Kакви са дейностите на Центъра за насърчаване на износа?

ЦНИ е държавна администрация към министъра на икономиката за организиране и координиране на дейността на държавните органи и обществени организации в областта на насърчаването на износа, осъществявайки връзката държавна администрация – частен сектор.

С това бих желал да подчертая, че дейността на ЦНИ е изцяло подчинена на изпълнението на националните приоритети, като е насочена към оказване на съдействие на българските износители в процеса на осъществяване на експортна дейност.

ЦНИ оказва информационни, консултантски и промоционни услуги, а съвместно с организациите-партньори в страната и сродни организации в чужбина участва в провеждането на семинари за повишаване външнотърговската квалификация на българските износители.

Конкретната помощ, която ЦНИ може де окаже на българските износители е в няколко посоки:

• предоставяне на информация за чужди фирми, потенциални купувачи на българската експортна продукция
• предоставяне на информация за българските производители и износители на чуждите фирми, изявили желание за бизнес
• предоставяне на различна външнотърговска информация относно условията за търговия със съответната страна
• предоставяне на печатни издания по различни въпроси на външната търговия
• публикуване на офертата на фирмата в нашата страница в Интернет и включване на самата фирма в нашата база от данни
• подготвяне и издаване на специализирани каталози на износителите
• организиране на бизнес делегации и търговски мисии при предварително подготвени срещи с чуждестранните партньори
• организиране на национално участие в търговски изложения и панаири при преференциални условия и др.

По Ваши данни и наблюдения, кои български стоки са най-конкурентноспособни на Европейския пазар?

През 2000 г. делът на страните от Европейския съюз в българския износ е отново над 50 %. На европейския пазар най-добър прием намират преди всичко изделията на българската цветна и черна металургия – плосковалцувани продукти от желязо и от нелегирани стомани, арматурни артикули, нерафинирана мед, необработен цинк; лека промишленост – текстил, костюми, сака, панталони, ризи, блузи, обувки и части за обувки, чанти, куфари; химическа промишленост - минерални и химични азотни торове; хранително-вкусова промишленост - вина от прясно грозде, трапезни вина, зеленчукови консерви и конфитюри, изделия на сладкарската индустрия; мебелна и дървообработваща промишленост – мебели, части от мебели и дървени части и др. Бъдеще имат екологично чистите производства

Какво трябва да знаят българските износители които трябва да пробият на пазара на обединена Европа? Какви са основните бариери пред тях, какви облекчения ползват?

Различни политически и икономически фактори и преди всичко създаването на по-благоприятни условия за пласмент на българските стоки чрез подписването на споразумение за присъединяване към Общността, превърнаха ЕС в най-големият ни търговски партньор.

Разширеният достъп до пазара и мерките за либерализиране на търговията предполагат отваряне на пазарите на страните от ЕС за българските стоки. Същевременно обаче засилената конкуренция в резултат от създаването на единния вътрешен пазар лишава до голяма степен българските износители и производители от възможността да се възползват от предоставените изгоди. Още повече, ако България има някакви сравнителни преимущества, то те са в производството на стоки, които в Общността се смятат за чувствителни (каквито са селскостопанските стоки, металургичните продукти и др.) и износът им на западноевропейския пазар се ограничава в най-голяма степен и спрямо него се прилагат най-много протекционистични мерки.

Безспорно пълното елиминиране на митата за промишлените изделия и значителното им намаляване в рамките на определените квоти при вноса на селскостопански стоки оказва положителен ефект върху българския износ. Предоставените концесии обаче не са достатъчни за чувствително нарастване на износа. В повечето случаи тарифните квоти остават неусвоени, тъй като намаляването на митата и изравнителните такси се оказва недостатъчно да направи българските стоки конкурентоспособни и да стимулира износителите и производителите на селскостопанска продукция.

При това, въпреки подобрените условия за достъп, българските износители не винаги могат да се възползват от тях поради широкото използване на редица елементи от прилаганата в Общността търговска политика: въвеждане на национални квоти, предварително импортно лицензиране, двойно лицензиране, доброволно ограничаване на износа, антидъмпингови и антисубсидийни мерки, защита от национална конкуренция, налагане на определени технически стандарти, ветеринарни и фитосанитарни изисквания, екологични изисквания, правила за произход и т.н.

Друга съществена причина за ограниченото използване на изгодите от разширения достъп до западноевропейския пазар е недостатъчната информираност на стопанските субекти относно същността на европейската интеграция, нейните цели и принципи, функциите на европейските институции, измеренията на прилаганите общи политики, организацията на пазара в ЕС, ангажиментите на страните по Европейското споразумение и т.н.

