Специално за Econ.bg

Интервю на Лили Бончева

"Бизмарт кредит" АД е консултантска компания, предлагаща решения в областта на корпоративното финансиране. Създадена е от четирима партньори със солиден мениджърски опит в областта на банкирането, инвестирането и финансите.

Станислав Сираков е Изпълнителен директор и съосновател на "Бизмарт кредит" АД. Преди основаването на дружеството той натрупва 10-годишен опит във финансовата система на страната. Притежава бакалавърска степен по "Информатика" от УНСС и магистърска степен по "Застраховане и риск мениджмънт" от Университета в Триест, Италия, участвал е в различни курсове и семинари в областта на финансите в Италия, Германия и Австрия.

Станимир Попов е бакалавър по "История" от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Завършва магистратури по "Международни политически отношения и сигурност" в СУ и "Право" в ЮЗУ "Неофит Рилски". Първоначално работи като брокер в компания за недвижими имоти, а впоследствие - в австрийска застрахователна компания. От края на 2008 г. е Мениджър "Връзки с клиенти" в "Бизмарт кредит" АД.

Интервюто е публикувано в две части.

  Акценти от първа част:

• Приходите от продажби на фирмите са паднали с около 30% в резултат на кризата
• Добрите фирми, дори в най-засегнатите сектори, имат шанс да привлекат клиентите на по-слабите
• За да оцелеят, компаниите трябва да намаляват кредитите си и да се освобождават от непроизводствени активи
• Моментът за стартиране на бизнес с оригинална идея винаги е добър

Господа, какви фирми ползват услугите на вашата фирма и с каква цел се допитват до вас?

Станислав Сираков:

Ние създадохме "Бизмарт кредит" преди няколко години с основната цел да обслужва и консултира дружества от сегмента на малките и средните предприятия (МСП) по всякакви въпроси, свързани с намирането на финансиране. Тоест, ние работим в областта на банковото и небанковото кредитиране и предоставяме услуги, които са свързани с нуждите на бизнеса при кандидатстването за кредит - изготвяне на бизнес планове, изготвяне на прогнози, анализ на финансови документи и обезпечения и т.н.

Имаме няколко групи клиенти. От една страна това са малките и микрофирмите, които нямат опита да контактуват с банка и ни търсят точно поради тази причина - защото не знаят към кого да се обърнат и каква е цялата процедура. На тях предоставяме услуги от типа преговори с банката, обмен на информация в хода на разговорите, събиране на документи и т.н. Другата група е малки и средни предприятия с приходи от продажби до 10-15 млн. лева на година, които работят с банки, но по една или друга причина не са доволни от текущата си банка или искат професионално мнение за това дали не са прекалено задлъжнели, дали условията са най-добри, дали видовите продукти, които ползват, са най-добри. Третата група са външни дружества, които влизат в страната и не познават финансовите играчи. Те не знаят кои са институциите, към които трябва да се обърнат.

Като сектори най-много ни търсят за кредитиране на строителство. Безспорно строителството е бизнесът, който има най-голяма нужда от кредитиране. Имаме клиенти от сектора на възобновяемите източници, от хотелиерско-ресторантьорската индустрия. Напоследък работим добре с ИТ сектора, с някои доставчици на медицински услуги, търговия. Нямаме машиностроителни компании, например, може би защото те са прекалено големи и не са много на брой в страната.

Какво е състоянието на бизнеса в момента според вашите наблюдения? Как се отразява кризата на българските компании?

Станислав Сираков:

Има 3-4 основни ключови фактора във фирмените отчети, които са влошени. Единият е приходите от продажби, които за съжаление в някои дружества спадат доста драстично. Ние между колеги си говорим, че ако видим компания със спад под 30% за 2009 г. спрямо 2008 г. сме радостни и доволни. Това е единият безспорен показател, който е пострадал.

Значи може да се каже, че продажбите на фирмите са паднали с 30% и повече?

Станислав Сираков:

Около 30%. Не искам да съм прекалено песимистичен.

Другото, което наблюдаваме, е прекалено много дълг, прекалено голяма задлъжнялост в балансите, най-вече към банки. Пак се обръщам към сектора на МСП. Фирмите са извършвали инвестиции в предходни години, за които са теглили кредити, които в момента им тежат. И ако добавим това към намалените приходи от продажби, идва и третият ефект - някои фирми за съжаление вече се появяват в кредитния регистър, почват да просрочват задълженията, влошават им се кредитната история и кредитният рейтинг, които банките следят.

Също така безспорен проблем е увеличаването на вземанията от контрагенти. В компонента "оборотен капитал" нещата са двупосочни - от една страна паричните средства във фирмите намаляват, от друга страна вземанията от други клиенти се увеличават. Проблемът е, че дружеството не знае кога може да си събере тези вземания, тоест кога могат да ги обърнат в парични средства. По този начин кризата се отразява чисто ликвидно в балансите на фирмите.

Фирмите от кои сектори на икономиката са най-засегнати от кризата според вас?

Станимир Попов:

На базата на нашите контакти с фирмите, а и с банките, можем да кажем, че на първо място безспорно най-засегнатият сектор е строителството. Пострадаха и свързаните с него сектори, като мебелната промишленост например. Освен това много засегнат е транспортът. Банките избягват да кредитират тези сектори в момента. Освен това голяма част от фирмите от леката промишленост също са засегнати. Много МСП от шивашката промишленост преустановиха дейността си или извършиха мащабни съкращения, понеже там се работи до голяма степен на ишлеме. Туризмът е друг сектор, който също страда от кризата. Заради голямото презастрояване в курортите, особено по Черноморието и в Банско, голяма част от желаещите да почиват или закупуват имоти за сезонно летуване - основно чужденци от Западна Европа, се отдръпнаха.

