Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Проф. Анна-Мария Тотоманова преподава във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Била е заместник-министър на образованието в периода 1997-2001 година. Отскоро е привлечена като експерт към Националното представителство на студентските съвети
Кой е основният проблем на висшето образование у нас в момента?
Проф. Анна-Мария Тотоманова:
Най-големият проблем идва от лошото управление на висшето образование. Законодателната система в момента не е пречка за добро управление. По-скоро това е начинът, по-който се разпределя и изразходва държавната субсидия, която продължава да е основният източник за финансиране на университетите.
По какъв начин трябва да се разпределя бюджетът според Вас?
Проф. Анна-Мария Тотоманова:
Сега субсидията не зависи от големината на щата, както беше преди 4 години, а от броя студенти в един университет. По този начин поне разпределението стана по-прозрачно. Този подход закрепва сегашното статукво в университетите, сегашните щатове и разпределение преподавател - студент, което за страната е 1:11 за университет.
Средно за Европа е 1:19, т.е нашите университети са по-пренаселени. Позволяваме си да държим по-голям щат, а като прибавим администрацията, става още по-лошо. Така заплатите на преподавателите стават ниски, тъй като усредненият норматив не е много висок. Основната причина за ниските заплати не е това, че държавата дава малко пари, а в това, че ние ги изразходваме неефективно. Позволяваме си да държим преподавателски и административен щат, който не е оптимален спрямо броя на студентите.
Каква е причината за големия щат?
Проф. Анна-Мария Тотоманова:
Сега броят на преподавателите не се определя от държавата, а е в ръцете на ректора. Той няма сметка да го оптимизира. Само в нашия факултет той е скочил почти двойно за последните 7 години. Повечето университети задържат щата си, а студентите намаляват заради демографската криза. В много случаи вузовете си позволяват да обучават групи, които са под санитарния минимум, само за да намерят работа на хората, които са в системата. Хубаво е, ако може да се запази целият човешки потенциал. Въпросът обаче е да се намери баланс между ефективността на изразходването на средствата и този естествен стремеж да съхраним щата на преподаватели и учени. Университетът е да обучава студентите, не да бъде социална ниша.
Точен ли е начинът за определяне на издръжката за един студент?
Проф. Анна-Мария Тотоманова:
Държавата определя норматива в абсолютна цифра. Тя казва например 1400 лева за студент от определена специалност. Но през последните години, заради икономическия растеж заплатите нарастват и постепенно частта за заплати на преподавателите изяжда частта за издръжка. Нормативът не е прозрачен, защото се казва каква е сумата за студент, а не за какво отиват. Следващата крачка е да се направи нормативна издръжка, в която да се определя колко отива за заплатите.
Това ли са първите неща, които трябва да направи новото правителство в областта на образованието?
Проф. Анна-Мария Тотоманова:
Ако е решено да продължи реформите в посоката, която сме поели, да. Но трябва много политическа воля. Другото, което трябва да направи, е да се оптимизира самата инфраструктура. Да се приведе в съответствие с намаляващия брой студенти. Най-оптимистичната прогноза е, че през 2007 г. ще има 21 000 - 22 000 студенти. Сега изкуствено задържаме приема, но системата трябва да се оптимизира. Трябва да има сливане и преструктуриране на висши училища. Дадени специалности са вече със съвсем затихващи функции. Приемът в руската филология и в природоматематическите специалности върви надолу, с изключение на информатиката. Вече е време университетите да търсят бъдещите студенти, докато са още в училище.
