Специално за ECON.BG
- Г-жа Димитрова, съответства ли подготовката на кадрите на очакванията на бизнеса?
Боряна Димитрова:
- Въпросът за взаимодействието между пазара на труда и образованието е доста широк и трудно можем да му отговорим само с това дали очакванията на бизнеса съответстват на подготовката на завършващите образование. Бихме могли да го формулираме и обратното – дали хората, които завършват определена степен на образование намират при бизнеса очакванията, които образованието е събудило у тях. Накратко казано, изследването ни показа, че от една страна бизнесът не е особено доволен от образованието на кадрите, от друга страна – и завършващите определена степен на образование имат съществени претенции към качеството на труда, който ще изпълняват. Това е основно противоречие, което се очертава в България.
Очевидно имаме нереформирана и не добре пригодена към днешния ден образователна система, която да отговаря на съвременните бързопроменящи се изисквания. Ако преди 10-15 години човек, завършил висше образование, можеше спокойно да упражнява дейността си, без да му се налага съществена преквалификация, днес, предвид степента с която се развиват технологиите, не е възможно човек да упражнява качествено дейността си повече от 2-3 години. Необходимо е перманентно образование, повишаване на квалификацията или дори преквалификация. Очакванията на фирмите са да има непрекъснато развиващо се и то качествено образование.
От друга страна, състоянието на мнозинството от българските фирми в момента е на твърде ниско равнище. Над 40% от фирмите нямат достъп до Интернет, оборудването на 30% от фирмите е на повече от 10 години, голяма част от тях наемат нискоквалифициран персонал. Едва 10% твърдят, че нямат нискоквалифицирани кадри, 69% не наемат висши мениджъри, 45% не наемат средни мениджъри. Това съответства на структурата на българските фирми – в момента над 90% от тях са микропредприятия с под 10 души персонал, голяма част са в областта на услугите и търговията. Именно този слаб капацитет на българските фирми да поемат по-висока степен на образованост се явява съществена спирачка пред развитието на образованието. Няма достатъчен стимул у самите фирми. Вярно е, че образованието ни не е на достатъчно високо равнище, особено по отношение на перманентното образование, на развитието на последстващо образование, но движещият фактор би могъл да бъде високотехнологичното развитие на фирмите. Накратко, в българската икономика няма достатъчно стимул за по-високо образование.
- Кои са най-интересните тенденции, очертани в изследването на Алфа Рисърч?
Боряна Димитрова:
- Качества като лоялност, умение за работа в екип, инициативност, творчество са много важни за подбора на кадри, а точно те се развиват слабо от българското образование. Набляга се основно на получаването на знания, но не и на други качества, свързани с личностни характеристики, които са търсени не само в България, но и в други страни.
Вторият важен момент, предвид превеса на предлагането над търсенето на работна сила, е че голяма част от българските фирми все още намират лесно необходимите им кадри. При държавните фирми – без проблем се справят 70%. При частните обаче вече започва да се усеща по-трудно намиране на работници и служители. Това по обратен път ще окаже натиск върху пазара и ще се повиши заинтересоваността от сътрудничество с учебните завeдeния. Свидетели сме на известно развитие в тази насока, но все още недостатъчно.
Друга зараждаща се тенденция касае 20-22% от българските фирми, които са по-високотехнологични, набират по-разнообразен персонал, като поставят комплекс от високи изисквания. Именно тази част от българските фирми може да се окаже движещата сила, която да постави по-висока летва пред образованието и да изисква по-високо качество.
- Кое на практика е факторът и кое е следствието в релацията образование - икономика?
Боряна Димитрова:
- Трудно е да се каже. Това е своеобразен омагьосан кръг. Все пак ми се струва, че основният движещ фактор е икономиката. Представете си, че имаме едно добро образование, а фирмите ни останат на същото равнище – какво ще получим като следствие? Емиграция. Естествено, вярно е и обратното - как да се развие една фирма, ако няма достатъчно добре подготвени кадри? Но ако тя планира развитие, може да сключи договори с университети, средни училища, да подготвя специалисти, да обучи необходимите кадри. Големият проблем на България е, че икономиката ни като цяло е на равнището, на което в други страни е била преди 15-20 и повече години. Има фирми, които са на доста добро технологично равнище, но те са основно в големите градски центрове. Излезем ли извън тях, нивото на развитие е много по-ниско. Ето защо фирмите не се явяват стимулиращ фактор за развитие на образованието.
