Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин Симеонов, как преструктурирането на горския сектор ще доведе до намаляване на незаконната сеч, бракониерството и пожарите?

инж. Илия Симеонов:

Основната идея е, че продажбата на дървесината трябва да става единствено от държавата - от държавните лесничейства или от специално създадена национална горска компания. По този начин се стеснява кръгът на лицата, които имат право да издават документи за произхода на дървесината, а от това стесняване ще намалеят злоупотребите. Разбира се, чрез преструктурирането на горския отрасъл и по-конкретно чрез въвеждането на регламент, съгласно който в гората имат право да работят само фирми, специализирани в извършване на дърводобив, износ и транспортна дейност, нещата ще си дойдат на мястото. Ще намалее и интересът на недотам коректни структури към придобиването на дървесина по начините, които съществуват в момента и които се опитваме на база действащата нормативна уредба да променяме. Това е основният фактор, който би довел до намаляване на бракониерството.

Какво предвижда проектът на Световната банка и за какво ще бъдат използвани средствата от него?

инж. Илия Симеонов:

Законопроектът стои вече една година в Народното събрание. Той предвижда създаването на национална горска компания и е изграден изцяло върху изискванията на СБ за отпускането на този заем. Основното, което предвижда, е отделянето на стопанската дейност от контролните и охранителните функции.

Подкрепяте ли тезата, че държавата е лош стопанин, и в този смисъл смятате ли, че концесиите са добър вариант за подобряване състоянието на горските стопанства?

инж. Илия Симеонов:

В условията на бюджетно финансиране, в които се намира държавата в момента, тя действително е лош стопанин. Лош стопанин е поради това, че не може да отдели необходимите парични, човешки и кадрови ресурси, за да стопанисва пълноценно дивеча в т.нар. държавни ловно-стопански райони. Отдаването на държавните ловно-стопански райони е един от вариантите, които биха допринесли за подобряване състоянието на дивечовите запаси. Алтернативата е държавата да извършва ловностопанските мероприятия. За това обаче са необходими както средства, така и хора, на които да бъде платено, а в сегашните условия на бюджетно финансиране ние нямаме възможност да отделим тези средства. Смятам, че ако се изградят необходимите критерии за контрол от държавата върху тези, които биха получили правото да стопанисват дивеча за по-продължителен период от време, и ако се намери механизъм за контрол, това ще бъде в плюс за дивечовото ни богатство. В нашата страна за щастие вече има хора с положително отношение към лова, към дивеча и към ловното стопанство въобще.

Необходимият положителен ефект би бил постигнат, ако на тази категория хора се даде възможност да инвестират, а те биха инвестирали, ако имат спокойствие в достатъчно дълъг период от време да бъдат стопани на съответните райони и на дивеча в тях. За да се стигне до отдаване на дивечовъдните участъци, конкретно са необходими промени единствено в Закона за лова и опазване на дивеча. В сегашния закон отсъства такъв текст.

По какъв начин може да се повишат приходите от ловен туризъм? Смятате ли, че България продължава да предпочитана ловна дестинация за чуждестранните туристи?

инж. Илия Симеонов:

Приходите от организиран ловен туризъм биха се увеличили единствено тогава, когато дивечовите запаси в страната се увеличат и се структурират във възрастово и в полово съотношение съгласно лесовъдстката и ловностопанската наука. Това означава, че ако имаме достатъчно дивеч за три популации с добра структура, бихме могли да очакваме добри трофейни показатели.

За да се постигне всичко това обаче, е необходимо да се полагат грижи за дивеча. Със Закона за лова и опазване на дивеча създадохме общо 39 държавни дивечовъдни станции, 2 от които са към МС, останалите 37 са към НУГ. На тези към НУГ дадохме по-специален статут. Те са държавни предприятия, регистрирани по чл. 62 от Търговския закон, и може да извършват стопанска дейност, средствата от която остават в самите дивечовъдни станции и се ползват за реинвестиция в областта на ловното стопанство. Дивечовъдните станции съществуват като търговски предприятия вече 2 години и ефектът е чувствителен. Задвижиха се районите на държавните дивечовъдни станции, наблюдава се ръст в дивечовите популации и увеличаване броя на добрите трофейни животни. Забелязва се, макар и слаб, напредък в популациите от благороден елен. С грижите, които се полагат, ще успеем ако не да увеличим, то поне да запазим добрите традиции, които има България като страна с добри трофейни качества на обитаващия я дивеч.

Ако се даде възможност за навлизане на инвестиции - наши или чужди, в държавните ловностопански райони, това също би допринесло за превръщането на България в добра дестинация в областта на ловното стопанство.