Има ли пречки пред тези, които искат да изнасят в Русия?

Търговията между България и Русия в последните 10 години претърпя значителни промени особено в структурно отношение. Когато говорим за структурни промени, трябва да се има предвид, че традиционните български производства, които намираха добър прием на руския пазар преди 10 години, сега поради настъпилите промени – икономически и политически, допринесоха за преразпределението и преструктурирането на пазарите на двете страни.

Една от причините България да изгуби значителен дял от руския пазар, е че българските износители и производители не бяха подготвени за промените, които настъпиха на руския пазар в началото на 1994 г. Подцениха се условията за търговия с Русия. На руския пазар се появи силна конкуренция от страна на европейските държави и ние не бяхме в състояние да издържим на тази конкуренция. Това обстоятелство принуди българските фирми да отстъпят завоюваните си позиции. Много от продуктите които традиционно изнасяхме за Русия бяха заменени със собствено производство или със създаването на смесени предприятия, поради което намаля значително износът на консерви и други хранителни продукти – водещи в нашия износ на този пазар. В тази връзка е необходимо да се търсят други форми на сътрудничество (смесени производства), както и да се определи кои други производства (освен досега изнасяните) биха намерили приоритетно достъп на руския пазар. Нашите производители следва да се съобразят с вече високите изисквания на руския потребител и да предлагат конкурентна продукция, както и да се възползват от възможностите, които държавата е създала за насърчаване и стимулиране на износа. За тази цел са изградени структури, както на територията на Москва, така и на територията на България които взаимно се допълват и сътрудничат.

Срещат се и други трудности от държавно-административен характер:

• високи мита и акцизи за вината и някои други стоки с приоритетен характер в българския износ
• липсата на регулирана разплащателна система
• проблеми в сертифицирането на българската продукция и др.

На кои пазари какви стоки се изнасят?

Общо за страната през 2000 г. водещите стокови групи в износа са неблагородните метали и изделията от тях (21%), текстилни материали и изделията от тях (17.4%) и минералните продукти (17%). В износа за ЕС преобладават неблагородните метали и изделията от тях (29%) и текстилните материали и изделията от тях (27%), за страните от ЦЕФТА - минерални продукти (22%), неблагородните метали и изделията от тях (14.5%), машини и апарати (14%), продукти на химическата промишленост (11%), продукти на хранителната промишленост (10%), за страните от ОНД - продукти на химическата промишленост (33%), машини и апарати (18%), минерални продукти (15%), продукти на хранителната промишленост (11%), за балканските страни - минерални продукти (37%), неблагородните метали и изделията от тях (17%), текстилните материали и изделията от тях (13%), за арабските страни - машини и апарати (17%), неблагородните метали и изделията от тях (16%), продукти от растителен произход (15%), живи животни (14%), продукти на хранителната промишленост (11%)

Какви са данните за износа за тази година – регионална и стокова структура?

Икономическата политика на България е насочена към изграждане на  конкурентоспособна пазарна икономика. През годините на прехода се преодоляваха редица вътрешни и външни фактори, които като цяло забавяха положителните промени, но като че ли правилната посока е намерена. Без съмнение движението по този път рефлектира върху тенденциите в развитието на външната търговия в териториален и стоков разрез.

Стокообменът през 2000 г. се увеличи с 18%, износът с 19.9%, а вносът отбеляза повишение с 16.6%.

Износът на България за страните от ОИСР и ЕС се увеличи спрямо предходната 1999 година с 23.4% и 18.1% за всяка от групите страни. За страните от Централна и Източна Европа и ОНД износът се увеличи с 19.3% главно за сметка на увеличения износ за Югославия (2.2 пъти) и Румъния (53.4%). В рамките на тази група продължава свиването на износа за страните от ОНД с 18.6%, в т.ч. само за Русия с 37.2%. Не правят изключение и арабските страни, износът за които намаля със 17% по-малко от предходната година.

Динамиката на износа през годината доведе и до известни структурни промени. Така делът на страните от Централна и Източна Европа и ОНД се запази на същото равнище – 21%, но делът на ОНД запази низходящата си тенденция и достигна 5.8%, а този на Русия – 2.5%. Делът на арабските страни достигнаха до 2.3%, на балканските страни се увеличи  5.7 пункта до 32.1%, а този на страните от ЦЕФТА се понижи от 4.3% на 4% през 2000 година. Делът на страните от ОИСР и ЕС се увеличи с около 2 пункта и достигна съответно 68,5% и 51.7%.  Тези промени говорят за това, че в преобладаващата си част българската експортна продукция се насочва към взискателни външни пазари.

