Интервюто е дадено специално за Econ.bg.

- Г-н Илиев, полезен ли беше за Вас и за фирми от Вашия бранш приключилият инвестиционен форум?

Мирослав Илиев:

- Форумът беше интересен за мен от две гледни точки: за първи път чух една доста ясна визия за българската икономика за следващите няколко години, при положение че досега чувахме само елементи от нея. От друга страна, на него имаше над 1300 участници, голяма част от които бяха чужди инвеститори, включително и в областта на високите технологии. Дори това да е само любопитство, мероприятието пак е полезно.

- Много инвеститори имаше и на предишните форуми.

Мирослав Илиев:

- Да, но те не се провеждаха в такава тежка икономическа обстановка. Вие виждате кои инвеститори идват тук - тези, които се занимават с инфраструктурни проекти и тези, които са рискови инвеститори, т.е. подкрепят високотехнологични проекти. А на практика доста преди 11 септември пазарът на рискови капитали се взриви, той не съществува. Тези хора нямат вече пари, които да разпределят.

- По време на форума бяха обсъдени много от проблемите на българския IT-сектор. Научихте ли нещо ново за Вас от кръглите маси и дискусиите?

Мирослав Илиев:

- Аз бях на отделните панели и на няколко кръгли маси. Панелите изпълняваха функциите си, но кръглите маси подмениха темата си. Чувства се, че в IT-бранша се е натрупало желание да се разговаря помежду си и дискусията на тези места се водеше предимно на български език. А когато идват инвеститори, ти правиш кръгла маса, за да покажеш своите предимства, докато ние непрекъснато дискутирахме проблемите, които имаме. Това не е начинът да привлечеш чужд интерес. Ние непрекъснато казвахме, че се разбиват училищата, а това не е вярно. Човек, слушайки тази дискусия, остава с впечатлението, че ние нямаме квалифицирана работна ръка.

По въпроса за държавната политика всичко се сведе до Закона за обществените поръчки. През цялото време се дискутираше как да се дадат преференции на българските фирми. Ама това не иска да го чува чуждестранният инвеститор!

- Запознат ли сте с проекта за промени на Закона за далекосъобщенията, според който се създава Национална агенция за телекомуникации и високи технологии и с промените в приватизационния закон, в които се обещават 5% от приходите от приватизация специално за този сектор?

Мирослав Илиев:

- Запознах се. В тази инициатива аз по принцип виждам едно хубаво и едно лошо нещо. Хубавото го намирам в това, че тази агенция се разглежда от управляващите като един PR на българската индустрия по света. А държавата наистина често не може да помогне с друго нещо, освен с това да застава зад и да пропагандира тази индустрия. Но това, което чух - че ще има пари за тези фирми, считам за пагубно за този сектор. Ние сме много силни, когато има някакво изключение да прокараме през него и да обезсмислим всяка идея. Не е хубаво да се дават някакви специални предимства, защото това поражда завист, желание за заобикаляне на правилата. Ще се загуби разликата между технология, висока технология и бизнес. А това са точно определени неща. Прекрасно би било ако тези пари се инвестират в някакво развитие, а не в производство.

- Къде виждате разликата между двете?

Мирослав Илиев:

- Ами това са рискови инвестиции и те се правят повече в учебни заведения, отколкото в самите фирми. Така е в цял свят - тези пари се дават там, където са почнали някакви проекти, от които не се очаква директен икономически ефект. Вземете например браузъра "Нетскейп" - както знаете това е една идея, дошла на няколко студенти. Те след това излизат от института и създават една от най-успешните фирми за своето време. Това е принципът.

- Наскоро министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров каза, че се разглежда възможността този фонд, в който ще се отчисляват средствата, да се даде на някой чужд инвеститор за управление. Как гледате на тази идея?

Мирослав Илиев:

- Аз бях участвал в създаването на един от първите закони в тази област преди четири години, когато беше създадена и "Рила Солюшънс", като елемент от тоя създаващ се уж тогава климат. Но тъй като климатът не се създаде, ние продължихме сами нататък. Идеята тогава беше точно такава - да се създаде един фонд, чието управление да се предаде на една достатъчно неутрална институция. Така че аз оправдавам един такъв фонд, но ако не тръгне да строи билдинги, а да създава идеи и хора, които да застават зад тях. Има ли пари у нас, първо се създава администрация. Дано този път не се повтори това.

- Има ли нови проекти, върху които работите?

Мирослав Илиев:

- Има два, единият го приключихме съвсем наскоро. Това е голяма CRA-система за електронни услуги във финансовата област, предназначена за водещите европейски банки. Това е една виртуална банка, която следи за своите потребители всичките техни сметки, инвестиции, акции и други финансови инструменти и се опитва да им препоръчва във всеки един момент как да постъпват с тях, за да получат максимална изгода. За първи път инсталирахме системата през август. Другият голям проект е една система, която се грижи за предоставяне на заеми за обучение. Тя манипулира с няколко милиона долара и предоставя на потенциални студенти заеми за обучение. Борави с около 6000 университета и няколко големи банки, като осъществява по електронен път управлението на целия тоя процес.

- Ами това са рискови инвестиции и те се правят повече в учебни заведения, отколкото в самите фирми. Така е в цял свят - тези пари се дават там, където са почнали някакви проекти, от които не се очаква директен икономически ефект. Вземете например браузъра "Нетскейп" - както знаете това е една идея, дошла на няколко студенти. Те след това излизат от института и създават една от най-успешните фирми за своето време. Това е принципът.

- Наскоро министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров каза, че се разглежда възможността този фонд, в който ще се отчисляват средствата, да се даде на някой чужд инвеститор за управление. Как гледате на тази идея?

Мирослав Илиев:

- Аз бях участвал в създаването на един от първите закони в тази област преди четири години, когато беше създадена и "Рила Солюшънс", като елемент от тоя създаващ се уж тогава климат. Но тъй като климатът не се създаде, ние продължихме сами нататък. Идеята тогава беше точно такава - да се създаде един фонд, чието управление да се предаде на една достатъчно неутрална институция. Така че аз оправдавам един такъв фонд, но ако не тръгне да строи билдинги, а да създава идеи и хора, които да застават зад тях. Има ли пари у нас, първо се създава администрация. Дано този път не се повтори това.

- Има ли нови проекти, върху които работите?

Мирослав Илиев:

- Има два, единият го приключихме съвсем наскоро. Това е голяма CRA-система за електронни услуги във финансовата област, предназначена за водещите европейски банки. Това е една виртуална банка, която следи за своите потребители всичките техни сметки, инвестиции, акции и други финансови инструменти и се опитва да им препоръчва във всеки един момент как да постъпват с тях, за да получат максимална изгода. За първи път инсталирахме системата през август. Другият голям проект е една система, която се грижи за предоставяне на заеми за обучение. Тя манипулира с няколко милиона долара и предоставя на потенциални студенти заеми за обучение. Борави с около 6000 университета и няколко големи банки, като осъществява по електронен път управлението на целия тоя процес.