Специално за Econ.bg:
- Г-жо Ненова, може ли да се каже, че интелектуалната собственост в България е защитена?
Анна Ненова:
- Да, разбира се. През последните 10 години България изцяло обнови законодателството си в областта на закрилата на интелектуалната собственост. През 1993 г. бяха приети Законът за патентите и Законът за авторското право и сродните му права, като след това и двата закона бяха изменяни и допълвани, за да бъдат хармонизирани със Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPS Agreement) и Конвенцията за издаване на европейски патент (ЕПК). От 1997 г. е в сила Законът за закрила на новите сортове растения и породи животни, а от края на 1999 г. действат Законът за марките и географските означения, Законът за промишления дизайн и Законът за топологията на интегралните схеми. Към почти всички закони са разработени наредби или инструкции.
- Какъв е средният годишен брой на патентите, регистрирани във вашето ведомство?
Анна Ненова:
- Годишно се издават около 550 патента за изобретения и полезни модели.
- На кое място се нарежда България сред останалите държави в Европа по регистрираните патенти?
Анна Ненова:
- Ежегодно Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) публикува статистически данни, предоставени от патентните ведомства на страните, които членуват в тази организация, а те са към 180. От тях можем да направим извода, че по брой на издадени патенти годишно България се равнява със страни като Беларус, Чили, Колумбия, Египет, а около 60 страни имат много по-малък брой издадени патенти. Сред Европейските страни България е на 30-то място.
- От месец юли тази година България е член на Европейската патентна конвенция. Означава ли това, че заявителите от българска страна получават правна закрила на изобретенията си на територията на останалите страни-членки?
Анна Ненова:
- Българските заявители биха могли да получат закрила на територията на останалите страни членки на ЕПК, ако подадат заявка за европейски патент съгласно чл.72а от Закона за патентите.
- Какви са промените в Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство във връзка с ратифицирането на ЕПК?
Анна Ненова:
- Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство все още не е изменена. Има предложение за изменение и допълнение на тарифата, което все още не е утвърдено от Министерски съвет. Промените в тарифата се налагат от факта, че е необходимо тя да бъде допълнена с нова алинея 2 към чл.1, с която се определят таксите за заявка за европейски патент и за европейски патент. Известно е, че като страна, която членува в ЕПК, сме задължени да изпращаме в Европейското патентно ведомство 50% от годишните такси за европейските патенти, които действат на територията на България, при което за всяка годишна такса има определени минимални суми, под които никоя страна не може да падне. По правило годишните патентни такси се заплащат за предоставеното право на патентопритежателя не само да използва и да се разпорежда с патента, но и да забранява използването на патентованото изобретение от всяко трето лице без разрешението на патентопритежателя. Отчитайки интересите на българските заявители, предложените изменения на таксите за първите 6 години са минимални, като за първите 3 години те не се променят, а за 4-та, 5-та и 6-та години незначително превишават инфлационното увеличение, тъй като през първите 6-7 години се извършва внедряването на патентованото изобретение и налагането му на пазара. Ако изобретението до 7-та година не получи своята реализация, поддържането му е нецелесъобразно. По-осезателно е увеличението на таксите между 8-та и 20-та година, което в известна степен би ограничило блокиращата функция на патенти, чиито патентопритежатели обикновено са крупни чуждестранни фирми.
- Имаме ли потенциал за развитие в областта на технологичното развитие и иновациите?
Анна Ненова:
- Ако приемем, че броят на заявките за изобретения и полезни модели са отражение на това развитие, то може да се каже, че броят на подадените заявки през последните 4-5 години от български заявители, макар и не много осезаемо, нараства.
- Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство все още не е изменена. Има предложение за изменение и допълнение на тарифата, което все още не е утвърдено от Министерски съвет. Промените в тарифата се налагат от факта, че е необходимо тя да бъде допълнена с нова алинея 2 към чл.1, с която се определят таксите за заявка за европейски патент и за европейски патент. Известно е, че като страна, която членува в ЕПК, сме задължени да изпращаме в Европейското патентно ведомство 50% от годишните такси за европейските патенти, които действат на територията на България, при което за всяка годишна такса има определени минимални суми, под които никоя страна не може да падне. По правило годишните патентни такси се заплащат за предоставеното право на патентопритежателя не само да използва и да се разпорежда с патента, но и да забранява използването на патентованото изобретение от всяко трето лице без разрешението на патентопритежателя. Отчитайки интересите на българските заявители, предложените изменения на таксите за първите 6 години са минимални, като за първите 3 години те не се променят, а за 4-та, 5-та и 6-та години незначително превишават инфлационното увеличение, тъй като през първите 6-7 години се извършва внедряването на патентованото изобретение и налагането му на пазара. Ако изобретението до 7-та година не получи своята реализация, поддържането му е нецелесъобразно. По-осезателно е увеличението на таксите между 8-та и 20-та година, което в известна степен би ограничило блокиращата функция на патенти, чиито патентопритежатели обикновено са крупни чуждестранни фирми.
- Имаме ли потенциал за развитие в областта на технологичното развитие и иновациите?
Анна Ненова:
- Ако приемем, че броят на заявките за изобретения и полезни модели са отражение на това развитие, то може да се каже, че броят на подадените заявки през последните 4-5 години от български заявители, макар и не много осезаемо, нараства.