Разговори за икономиката: Съвместна рубрика на в-к "Сега" и Центъра за икономическо развитие

Красимир Петров разговаря с Добрин Далов

Визитка: Добрин Далов е завършил статистика в Университета за национално и световно стопанство. Има магистратура по икономика от Американския университет "ДЕУЕР", работил е като експерт-счетоводител към "Айсплотер хаус". От две години и половина работи по проекта за рехабилитация на ТЕЦ "Марица-изток 3".

Българският енергиен пазар като цяло се смята за силно регулиран и слабо либерализиран. Трябва ли според теб да се стремим към много по-голяма либерализация на пазара?

Добрин Далов:

Виждаме опита на някои страни в Европа. Англия например преди 15 години напълно либерализира енергийния си пазар. В резултат първо паднаха цените за крайните потребители, но това доведе много от производителите до ръба на фалита, а част от тях изпаднаха в неплатежоспособност. В последните години се наблюдава повишаване на цените. Така че в крайна сметка свободният пазар, както във всяка друга област, накрая стига до едно равновесно положение, но в конкретния случай - с цената на доста сериозни сътресения. В България, както почти в цяла континентална Европа, енергийният сектор е силно регулиран. Трябва да има по-голяма либерализация, но не на всяка цена. Най-важното според мен е да не се застраши сигурността на системата - както например в Щатите.

Става въпрос за кризата в Калифорния, която се случи на няколко пъти в последните 5-6 години ли?

Добрин Далов:

Да.

В България се говори за около 6% либерализация на енергийния пазар, като се измерва какъв процент от производителите продават директно, без да минават през НЕК. В какъв период би било реално да очакваме една по-чувствителна либерализация - след 3, 5 или 10 години?

Добрин Далов:

Енергийният пазар не е краткосрочен пазар, той работи с хоризонти от 15-20 години. Според мен в следващите до 3 години ще видим значителна възможност потребителите - независимо дали са частни лица или фирми - да избират своя доставчик. И в следващите 5 до 7 години ще постигнем и крайното ниво за либерализация на пазара. Тук трябва да се отбележи и завареният монопол - съществуващите електроразпределителни дружества имат достъп до крайния абонат и по тази причина те са в по-добро положение.

В България до момента не се вижда понижаване на цените вследствие на дерегулацията. Какви са причините - цените са били прекалено ниски, или пък либерализацията е на прекалено ранен етап, или има други причини?

Добрин Далов:

От една страна, е вярно, че доскоро цените, които плащаха потребителите в България, бяха по-ниски, отколкото в Западна Европа. В момента те се изравняват, да не кажа, че са изравнени. Основната причина за липсата на ефект върху крайните цени е, че у нас все още няма свободен пазар за електроенергия. Към момента между 6 и 8% от цялата произведена електроенергия се договарят между доставчик и потребител, като потребители са само промишлени предприятия, затова не виждаме ефект.

Какви са пречките за по-бърза либерализация на пазара?

Добрин Далов:

На първо място трябва законодателна база, която да регулира либерализацията по възможно най-добрия начин. Това е основното.

Не пречи ли монополната роля на НЕК?

Добрин Далов:

И тя е въпрос на държавна политика. В една регулирана система е нормално да има един т. нар. обществен доставчик, който осъществява връзката между производител и краен потребител. И тук пречката е чисто законова - НЕК е монополист, защото така е предвидено в закона. За разлика от други монополи аз не мисля, че НЕК се възползва от това свое положение. Дори напротив - в част от случаите печалбата на НЕК е ощетена - било за сметка на производителите, било на разпределителите.

Пречи или помага регулаторната рамка, регулаторната система в България за привличане на чужди инвестиции, тъй като не е тайна, че енергийната система се нуждае от модернизация?

Добрин Далов:

Поне в моя опит, работейки по модернизацията на ТЕЦ "Марица-изток 3", нямам впечатление регулаторният орган да е възпрепятствал по някакъв начин проекта. Напротив, винаги сме се ползвали от тяхното съдействие и бърза реакция, когато е било необходимо. Не мисля, че има някаква разлика между чужди и български инвестиции, включително и по отношение на нормата на печалба, която е специфична за всеки конкретен случай.

