Д-р Красимир Петров е програмен директор на Центъра за икономическо развитие от април тази година. Завръща се в България преди седем месеца. Преди това почти десет години живее в САЩ. Придобива докторска степен по икономика от Ohio State University. От 1999 до 2004 г. работи в SBC Communications. Има магистратура по икономика по съвместна програма на University of Delaware и БАН, както и магистратура по Европейска интеграция в Ирландия. Преподавал е в УНСС и Стопанския факултет на СУ

Г-н Петров, ще продължи ли България да се развива с икономически темпове от 5 до 6% през следващите няколко години и това свързано ли е с някакви рискове?

Красимир Петров:

Засега рискът е един и той е свързан с предстоящите избори и с евентуални безконтролни бюджетни разходи. В случай, че се създадат такива големи бюджетни дефицити, валутният борд ще се срине, а с него и икономиката. За икономически растеж е необходима фискална и монетарна (кредитна) дисциплина.

А кое би стимулирало по-голям икономически ръст?

Красимир Петров:

Напълно реални са от 8 до 9% ръст, но трябва да са изпълнени едновременно две условия. Първото е да имаме рестриктивна фискална политика. Колкото по-малко са бюджетните разходи, съпътствани с по-ниски данъци, толкова по-стимулираща е фискалната политика. Второто условие е по-рестриктивна монетарна политика. Това ще доведе до здравословен икономически растеж с ускорени темпове. Звучи парадоксално, но единствено комбинацията от по-рестриктивни фискална и монетарна политики би довело до допълнителен дългосрочен здравословен растеж.

Преразпределението чрез БВП трябва да е около 35%. Ако трябва да погледнем още по-вдясно - 30% преразпределение би било далеч по-добре за бизнеса, за целия български народ, за икономиката, за безработицата. Твърде неефективно е да се хвърлят огромно количество пари за помощи на безработни. Същите тези пари могат да се икономисат от бюджета. Тогава корпоративният данък може да се отреже дори до нула и това ще реши по-бързо, по-лесно и дългосрочно проблема с безработицата. За да оптимизира печалбите си, бизнесът ще увеличи заетостта с около 3 до 5% спрямо текущата заетост. Това означава, че безработицата може да се свие от 12% до 6-7% за една до две години. На фона на 16 млрд. лв. бюджетен приход и над 1 млрд. лв. излишък за миналата година, приходите от корпоративен данък са под 1 млрд. лв. и са несъществени за бюджета. Според мен, данъците за бизнес би трябвало да отпаднат изцяло.

Кои са предимствата на България спрямо останалите европейски страни, от които може да се възползваме?

Красимир Петров:

Първото основно предимство си остава ниската цена на труда. Това означава, че имаме конкурентни предимства във всички трудоемки производства като туризъм, преработвателна промишленост и текстил. Имаме сериозни проблеми обаче с инфраструктурата, които оскъпяват като цяло иначе евтиния труд. От друга страна имаме ниска цена на труда, а облагането му е жестоко. В момента облагането на труда у нас е 42% само за социални и здравни осигуровки и още с 10-20% подоходен данък. Освен това, трудът се облага допълнително с косвени данъци (ДДС). В крайна сметка, облагането на труда днес е над 50%. За сравнение, по турско робство империалният десятък е бил 10%, местният данък 5% и вилаетният от около 10%. Излиза, че данъкът върху труда по "турско" е бил около 25%. А в учебниците по история пише за изеднически данъци, а сега налозите са над 50%. Докъде я докарахме...

Какъв е вариантът да се намалят бюджетните разходи, без да се предизвика срив в системата за социални осигуровки?

Красимир Петров:

Гледайки перо по перо, не е задължително да има сериозно свиване в социалните разходи. Най-много от разходите са оперативни (текуща издръжка) – за заплати на чиновниците. Административният апарат спокойно може да се съкрати с 20-30%, без да има сериозен проблем. Ако си заминат половината държавни чиновници, качеството на услугата няма да падне значително, ще се увеличи само срокът на обслужване. Но администрацията винаги работи в посока увеличаване на сроковете на обслужване. Затова е по-реално да се намали броят на чиновниците. Разходите за текущи издръжки на администрацията са около половината от държавния бюджет. Може да се съкратят около 1/3 от тези разходи. По този начин преразпределението чрез държавата да се свие от 42% на около 30-32% от БВП.

В момента ние имаме 30 пъти повече бюрократи от Америка на 19 век. В момента БНБ има 5 пъти повече служители (чиновници) от банката в Нова Зеландия или Естония.

