Специално за Econ.bg
Във вторник официално беше представен новосъздаденият Национален кодекс за корпоративно управление. Кодексът е уникален по своята същност документ. Той е подкрепен както от вътрешната, така и от международната инвестиционна общност. Кодексът е предназначен на първо място за публичните компании, но в същото време съдържа правила и за предприятията с държавно и общинско участие. Кодексът ще бъде инструмент в помощ на фирмите, които искат да подобрят практиката си на управление, той посочва ясни правила за разкриване на финансова и нефинансова информация, гарантира по-добра защита на правата на миноритарните акционери и разграничава отчетливо задълженията на директорите и мениджърите на компаниите. В продължение на една година работна група, включваща представители на академичните среди, бизнес организациите, неправителствeния сектор, организирания фондов пазар, регулаторния орган и външни експерти, активно работи по създаването на документа. Председателят на Асоциацията на инвеститорите г-н Стою Недин беше един от членовете на работната група, съставила кодекса. Пълния текст на кодекса ще откриете тук.
Г-н Недин, какво представлява корпоративното управление?
Стою Недин:
Корпоративното управление е съвкупността от всички аспекти на мениджмънта на една компания. Тези аспекти излизат извън самата компания, тъй като засягат средата, в която компанията съществува. Те също така засягат и инвеститорите, тяхното отношение и тяхната компетентност, знание и информация.
В този смисъл това е един комплекс от фактори, които не могат да бъдат локализирани единствено в самото дружество.
Как възникна идеята за националния корпоративен кодекс?
Стою Недин:
Идеята не е нова, уникална и специфично българска. Тя представлява практика във всички страни с развит пазар. Там самите регулаторни органи и асоциации, които представляват различните заинтересовани страни в пазара, отдавна са обединили усилията си за да създаването на добри стандарти и шаблони за това как трябва да функционира едно дружество. Целта на тези обединения е различните дружества да станат предвидими за инвеститорите.
Кои са основните цели на кодекса?
Стою Недин:
За мен основното са прозрачността и спазването на правата на инвеститорите. Това е така, защото без едно дружество да е прозрачно, инвеститорът не може да направи информирана преценка за състоянието му и оттам не може да направи отговорно инвестиционно решение. Той също така няма да знае дали да влиза или да излиза от едно дружество.
Как една компания може да внедри кодекса в своята политика? Има ли определена процедура?
Стою Недин:
Повечето от компаниите отговарят по доста от критериите за добра корпоративна практика. Въпреки това основните проблеми се крият в детайлите.
Всички развити страни ли разполагат с подобни кодекси?
Стою Недин:
Да, определено.
Кои са нещата, които сме заели от останалите страни по отношение на кодекса, и кои са чисто български?
Стою Недин:
При съставянето на кодекса са взети предвид практики от англо-саксонските държави като САЩ - една страна с много добре развит капиталов пазар, както и от европейските страни, чийто характер на пазара е близък до българския. При него е доминираща мажоритарността в компаниите.
От друга страна обаче нашето законодателство в тази сфера много прилича на англо-саксонското.
Доколко „европейска” е политиката на България по отношение на корпоративното управление?
Стою Недин:
До доста висока степен. Бих казал, че беше дори прекалено европейска. Казвайки това, имам предвид факта, че е нужно саморегулиране, а не да се разчита единствено на законовата регулация.
При наличие единствено на законова регулация, пазарът става хипер-регулиран. Мисля, че доскоро положението в България бе следното- ниска корпоративна практика и култура, ниска инвестиционна култура. Заради това се наложи българското законодателство да бъде направено по-рестриктивно в сравнение с европейското.
Интервю на Петър Чернев