Станислав Сираков:

Бих искал да допълня - според мен в туризма определено има голям спад и той основно е в малките "хотелчета". В големите курортни комплекси спадът, който се декларира е до 20%, но във всички малки хотели спадът е много по-голям.

Трябва да спомена и това, че в засегнатите сектори добрите компании имат шанс да изкупят или да привлекат клиентите на по-слабите. Примерно при хранителните стоки, които се водят най-антицикличния сектор, дори там има компании, които са много затънали в кредити, които не могат да връщат. Има и такива, които са доста здрави.

Станимир Попов:

Хранителният бранш винаги е бил сред предпочитаните за кредитиране от банките сектори. Но както каза и колегата, и в него попадаме на закъсали компании. В строителството, въпреки че браншът е засегнат, имаме клиенти, които са доста добре, развиват се. Като цяло мога да кажа, че фирмите, които са използвали течението и така да се каже са се възползвали от "бързите пари" през 2005, 2006, 2007 г., сега може би няма да оцелеят.

Какви мерки трябва да предприемат фирмите, за да оцелеят в настоящата ситуация?

Станислав Сираков:

Това е труден въпрос, защото няма две еднакви компании. При големите бизнеси е по-лесно, защото те имат достатъчно активи и персонал, от които при нужда може да се намалява. Представете си обаче един бизнес, който е с 10 души и работи с 2 магазина - него трудно може да го съкратиш като инвестиция или да го оптимизираш.

Бих могъл да дам следния съвет. Според нас е най-добре фирмите да правят две неща. Първо, да намаляват кредитите си. Естествено, доколкото могат. Същевременно трябва да внимават да не останат и с прекалено малко парични средства , защото това може да им изиграе лоша шега. Казвам да намаляват кредитите си от гледна точка на това, че кризата все някога ще отмине и тогава фирмите със здрави баланси, без кредитна задлъжнялост, ще могат по най-добър начин да се възползват. Тоест в момента този, който успее да погаси кредитите си, утре ще бъде шампион, защото ще може да вземе нови и да инвестира.

Другото, което бих посъветвал фирмите, е да се освобождават от всякакви активи, които не са производствени. Ако дадена фирма произвежда храни например, и същевременно притежава 4 или 5 парцела, които е закупила в периода на бум с идеята да строи нова фабрика или пък със спекулативна цел, сега е по-добре да ги продаде, дори и на загуба, защото в момента те не й носят кеш, тя не може да оперира с тях. Имаме клиент, който притежаваше около 15-20 склада в страната, но в момента ги е освободил, включително и персонала, и търгува с куриер от един централизиран склад.

Сега добър момент ли е за стартиране на бизнес, ако има оригинална идея, която да бъде представена?

Станислав Сираков:

Определено да. За мен всеки един момент е добър за стартиране на бизнес с оригинална идея. Въпросът може да се разглежда от две гледни точки. От гледна точка на намирането на финансиране, може би е трудно в момента, защото банковото кредитиране е свито, няма много инвеститори, ангелинвеститори, фондове и т.н., които да подпомогнат стартирането.

Но от друга страна може би точно поради кризата големите играчи, големите конкуренти не са се "вгледали" в някаква ниша, която може в следващата година-година и половина да даде бърз старт. Затова мисля, че на ниво идея и реализация на бизнес е добър момент да се стартира.

А как да се намерят пари за това, ако например фирмата, която ще стартира бизнеса, няма такива в наличност? Банките отпускат ли пари за стартиращ бизнес?

Станислав Сираков:

Не, за съжаление за стартиращ бизнес не отпускат. Има няколко алтернативи. Има един общоизвестен израз за трите f - family, friends and fools - семейство, приятели и хора, които не са финансово грамотни, ако мога така "меко" да го преведа (смее се) (fool от английски е "глупак" - бел.ред.).

Има няколко ангелинвеститора и инициативи, които финансират стартиращи бизнеси. Например чухме за голяма ИТ фирма, която си предоставя цялата логистика за стартиране на нов бизнес от нови start-up-и в тази сфера - те си дават клиентите, машините и т.н. Друга инициатива е на фондация "Empower", която награждава млади предприемачи. Има фондове, които също следят стартиращите бизнеси.

При банките също има варианти. Те могат да отпуснат ипотечен кредит, например на лице, което притежава някакви активи, който да бъде насочен към бизнеса. Но определено финансиране на стартиращ бизнес трябва да се търси малко извън рамките на чисто стандартния банков кредит.

Все пак човек, който стартира даден бизнес, трябва да познава този бизнес. Дори да влиза в свободна ниша, трябва да знае какво съществува около тази ниша. Това означава, че ще познава и играчите. Такъв човек може да намери финансиране.

Втората част от интервюто със Станислав Сираков и Станимир Попов може да прочетете тук.

Акцентите от нея са следните:

• Ако фирмата не може да изплаща кредита си, трябва да поеме инициативата и да се свърже с банката си
• Основният проблем за бизнеса не са високите лихви, а липсата на достъп до банково финансиране
• Отпускането на кредити за МСП е паднало с над 20%, а кредити за стартиращ бизнес не се отпускат изобщо
• Задлъжнялостта е един от най-големите проблеми на реалната икономика
• Фирмите, създадени с "лесни пари", без визия и иновативност, ще фалират неизбежно

Експертите на "Бизмарт кредит" отговарят на вашите въпроси, свързани с фирменото кредитиране, в категория "Кредити" от Форума на Econ.bg.