ред на мисли ще ви споделя един интересен факт – самата аз преди две години изготвих винената листа на един ресторант, намиращ се в хотел на Боровец. В нея бях включила най-доброто на пазара в момента – в това число и български, и вносни вина.

Две години по-късно, след като посетих ресторанта, констатирах, че винената му листа е изцяло сменена и в нея от българските вина са останали съвсем малко на брой. Ако преди две години техният брой е бил около 60, то в момента те бяха не повече от 25-30.

На моя въпрос: „Не се ли търсят българските вина от чужденци, идващи на ски туризъм у нас?”, собствениците на хотела ми отговориха, че през времето, когато няма ски туризъм, основната клиентела на хотела се състояла от българи, които от своя страна не търсели български вина. Няма смисъл да споменавам, че това е изключително абсурдно твърдение, което ме навежда на мисълта, че българските вина са непопулярни сред нас, българите. Какво остава за чужденците?

Успяват ли българските туроператори и ресторантьори да оценят ролята на вината и сомелиерите?

Мария Йорданова:

Дори до момента да не са ги оценявали, струва ми се, че това малко по малко започва да става факт. Все повече ресторантьори започват да ме търсят – било за съставяне на винени листи, било за обучение на персонал.

Що се отнася до туроператорите – те все още рядко търсят сомелиери за провеждане на винени турове. Като цяло в България виненият туризъм все още не е толкова популярен. Може би занапред той ще започне да се развива.

Слабото му развитие до момента го отдавам основно на липсата на достатъчно интересни обекти, които да бъдат посетени. Друга причина е, че е определено по-лесно да се съставят туристически пакети от типа „all inclusive” за посещение на море или планина, отколкото да се съставят туристически пакети, предлагащи посещение на изби или интересни места.

Виненият туризъм е по-скъп и изисква по-големи вложения от страна на туроператора. Може би за да може България да привлече още туристи, трябва да се насочим и към този вид туризъм.

Очаквате ли този вид туризъм да се развие в България?

Мария Йорданова:

Разбира се. Връщане назад няма. В производството на вино се инвестират много пари, в туризма – не по-малко. Необходимо е единствено двете неща да се съчетаят.

Колко са сомелиерите в България? През какво обучение трябва да премине човек, за да стане сомелиер?

Мария Йорданова:

Високо образованите сомелиери в България не са чак толкова много. Да не кажа, че се броят на пръстите на едната ръка. Вероятно по-голямата част от висококвалифицираните сомелиери вече не работят у нас.

Иначе в България има около 100 сомелиери, които влизат в средното ниво. Ние в Българската асоциация на сомелиерите сме обучили повече от 1000 души, повечето от които – до начална степен.

Хората, които искат да станат сомелиери, трябва да минат през специализации като енология, лозарство и дегустация. Също така трябва да се научат да съчетават храни и напитки, да минат през кухнята и да видят как се приготвят храните, както и да се научат да разбират психологията на клиента. И накрая, но не на последно място – хората, желаещи да станат сомелиери, трябва да усвоят поне основните понятия в икономиката.

Къде в България може да бъде получено такова обучение?

Мария Йорданова:

За момента Българската асоциация на сомелиерите провежда подобни курсове. За жалост интересът към тях не е голям и те се провеждат три пъти годишно, когато бъде събрана група от порядъка на 20 души.

Първата фаза на обучението трае около 2-3 месеца. Впоследствие желаещите преминават и надграждащи курсове. В момента търсим лектори, които да преподават в по-горните нива, тъй като в България се оказа, че те са кът.

В България има много енолози и технолози на вина, но точно сомелиери, които да могат да преподават в горните нива на обучение, липсват. Затова ни се налага да ги каним от чужбина.

Българската асоциация на сомелиерите е основно действащо лице в организацията на конкруса „Сомелиер на Европа”, който ще се проведе у нас. През какви етапи ще преминат участниците в конкурса и на какви условия трябва да отговарят те?

Мария Йорданова:

Те трябва да са сомелиери в своята държава. Освен това е необходимо да притежават най-висшата степен на обучение и да са практикували в ресторант в продължение на поне една година. Това е минималният срок, през който човек може да се научи да сервира и да отваря бутилки вино. Друго изискване е владеенето на английки или френски език, тъй като официалният език на Международната асоциация по сомелиерство е френския.

Състезанието ще се състои в две части – полуфинал и финал. По време на полуфинала участниците ще трябва да отговарят на въпроси, ще дегустират вино и спиртни напитки.

Освен това те ще трябва да съчетават храни и напитки. Впоследствие ще сервират шампанско и ще декантират вина. Ще се явят и на втора десгустация - този път пред жури. Участниците ще трябва да демонстрират и умения за работа с компютър. Те са необходими, тъй като един сомелиер трябва да може да работи с компютър и да знае как да си състави винен лист, как да влезе в Интернет и да провери кои са най-новите продукти излезли на пазара и т.н.

Във финала ще вземат участие трима финалисти, които ще се състезават пред публика в Народния театър „Иван Вазов”.

Каква предвиждате да бъде голямата награда в конкурса?

Мария Йорданова:

Голямата награда ще бъде приз „Най-добър сомелиер на Европа”. Що се отнася до материалния аспект, то се предвижда победителят да получи копие на Златната фиала, която е, част от Панагюрското съкровище,

Какъв резултат очаквате от конкурса „Сомелиер на Европа?”

Мария Йорданова:

Очаквам конкурсът до допринесе за подобряването на имиджа на България. Това от своя страна ще накара все повече хора да посещават страната ни, не само по време на ваканциите си.

Очаквам конкурсът да бъде полезен както за производителите на вино, така и за туризма в страната.

Той ще има роля и за популяризирането на сомелиерството в България, което ще накара все повече хора да искат да се запишат на курсове за сомелиер.

В Пловдив традиционно се провежда изложбата на вино „Винария”. Какви са впечатленията Ви от тазгодишното пролетно нейно издание?

Мария Йорданова:

Нямах възможност да остана дълго време на изложението. Успях да присъствам единствено на награждането. Успях да опитам и някои от новите продукти на винопроизводителите, които ще излязат на пазара. Като цяло впечатленията ми са, че е налице абсолютен прогрес в тази сфера у нас и че на бял свят излизат все повече интересни неща.


Интервю на Петър Чернев

Снимка: в. "Класа"