В структурата на износа по страни практически няма промени. Италия запазва водещата си позиция и заедно с Турция  формират около 25% от българския износ. Делът на Русия запазва низходящата тенденция. Освен това се наблюдава процес на концентрация на износа именно в тези водещи страни . от 58% през 1992 г. през 2000 г. те вече обхващат 70%

Имате ли инициативи за регионално сътрудничество?

Центърът за насърчаване на износа е един от учредителите на Балканския регионален център за насърчаване на търговията (БРЦНТ), Споразумението за създаването на който бе подписано на 13.10.1998 г. в гр. Анталия, Турция. Членове на този център са организации от седем балкански страни – Албания, България, Гърция, Македония, Румъния, Турция и Югославия.

Споразумението има за цел подобряване на икономическото и търговско сътрудничество между страните в Балканския регион, чрез създаване на подходящи условия за развитие на съвместни дейности по насърчаване на търговията – разпространение на търговска, контактна и тръжна информация; поддържане на Интернет-страница (www.balcantrade.org), която има връзка със страниците на организациите-членки на БРЦНТ; издаване на информационен бюлетин два пъти годишно; участие с общ информационен щанд на голям международен панаир във всяка от страните-членки на БРЦНТ; организиране на обучения, семинари и пресконференции.

/Предоставено от BEF News Desk/

Разширеният достъп до пазара и мерките за либерализиране на търговията предполагат отваряне на пазарите на страните от ЕС за българските стоки. Същевременно обаче засилената конкуренция в резултат от създаването на единния вътрешен пазар лишава до голяма степен българските износители и производители от възможността да се възползват от предоставените изгоди. Още повече, ако България има някакви сравнителни преимущества, то те са в производството на стоки, които в Общността се смятат за чувствителни (каквито са селскостопанските стоки, металургичните продукти и др.) и износът им на западноевропейския пазар се ограничава в най-голяма степен и спрямо него се прилагат най-много протекционистични мерки.

Безспорно пълното елиминиране на митата за промишлените изделия и значителното им намаляване в рамките на определените квоти при вноса на селскостопански стоки оказва положителен ефект върху българския износ. Предоставените концесии обаче не са достатъчни за чувствително нарастване на износа. В повечето случаи тарифните квоти остават неусвоени, тъй като намаляването на митата и изравнителните такси се оказва недостатъчно да направи българските стоки конкурентоспособни и да стимулира износителите и производителите на селскостопанска продукция.

При това, въпреки подобрените условия за достъп, българските износители не винаги могат да се възползват от тях поради широкото използване на редица елементи от прилаганата в Общността търговска политика: въвеждане на национални квоти, предварително импортно лицензиране, двойно лицензиране, доброволно ограничаване на износа, антидъмпингови и антисубсидийни мерки, защита от национална конкуренция, налагане на определени технически стандарти, ветеринарни и фитосанитарни изисквания, екологични изисквания, правила за произход и т.н.

Друга съществена причина за ограниченото използване на изгодите от разширения достъп до западноевропейския пазар е недостатъчната информираност на стопанските субекти относно същността на европейската интеграция, нейните цели и принципи, функциите на европейските институции, измеренията на прилаганите общи политики, организацията на пазара в ЕС, ангажиментите на страните по Европейското споразумение и т.н.

Има ли пречки пред тези, които искат да изнасят в Русия?

Търговията между България и Русия в последните 10 години претърпя значителни промени особено в структурно отношение. Когато говорим за структурни промени, трябва да се има предвид, че традиционните български производства, които намираха добър прием на руския пазар преди 10 години, сега поради настъпилите промени – икономически и политически, допринесоха за преразпределението и преструктурирането на пазарите на двете страни.

Една от причините България да изгуби значителен дял от руския пазар, е че българските износители и производители не бяха подготвени за промените, които настъпиха на руския пазар в началото на 1994 г. Подцениха се условията за търговия с Русия. На руския пазар се появи силна конкуренция от страна на европейските държави и ние не бяхме в състояние да издържим на тази конкуренция. Това обстоятелство принуди българските фирми да отстъпят завоюваните си позиции. Много от продуктите които традиционно изнасяхме за Русия бяха заменени със собствено производство или със създаването на смесени предприятия, поради което намаля значително износът на консерви и други хранителни продукти – водещи в нашия износ на този пазар. В тази връзка е необходимо да се търсят други форми на сътрудничество (смесени производства), както и да се определи кои други производства (освен досега изнасяните) биха намерили приоритетно достъп на руския пазар. Нашите производители следва да се съобразят с вече високите изисквания на руския потребител и да предлагат конкурентна продукция, както и да се възползват от възможностите, които държавата е създала за насърчаване и стимулиране на износа. За тази цел са изградени структури, както на територията на Москва, така и на територията на България които взаимно се допълват и сътрудничат.