Как ще повлияе затварянето на малките блокове в АЕЦ"Козлодуй" на българския енергиен сектор? Ще доведе ли до недостиг на електроенергия, ще се оскъпи ли цената на тока за крайния потребител?

Добрин Далов:

Ако евентуално успеем да предоговорим затварянето на 3-и и 4-и блок, ще бъде много полезно за страната. Няма спор, че енергията, произвеждана от атомни електроцентрали, е най-евтината и България губи такъв източник със затварянето на тези два блока. Трудно ми е да кажа дали това ще повлияе на енергийния баланс на страната, но във всеки случай ще намалеят възможностите за износ на ток. Всички проекти за заместващи мощности - АЕЦ "Белене", изграждането на ТЕЦ "Марица-изток 1", модернизацията на ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Марица-изток 3" - изискват много пари и доста време за изпълнение. Към днешна дата е реално да прибавим поне 5 години, за да прогнозираме кога ще бъдат пуснати нови мощности от сорта на ТЕЦ "Марица-изток 1" и АЕЦ "Белене". Тоест не можем да разчитаме, че още догодина ще имаме нови мощности, които да заместят спрените два ядрени блока.

Трябва ли според теб държавата да съфинансира строежа на АЕЦ "Белене" и да гарантира печалби на инвеститорите?

Добрин Далов:

По принцип свободният пазар трябва да определи дали има нужда от такава мощност или няма. Самият факт, че доста инвеститори проявяват интерес към финансирането на това начинание - някои от тях, без да искат държавна подкрепа - под формата или на участие, или на гарантирано изкупуване впоследствие, - говори, че това е проект с бъдеще. След като има интерес и стига да няма проблеми за околната среда, трябва да продължи.

Какви са проблемите в България, свързани с бизнессредата? Как оценяваш данъчната тежест, има ли проблеми с работата на данъчната администрация?

Добрин Далов:

Бизнессредата в България е добра. Доказателство за това е продължаващият добър растеж на БВП. Продължава интересът и от страна на чуждите инвеститори. Но има и проблеми и те не са свързани с размера на корпоративния данък - ставката у нас е по-ниска, отколкото в повечето страни в Европа. В това отношение според мен е направено достатъчно. Пречките са по-скоро от административно естество и не говоря само за данъците. Всеки инвеститор - независимо дали е чужд или български, - когато реши да вложи пари в нещо, най-напред желае да има сигурност - да знае колко пари трябва да плаща за разрешителни, за лицензи, за всички останали неща, които са му необходими. В случая това не е непреодолимо, особено за големия бизнес. Моята тревога е за малкия и средния бизнес, който няма капацитет и чисто административно трябва да се занимава с голям брой разрешителни, лицензии, а те сами по себе си са достатъчни да откажат един човек да развива свой бизнес. Административната система в България е направена по начин, който да обслужва самата администрация, а не данъкоплатеца.

Къде сме в сравнение със средната западноевропейска система?

Добрин Далов:

Горе-долу на нивото на страни, които традиционно имат много бюрократично усложнена система. Например в Италия - колегите там казват, че нашата администрация в сравнение с тяхната е направо супер. Но има страни, които са много по-напред, където подходът е много по-либерален, и като пример мога да дам Великобритания и Ирландия. Неслучайно Ирландия показва най-голям икономически растеж от цяла Западна Европа. Това най-вече се дължи на силно облекчените режими. Там е много лесно да се започне бизнес, има прозрачност, има сигурност какво ще се случва в бъдеще.

Какви други проблеми стоят пред бизнеса в България?

Добрин Далов:

Искам да изразя едно свое доста голямо притеснение. Може би в близките 5 години най-сериозният проблем пред бизнеса у нас ще бъде постоянно намаляващото количество от способни, квалифицирани и желаещи да работят млади хора. През последните 10-15 години България напуснаха основно квалифицирани и способни хора. Те в момента работят и създават добавена стойност в някоя чужда икономика. Опасявам се, че в следващите години намирането на качествени хора ще става все по-трудно. В момента например в голяма част от случаите има стотици кандидати за свободни позиции. Но хора, които да отговарят на нашите изисквания - а според мен те не са прекомерни, особено на фона на заплащането - няма.