- Има ли предприемачески дух у подрастващите?
Боряна Димитрова:
- Според едно изследване отпреди 4-5 месеца за пазара на труда от гледна точка на младите среднисти и висшисти, не повече от 7-8% възнамеряват да открият собствена фирма, всички останали искат да си намерят работа като служители – на първо място в държавно предприятие, на второ – в частно. Склонността към предприемачество е доста малка. Това е свързано и с други фактори – за да бъдеш предприемач се изисква не само висок старт, но и социални контакти. На етапа на завършване на образование младите хора са доста ограничени в това отношение, което поражда и невъзможността им за участие в активни предприемачески дейности. Пътят е друг – да участват в по-голяма степен в активни творчески дейности в дадена фирма и след време тези хора да могат да натрупат достатъчно потенциал за самостоятелно предприемачество. И западните изследвания сочат, че след завършване на образованието следва етап на натрупване на контакти и едва след това - оползотворяване на този социален капитал във вид на предприемачество.
- Кои европейски практики можем да приложим за оптимизиране на връзката между университетите и бизнеса?
Боряна Димитрова:
- Има много добри практики, както европейски, така и американски, където има пряка връзка между образование и икономическа дейност. На първо място, това означава по-висока степен на обвързване на училищата с реализацията на техните кадри. Говори се за рейтинг на университети и училища, който трябва да бъде обвързан с реализацията на кадрите им, включително и със заплащането на преподавателите. В момента в България е все едно къде и какво се завършил. А и самите преподаватели не са стимулирани да подготвят по-висококачествени специалисти.
От друга страна, бизнесът също трябва да е мотивиран да участва. Да има възможност директно да използва кадри, които след това да не му се налага да доквалифицира и преквалифицира. Някои предприятия се възползват от тази добра практика – сключват договор с учебно заведение, те взимат обучени специалист. Тези предприятия, обаче са все още много малко. За какво му е на едно магазинче, например, подобно сътрудничество? Ако обаче предприятията са по-големи, ако става въпрос за верига магазини, ще има и по-целенасочена дейност за подготовка на служители. На Запад много широко застъпена е практиката представители на бизнес корпорациите да участват в учебния процес; да се дават стипендии за талантливи ученици и студенти, които впоследствие да започнат работа в съответното предприятие.
У нас е точно обратното, у младите хора има една висока степен на несигурност къде ще започнат работа. Когато човек няма никаква представа какво ще работи, той не е стимулиран да развива знанията и уменията си. Колкото повече такива форми на взаимодействие има, толкова по-добре.
В самите училища би следвало да се работи много повече по конкретни казуси, по разрешаване на конкретни проблеми. В американските университети, например, разделят студентите на групи, дават им се няколко компании и всеки час те разглеждат различни техни аспекти - счетоводната им система, маркетинговата им политика и т.н. Учениците търсят информация сами. Образователният процес е построен на казуси от практиката. Това, от една страна, запознава обучаващите се с реалната икономическа дейност, от друга страна – ги кара да мислят конкретно, през призмата на съчетаването на отделните фактори, влияещи върху крайния резултат. Това е много полезно, но за съжаление у нас не е навлязло като елемент на образованието.
Вторият важен момент, предвид превеса на предлагането над търсенето на работна сила, е че голяма част от българските фирми все още намират лесно необходимите им кадри. При държавните фирми – без проблем се справят 70%. При частните обаче вече започва да се усеща по-трудно намиране на работници и служители. Това по обратен път ще окаже натиск върху пазара и ще се повиши заинтересоваността от сътрудничество с учебните завeдeния. Свидетели сме на известно развитие в тази насока, но все още недостатъчно.
Друга зараждаща се тенденция касае 20-22% от българските фирми, които са по-високотехнологични, набират по-разнообразен персонал, като поставят комплекс от високи изисквания. Именно тази част от българските фирми може да се окаже движещата сила, която да постави по-висока летва пред образованието и да изисква по-високо качество.