Срещат се и други трудности от държавно-административен характер:

• високи мита и акцизи за вината и някои други стоки с приоритетен характер в българския износ
• липсата на регулирана разплащателна система
• проблеми в сертифицирането на българската продукция и др.

На кои пазари какви стоки се изнасят?

Общо за страната през 2000 г. водещите стокови групи в износа са неблагородните метали и изделията от тях (21%), текстилни материали и изделията от тях (17.4%) и минералните продукти (17%). В износа за ЕС преобладават неблагородните метали и изделията от тях (29%) и текстилните материали и изделията от тях (27%), за страните от ЦЕФТА - минерални продукти (22%), неблагородните метали и изделията от тях (14.5%), машини и апарати (14%), продукти на химическата промишленост (11%), продукти на хранителната промишленост (10%), за страните от ОНД - продукти на химическата промишленост (33%), машини и апарати (18%), минерални продукти (15%), продукти на хранителната промишленост (11%), за балканските страни - минерални продукти (37%), неблагородните метали и изделията от тях (17%), текстилните материали и изделията от тях (13%), за арабските страни - машини и апарати (17%), неблагородните метали и изделията от тях (16%), продукти от растителен произход (15%), живи животни (14%), продукти на хранителната промишленост (11%)

Какви са данните за износа за тази година – регионална и стокова структура?

Икономическата политика на България е насочена към изграждане на  конкурентоспособна пазарна икономика. През годините на прехода се преодоляваха редица вътрешни и външни фактори, които като цяло забавяха положителните промени, но като че ли правилната посока е намерена. Без съмнение движението по този път рефлектира върху тенденциите в развитието на външната търговия в териториален и стоков разрез.

Стокообменът през 2000 г. се увеличи с 18%, износът с 19.9%, а вносът отбеляза повишение с 16.6%.

Износът на България за страните от ОИСР и ЕС се увеличи спрямо предходната 1999 година с 23.4% и 18.1% за всяка от групите страни. За страните от Централна и Източна Европа и ОНД износът се увеличи с 19.3% главно за сметка на увеличения износ за Югославия (2.2 пъти) и Румъния (53.4%). В рамките на тази група продължава свиването на износа за страните от ОНД с 18.6%, в т.ч. само за Русия с 37.2%. Не правят изключение и арабските страни, износът за които намаля със 17% по-малко от предходната година.

Динамиката на износа през годината доведе и до известни структурни промени. Така делът на страните от Централна и Източна Европа и ОНД се запази на същото равнище – 21%, но делът на ОНД запази низходящата си тенденция и достигна 5.8%, а този на Русия – 2.5%. Делът на арабските страни достигнаха до 2.3%, на балканските страни се увеличи  5.7 пункта до 32.1%, а този на страните от ЦЕФТА се понижи от 4.3% на 4% през 2000 година. Делът на страните от ОИСР и ЕС се увеличи с около 2 пункта и достигна съответно 68,5% и 51.7%.  Тези промени говорят за това, че в преобладаващата си част българската експортна продукция се насочва към взискателни външни пазари.

В структурата на износа по страни практически няма промени. Италия запазва водещата си позиция и заедно с Турция  формират около 25% от българския износ. Делът на Русия запазва низходящата тенденция. Освен това се наблюдава процес на концентрация на износа именно в тези водещи страни . от 58% през 1992 г. през 2000 г. те вече обхващат 70%

Имате ли инициативи за регионално сътрудничество?

Центърът за насърчаване на износа е един от учредителите на Балканския регионален център за насърчаване на търговията (БРЦНТ), Споразумението за създаването на който бе подписано на 13.10.1998 г. в гр. Анталия, Турция. Членове на този център са организации от седем балкански страни – Албания, България, Гърция, Македония, Румъния, Турция и Югославия.

Споразумението има за цел подобряване на икономическото и търговско сътрудничество между страните в Балканския регион, чрез създаване на подходящи условия за развитие на съвместни дейности по насърчаване на търговията – разпространение на търговска, контактна и тръжна информация; поддържане на Интернет-страница (www.balcantrade.org), която има връзка със страниците на организациите-членки на БРЦНТ; издаване на информационен бюлетин два пъти годишно; участие с общ информационен щанд на голям международен панаир във всяка от страните-членки на БРЦНТ; организиране на обучения, семинари и пресконференции.

/Предоставено от BEF News Desk/