Специално за ECON.BG

- Г-н Радев, какво е заявеното участие в Есенния технически панаир? Какво е съотношението между българските и чужди фирми?

Йордан Радев:

- Тази година Международният технически панаир, организиран от Пловдивския панаир бележи един ръст, който няма аналог през последните 15 години. През 1998 г. фирмите-участнички на Есенния панаир са били 1779 от 36 страни, докато тази година участват 2619 изложители от 42 страни. Ръстът на българските фирми спрямо миналата година е 6%, докато при чуждите фирми има 27% ръст. Това, наред с вече утвърденото място на Пловдивския панаир в Югоизточна Европа, затвърждава неговото лидерство. Най-голям ръст има в интереса на страните членки на ЕС – броят на фирмите от Германия е 425, от Италия - 274, от Чехия – 111. Пловдивският панаир все повече намира място в европейската карта на бизнеса. Заетите площи тази година са 92 хиляди квадратни метра, българските изложители са 1103, а чуждестранните 1516. Имаме 14 официални участия от Германия, Австрия, Белгия, Македония, Великобритания, Полша, Унгария, Румъния, Чехия, ЮАР, Индонезия, Мароко, Република Корея. Всичко това говори за нараснал интерес към Пловдивския панаир.

- Какви са специализираните изложби в рамките на панаира тази година?

Йордан Радев:

- Има няколко специализирани изложби – Автомобилен салон Пловдив 2003, организиран съвместно със Съюза на вносителите на автомобили, Специализирано изложение за пожарна и аварийна безопасност "Планета сигурност 21 век", организирано съвместно с Дирекция "Национална служба за пожарна и аварийна безопасност" към МВР, PC World – България – софтуерна изложба, съвместно с IDG -България. Специализираните салони са: Машиностроене, Аутотех - за транспорт и автосервизно оборудване, Елтех - за електроника и електротехника, Инфотех - за информационни технологии, Енеко - за енергетика и екология, салон за Химия, Стройтех – Градът - за строителство и архитектура.

- Какви са позициите на Международен панаир - Пловдив на фона на световните параметри?

Йордан Радев:

- Пловдивският панаир е член на Съюза на международните панаири от 1936 г. Ежегодно, тази световна организация прави класация, на база изложители и посетители, в която през последните години България достига 16-17 место сред 249 страни. Това постижение се защитава всяка година. Мястото ни не е константа, има изложения, които се изключват от класацията, всяка година трябва да се доказваме.

- Какво влияние оказва панаирът на Пловдив?

Йордан Радев:

- Стремежът ни е, не просто да привлечем изложители, които да дойдат и да представят продуктите си. Стремежът ни е да направим Пловдивския панаир необходимото средище с богата бизнес среда. Не случайно имаме 22 специализирани изложби, освен Пролетния и Есенен панаир, където организираме срещи на бизнеса. Пловдивският панаир спомага за развитие на хотелиерството в града, на т.нар. конгресен туризъм, на инфраструктурата, на развитието на търговските обекти, на услугите. Когато един бизнесмен дойде на подобен бизнес форум, той се нуждае от цялата инфраструктура, която обслужва престоя му. Наситили сме почти всеки месец с една или две прояви и по този начин спомагаме за развитието на града.

- Какви са връзките ви с браншовите организации?

Йордан Радев:

- Това е част от нашата маркетингова стратегия. Стремежът ни е да си сътрудничим с всички браншови организации в България, да използваме тяхната база данни за набиране на изложители и от своя страна, ние да им предоставяме база данни за това коя фирма каква е. При нас няма фирми от сенчестия бизнес. Всичките ни участници са от светлия бизнес, като сред тях има и по-добри, и най-добри. Целта е обмен на информация, с БТПП, с БСК, с браншовите организации на пивовари, месопререботватели, млекопреработватели, автомобиловносители и т.н. Идеята е панаирът да не се ограничава в пролетните и есенни изложения, а през цялата година да работи за развитие на отделните браншове и индустрии в икономиката. В международен план, стремежът ни е, чрез търговските представители, да осъществяваме близки контакти с представителства и браншови организации и камари в целия свят. Освен нашите 22-ма представители, използваме и българските търговските представителства подчинени на Министерство на икономиката, които също работят за каузата за привличане на чужди фирми. Всяка фирма изложител е потенциален инвеститор. Ако дадена компания намери поле за изява тук, тя идва и започва производство. Имаме много подобни примери - на организиране на joint ventures в България като следствие от участие на международни изложения. Когато започнат производство тук фирмите излизат на международния пазар. Това е нашата цел.

- Каква е печалбата за една фирма от участие в Пловдивския панаир? В каква перспектива трябва да се търсят ефектите?

Йордан Радев:

- Резултатите от последното изследване на агенция Алфа Рисърч показаха, че българските и чуждестранни фирми участват в Есенния технически панаир водени от делови мотиви с дългосрочен характер. Изследването показва много висока степен на изпълнение на предварително поставените цели – създаване на нови бизнес контакти - около 90%, реклама за фирмата и продукцията – 91% при българските изложители и 100% при чуждестранните, търсене на нови пазари в България – 70% при българските изложители и 52% при чуждестранните и т.н. Участниците на Есенния панаир дават положителна оценка на перспективите за следпанаирните сделки. Мнозинството от посетителите смятат, че панаирът им дава достатъчно добри условия за установяване на контакти и затова го посещават всяка година. Имаме много висока степен на удовлетвореност от посещението на панаира – 86%.

Йордан Радев:

- Това е част от нашата маркетингова стратегия. Стремежът ни е да си сътрудничим с всички браншови организации в България, да използваме тяхната база данни за набиране на изложители и от своя страна, ние да им предоставяме база данни за това коя фирма каква е. При нас няма фирми от сенчестия бизнес. Всичките ни участници са от светлия бизнес, като сред тях има и по-добри, и най-добри. Целта е обмен на информация, с БТПП, с БСК, с браншовите организации на пивовари, месопререботватели, млекопреработватели, автомобиловносители и т.н. Идеята е панаирът да не се ограничава в пролетните и есенни изложения, а през цялата година да работи за развитие на отделните браншове и индустрии в икономиката. В международен план, стремежът ни е, чрез търговските представители, да осъществяваме близки контакти с представителства и браншови организации и камари в целия свят. Освен нашите 22-ма представители, използваме и българските търговските представителства подчинени на Министерство на икономиката, които също работят за каузата за привличане на чужди фирми. Всяка фирма изложител е потенциален инвеститор. Ако дадена компания намери поле за изява тук, тя идва и започва производство. Имаме много подобни примери - на организиране на joint ventures в България като следствие от участие на международни изложения. Когато започнат производство тук фирмите излизат на международния пазар. Това е нашата цел.

- Каква е печалбата за една фирма от участие в Пловдивския панаир? В каква перспектива трябва да се търсят ефектите?

Йордан Радев:

- Резултатите от последното изследване на агенция Алфа Рисърч показаха, че българските и чуждестранни фирми участват в Есенния технически панаир водени от делови мотиви с дългосрочен характер. Изследването показва много висока степен на изпълнение на предварително поставените цели – създаване на нови бизнес контакти - около 90%, реклама за фирмата и продукцията – 91% при българските изложители и 100% при чуждестранните, търсене на нови пазари в България – 70% при българските изложители и 52% при чуждестранните и т.н. Участниците на Есенния панаир дават положителна оценка на перспективите за следпанаирните сделки. Мнозинството от посетителите смятат, че панаирът им дава достатъчно добри условия за установяване на контакти и затова го посещават всяка година. Имаме много висока степен на удовлетвореност от посещението на панаира – 86%.