- Кое на практика е факторът и кое е следствието в релацията образование - икономика?
Боряна Димитрова:
- Трудно е да се каже. Това е своеобразен омагьосан кръг. Все пак ми се струва, че основният движещ фактор е икономиката. Представете си, че имаме едно добро образование, а фирмите ни останат на същото равнище – какво ще получим като следствие? Емиграция. Естествено, вярно е и обратното - как да се развие една фирма, ако няма достатъчно добре подготвени кадри? Но ако тя планира развитие, може да сключи договори с университети, средни училища, да подготвя специалисти, да обучи необходимите кадри. Големият проблем на България е, че икономиката ни като цяло е на равнището, на което в други страни е била преди 15-20 и повече години. Има фирми, които са на доста добро технологично равнище, но те са основно в големите градски центрове. Излезем ли извън тях, нивото на развитие е много по-ниско. Ето защо фирмите не се явяват стимулиращ фактор за развитие на образованието.
- Има ли предприемачески дух у подрастващите?
Боряна Димитрова:
- Според едно изследване отпреди 4-5 месеца за пазара на труда от гледна точка на младите среднисти и висшисти, не повече от 7-8% възнамеряват да открият собствена фирма, всички останали искат да си намерят работа като служители – на първо място в държавно предприятие, на второ – в частно. Склонността към предприемачество е доста малка. Това е свързано и с други фактори – за да бъдеш предприемач се изисква не само висок старт, но и социални контакти. На етапа на завършване на образование младите хора са доста ограничени в това отношение, което поражда и невъзможността им за участие в активни предприемачески дейности. Пътят е друг – да участват в по-голяма степен в активни творчески дейности в дадена фирма и след време тези хора да могат да натрупат достатъчно потенциал за самостоятелно предприемачество. И западните изследвания сочат, че след завършване на образованието следва етап на натрупване на контакти и едва след това - оползотворяване на този социален капитал във вид на предприемачество.
- Кои европейски практики можем да приложим за оптимизиране на връзката между университетите и бизнеса?
Боряна Димитрова:
- Има много добри практики, както европейски, така и американски, където има пряка връзка между образование и икономическа дейност. На първо място, това означава по-висока степен на обвързване на училищата с реализацията на техните кадри. Говори се за рейтинг на университети и училища, който трябва да бъде обвързан с реализацията на кадрите им, включително и със заплащането на преподавателите. В момента в България е все едно къде и какво се завършил. А и самите преподаватели не са стимулирани да подготвят по-висококачествени специалисти.
От друга страна, бизнесът също трябва да е мотивиран да участва. Да има възможност директно да използва кадри, които след това да не му се налага да доквалифицира и преквалифицира. Някои предприятия се възползват от тази добра практика – сключват договор с учебно заведение, те взимат обучени специалист. Тези предприятия, обаче са все още много малко. За какво му е на едно магазинче, например, подобно сътрудничество? Ако обаче предприятията са по-големи, ако става въпрос за верига магазини, ще има и по-целенасочена дейност за подготовка на служители. На Запад много широко застъпена е практиката представители на бизнес корпорациите да участват в учебния процес; да се дават стипендии за талантливи ученици и студенти, които впоследствие да започнат работа в съответното предприятие.
У нас е точно обратното, у младите хора има една висока степен на несигурност къде ще започнат работа. Когато човек няма никаква представа какво ще работи, той не е стимулиран да развива знанията и уменията си. Колкото повече такива форми на взаимодействие има, толкова по-добре.
В самите училища би следвало да се работи много повече по конкретни казуси, по разрешаване на конкретни проблеми. В американските университети, например, разделят студентите на групи, дават им се няколко компании и всеки час те разглеждат различни техни аспекти - счетоводната им система, маркетинговата им политика и т.н. Учениците търсят информация сами. Образователният процес е построен на казуси от практиката. Това, от една страна, запознава обучаващите се с реалната икономическа дейност, от друга страна – ги кара да мислят конкретно, през призмата на съчетаването на отделните фактори, влияещи върху крайния резултат. Това е много полезно, но за съжаление у нас не е навлязло като елемент на образованието.
