Специално за Econ.bg.

- Господин Захов, БАРТ е третата поред браншова организация в телекомуникациите. Какви специфични интереси ще защитавате и какво е отношението ви към проекта на нов Закон за далекосъобщенията?

Теодор Захов:

- Българската асоциация за развитие на телекомуникациите/БАРТ/ бе образувана от 4 юридически лица. Целта й е да подпомага фирмите, чийто предмет на дейност е специфично обвързан с телекомуникационния бранш и в това отношение ние ще си взаимодействаме активно с браншовите организации в областта на информационните технологии. Впечатлението ми е, че интересите на фирмите от този бранш рядко се налагат в публичното пространство.

Доскоро се говореше за "алтернативни оператори", но не можем да не си дадем сметка, че това понятие е доста широко. От друга страна, след падането на монопола на БТК от 1 януари догодина, на практика в тези оператори няма да има нищо алтернативно. Те ще са просто телекомуникационни оператори и трябва да работят на един пазар, който засега не е добре регулиран.

Ще търсим диалог с институциите и експертите, които определят правната рамка на телекомуникациите в България, за да могат потребителите да получават по-качествени услуги.

- Какво е вашето отношение към широко коментираната напоследък тема: по-ранното отваряне на т.нар. "достъп до последната миля", който е изместен според проекта чак за 2005 година?

Теодор Захов:

- Тук става въпрос за наемане на линии от обществената далекосъобщителна мрежа на БТК от страна на по-малки оператори. Или наемането на такива линии от т.нар. според новия закон "оператори със значително пазарно присъствие".

Трябва да има ясни и строги правила как точно ще се наемат тези линии между репартитора на БТК, т.е. централата и последната разпределителна кутия при абоната. Ние искаме пълен достъп до тази услуга от страна на всеки лицензиран за гласова услуга оператор и разходноориентирани цени, по които БТК да предоставя такъв достъп. Смятам, че отлагането на датата за това чак до 2005 година не е целесъобразно, тъй като лишава милиони потребители от възможността да ползват качествени услуги на конкурентни цени. Досега са водени разговори с авторите на законопроекта от Министерството на транспорта и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията, но те са с променлив успех.

Смятам, че въпросът за лицензирането на операторите, които ще предоставят такива услуги, не стои на дневен ред. Проектът предвижда такова лицензиране и смятам, че това е удачна форма, защото е един от начините да се гарантира някакво минимално качество на услугата.

- Вкючвате ли операторите от типа "Voice over IP" в това число?

Теодор Захов:

- В сега действащия Закон за далекосъобщенията е записано, че предоставянето на глас, без значение на вида на технологията, със закъснение на сигнала над 250 милисекунди, не влиза в обхвата на монопола на БТК. Тези VoIP-оператори действаха именно по силата на този текст, без да се лицензират. Но с падането на самия монопол дейността им се озовава в една своеобразна ниша. Затова сме поискали в новия закон да има все пак някакъв преходен период от поне 6 месеца, през който те да продължат да работят. През това време те могат да искат лиценз от КРС и да продължават дейността си в зависимост от това дали получават лиценз или отказ.

Смятам, че и тази услуга трябва да се лицензира. Това е начинът да няма възможности да бъде отхвърляна от други оператори или поне да има законова възможност тези оператори да се защитят в такива случаи. Защото виждаме как някои фонокартни оператори въвеждат в уличните си апарати забрана за набиране на номера за достъп до "VoIP", с което на практика забраняват и самата услуга.

- Противниците на тезата за по-ранния достъп до последната миля твърдят, че оператори като вас няма да искат да обслужват селище в трънския край например, а веднага ще поискат части от София с платежоспособните клиенти на БТК, които вие веднага ще отнемете…

Теодор Захов:

- Защо да не искам да обслужвам и трънския край? Именно затова настояваме БТК да отдава тези линии при разходноориентирани цени. Защото в това малко селище и гъстотата на мрежата е малка, а и централата сигурно е аналогова, следователно самата БТК не хвърля толкова пари, за да я поддържа. И би следвало да отдава тази мрежа под наем на много по-ниски цени, отколкото в столицата например.

- Ако вашите искания се изпълнят, това големите играчи на телекомуникационния пазар ли ще стимулира или малките?

Теодор Захов:

- Въвеждането на лицензии за всеки оператор на гласова услуга би следвало да стимулира малките играчи на пазара. Като се въведат минимални изисквания за качество на предлаганата услуга, този оператор няма да може да си позволи да прави дъмпинг на цената. Няма да си позволява да прави това, което прави БТК - да кроссубсидира дейностите си, с приходите от едни дейности да субсидира загубите си от други. Това означава, че ще има достатъчно голяма пазарна ниша за малки играчи на пазара.

- В сега действащия Закон за далекосъобщенията е записано, че предоставянето на глас, без значение на вида на технологията, със закъснение на сигнала над 250 милисекунди, не влиза в обхвата на монопола на БТК. Тези VoIP-оператори действаха именно по силата на този текст, без да се лицензират. Но с падането на самия монопол дейността им се озовава в една своеобразна ниша. Затова сме поискали в новия закон да има все пак някакъв преходен период от поне 6 месеца, през който те да продължат да работят. През това време те могат да искат лиценз от КРС и да продължават дейността си в зависимост от това дали получават лиценз или отказ.

Смятам, че и тази услуга трябва да се лицензира. Това е начинът да няма възможности да бъде отхвърляна от други оператори или поне да има законова възможност тези оператори да се защитят в такива случаи. Защото виждаме как някои фонокартни оператори въвеждат в уличните си апарати забрана за набиране на номера за достъп до "VoIP", с което на практика забраняват и самата услуга.

- Противниците на тезата за по-ранния достъп до последната миля твърдят, че оператори като вас няма да искат да обслужват селище в трънския край например, а веднага ще поискат части от София с платежоспособните клиенти на БТК, които вие веднага ще отнемете…

Теодор Захов:

- Защо да не искам да обслужвам и трънския край? Именно затова настояваме БТК да отдава тези линии при разходноориентирани цени. Защото в това малко селище и гъстотата на мрежата е малка, а и централата сигурно е аналогова, следователно самата БТК не хвърля толкова пари, за да я поддържа. И би следвало да отдава тази мрежа под наем на много по-ниски цени, отколкото в столицата например.

- Ако вашите искания се изпълнят, това големите играчи на телекомуникационния пазар ли ще стимулира или малките?

Теодор Захов:

- Въвеждането на лицензии за всеки оператор на гласова услуга би следвало да стимулира малките играчи на пазара. Като се въведат минимални изисквания за качество на предлаганата услуга, този оператор няма да може да си позволи да прави дъмпинг на цената. Няма да си позволява да прави това, което прави БТК - да кроссубсидира дейностите си, с приходите от едни дейности да субсидира загубите си от други. Това означава, че ще има достатъчно голяма пазарна ниша за малки играчи на пазара.