Гласовете на омразата са силни, гласът на разума - тих

29.10.2013 | 11:50
по статията работи: Петя Бързилска
Кристалина Георгиева, еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи, пред Econ.bg
Гласовете на омразата са силни, гласът на разума - тих

Специално за Econ.bg:

Визитка:

Кристалина Георгиева е завършила ВИИ "Карл Маркс" (сега Университетa за национално и световно стопанство, УНСС), гр. София, с магистърска степен по Политическа икономия и социология. Между 1977 г. и 1993 г. работи като преподавател в УНСС. От 1993 г. до 2010 г. Георгиева заема различни позиции в Световната банка, като първоначално е икономист по въпросите на околната среда, а между 2008 и 2010 г. заема поста на вицепрезидент и корпоративен секретар на Групата на Световната банка. От февруари 2010 г. Кристалина Георгиева е член на Европейската комисия с ресор Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи.

Акценти:

  • Конкурентоспособност на Европа след кризата и настроения сред европейците
  • Липсата на необходимост за промени в основните договори на Съюза за по-нататъшна интеграция на Съюза
  • Бюджет на ЕС до 2020 г. и инвестиции в иновации
  • Бежанците в Европа

Г-жо Георгиева, миналата година Вие говорихте за "повече Европа". На фона на ширещия се евроскептицизъм в някои страни, смятате ли, че Европа "става по-малко" и трябва ли да продължим да говорим повече за Европа?

Кристалина Георгиева:

Първо, ние имаме повече Европа. Кризата ни накара значително да задълбочим икономическата интеграция. В момента има икономическо управление, което беше немислимо преди кризата. Сега например държавите трябва да представят проектобюджетите си, преди да са приети. По този начин, ако е необходимо, можем да вземем предварително корективни мерки. Освен това имаме повече Европа и в чисто количествен план с новата държава членка - Хърватия. Същевременно продължаваме да обсъждаме разширяването на ЕС, независимо от факта, че времето е трудно и наистина много хора в Европа са загрижени за своето бъдеще и по-малко ангажирани с Европа.

Ние излизаме от тази криза по-силни. Всъщност, не само икономическите данни показват, че ЕС се възстановява от кризата с по-конкурентоспособна икономика - износът расте, а износът и вътрешното потребление са фактори за икономически растеж. От друга страна, социологическите проучвания в редица страни показват, че хората са по-уверени в бъдещето на Европа.

Наистина обаче кризата беше дълга и тя засегна непропорционално страни и социални групи в отделните държави. Видяхме огромно нарастване на безработицата, младежка и структурна, както и увеличаване на бедността. Това води до необходимостта да работим за растеж, който създава работни места и е от полза за всички.

Европа се разширява, но за да бъде по-обединена, трябва да има промени в основополагащите договори на Съюза. Пълният консенсус по един въпрос обаче е трудно, при положение, че страните в ЕС са вече 28. Как можем да накараме всички държави да постигнат съгласие?

Кристалина Георгиева:

Все още са налице скептични нагласи относно това да се задълбочи икономическата интеграция в Европа, без да се налага да се променя Лисабонският договор. И тези нагласи трябва да бъдат изчерпани, преди да говорим за стъпки, изискващи 28 страни да се съгласят на промяна в основния закон. Освен това съществуват много големи резерви относно това да направим по-качествено регулирането в Европа, да усъвършенстваме, т.е., да работим за повишаването на конкурентоспособността на Европа в рамките на съществуващия Лисабонски договор.

Ще дам един пример със сектора на енергетиката - има големи резерви за това да интегрираме енергийната система по-добре, за да сме по-малко зависими от външни фактори. Това не изисква никакви промени в никакви закони, изисква само да работим заедно и да поставим ресурсите на страните членки в посока решаване на този проблем. Или, да кажем, конкурентоспобността от гледна точка на изследвания и на нашия иновационен потенциал. Ние поехме задължението 3% от БВП да са инвестиции в изследвания и развитие. Има още път да достигнем тези 3%. Това обаче също не изисква никаква промяна в нашия основен закон.

Или, да кажем, патентната сфера - все още е многократно по-скъпо да се регистрира патент в Европа, отколкото да се регистра такъв в САЩ или дори в Япония. Ако вие имате добра идея, къде ще искате да я патентовате - там, където ви струва 36 хил. евро, или там, където ви струва 1500 долара? Затова аз мисля, че всички ние - страните членки, Комисията, Парламента, трябва да работим към постигане на по-висока степен на интеграция и конкурентоспособност в рамките на законовата рамка, която имаме. Когато ударим стената и трябва да вървим напред, тогава ще говорим за предоговаряне. Според мен обаче имаме още километри да вървим, докато ударим тази стена.

В тази връзка, какво трябва да постигне бюджетът на Европейския съюз до 2020 г., включително и от гледна точка на иновациите? България никога не е инвестирала много в иновации, но дали ще се реши това с повече пари в тази насока?

Кристалина Георгиева:

Това, което искаме да постигнем с бюджета на ЕС, е растеж и заетост, особено в отраслите, които съдействат за повишаване на производителността на труда в Европа. Ние, говоря за Европа, все още сме на две трети от нивото на производителност на труда в Съединените щати. Европейските средства трябва да ни помогнат да постигнем съкращаване на тази разлика. Това ще стане както с инвестиции за изследвания и развитие, които значително се увеличават в следващия бюджет, но също така и с такива за създаване на по-добра инфраструктура - както транспортна, така и ИТ. За да може парите на Европа да направят цялото по-голямо от частите.

За България, но и за всички страни членки, е важно парите за изследвания и обучение да се инвестират и от частния сектор, не само от държавата. Държавата изпълнява много важна роля, но сама не може да реши този проблем. Въпросът е къде средствата, вложени от държавата, могат да помогнат и имат мултипликационен ефект за повече инвестиции в изследвания и развитие, както и в обучение на кадрите. Бизнесът у нас все още изостава в сравнение с други страни за това колко пари дава, за да вдигне качеството на собствената си работна ръка. Хората от бизнеса казват: "Ама, ние, като обучаваме кадри, ни ги крадат”. Това, разбира се, е така, но ако всички обучават кадри, няма да го има този феномен на краденето. Но как да се стимулира бизнеса да го прави? Държавата трябва със своите пари и тези на ЕС да стимулира такова поведение.

Оцени статията:
5.00/2
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Резултати | Архив
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
- Месо ядеш ли? - Не. - А риба? - И риба не ям. - Вегетарианец ли си? - Не, пенсионер съм...
На този ден 17.09   1156 г. – Основано е херцогство Австрия. 1176 г. – Византийско-селджукски конфликти: В Битката при Мариокефалон Византия губи надеждите си за отвоюване на Мала...