Другият резерв е в образованието. Ако се намали броят на държавните училища, това не означава, че нашите деца ще учат по-малко. Ако се раздържавят 50% от училищата, може да се гарантира увеличение на учителските заплати с 30 до 40% без да се натоварва бюджетът. Част от освободените учители ще отидат в частния (училищен) сектор, където ще взимат дори още по-високи възнаграждения, а около 25-35% от тях ще се наложи да бъдат освободени. Така ще се повиши общата ефективност в образователната система. Да се говори предизборно за повишаване на заплатите на всички учители е популистко обещание, което никога няма да се изпълни. Да се увеличат заплатите чрез създаване на конкуренция между учителите и училищата, оцеляване на най-добрите учители и отпадане на част от тях, тоест чрез ефективност, е единственият възможен начин за повишаването на учителските заплати. В крайна сметка, можем да обобщим, че свиването на разходите не означава да се отрежат пенсии и социални помощи.

Реално с колко може да се увеличи минималното заплащане?

Красимир Петров:

Аз пък питам, защо изобщо е необходимо да се налага чрез закон минимална работна заплата? Основната причина е лицемерен популизъм, ужким целящ да защити нископлатените и ниско квалифицираните. Минималната работна заплата обаче има диаметрално противоположен ефект. Тя ощетява най-много и в най-голяма степен именно нископлатените и нискоквалифицираните. При условие, че един човек е нает за 120 лв. и никой работодател в България не иска да му даде повече, в момента на вдигане на летвата на 150 лв. този нает ще остане без работа. Не е вярно, че работодателят ще покачи заплатите на всички заети само защото администрацията е казала, че минималната заплата трябва да е 150 лв. Ако в една фирма е имало 3 секретарки, една ще бъде освободена, за да се вдигнат заплатите на останалите две.

Истината е, че е смешно да се говори днес за 1000 лв. минимална заплата, но също така е азбучна истина, че минималната работна заплата ощетява именно тези, които цели да защити – това е елементарен икономикс.

Стартира битката около предстоящите парламентарни избори. Доколко заявените от политическите партии обещания за развитие на икономиката и насърчаване на бизнеса са адекватни?

Красимир Петров:

Това, което предлага ОДС е най-реално и съответства най-добре на исканията на бизнеса. Но подкрепяйки бизнеса и предприемачите, ние подкрепяме хората, които работят за тях. Най-нереална и чисто популистка е програмата на БСП. На техния уебсайт има 57 страници с обещания как България от бедна и мизерна държава ще се превърне чрез стимули и субсидии в "райска градина". Това няма как да стане. В програмата са заложени разходи за много нови, сега несъществуващи пера, както и значително увеличение на множество текущи пера. Това огромно количество пари ще струва на народа около $10 млрд., а по някои преценки и $14 млрд. При тези обстоятелства се залагат огромни бюджетни дефицити – годишно около 5-6% от БВП. В условията на валутен борд, през първата година дефицитът може да се поеме от банковата система, но тя ще се задъха сериозно. На втората година, при 6% дефицит банковата система ще "клекне". На третата година направо би изгърмяла. Валутният борд изисква фискална дисциплина! Бюджетни дефицити и валутен борд са несъвместими.

Това означава ли, че има потенциален риск за икономиката ни в бъдеще, тъй като към момента според всички социологически проучвания "Коалиция за Българя" е с най-големи шансове за успех на изборите?

Красимир Петров:

Човек, който няма силно развито професионално икономическо мислене, трудно би могъл да прецени, че програмата на БСП не може да се реализира. Затова на шега аз казвам на приятели, че ако разходите и дефицитите тръгнат, по-добре отсега да сменят паспортите си преди БСП да вземе властта и народът започне да бяга, че току виж може да спрат да издават и паспорти. В условията на криза едно правителство може да предприеме много парадоксални и тоталитарни мерки, за да задържи хората в държавата и да продължи да ги облага. Това, разбира се, е екстремизъм, и той едва ли е реален в 21 век, но нека се надяваме, че Европа би обуздала едно БСП.

БНБ загатна за въвеждането на нови бъдещи мерки, които да ограничат ръста на кредитите...

Красимир Петров:

Загатването за още по-нови мерки е перфектно доказателство за това, че БНБ се провали с последния си опит за ограничаване на кредита с административни мерки и подкрепя тезата, че кредитът не може да се укроти с чисто административни мерки. Това, че БНБ се "гордее", че има 5 пъти повече администратори от Централните Банки на Нова Зеландия и Естония, не означава, че административните им наредби са 5 пъти по-ефективни. Убеден съм, че последните мерки на БНБ са абсолютно беззъби и че няма да имат никакъв ефект, освен да разлаят кучетата и да се надяват на някакъв психологически ефект.

Вие единствено защитавате тезата, че трябват строги допълнителни, при това пазарни мерки за намаляване на кредитирането. Защо?

Красимир Петров:

Мога да обоснова тезата си икономически. Другите, които казват, че не трябва да се влияе на ръста на кредита обосновават тезата си със свободните пазари. Според тях, трябва да оставим банките сами да избират с колко да разрастват портфейлите си. Аз също съм радетел за свободни пазари, дори съм подчертан либертарианец, но парите в днешни условия не са пазарни инструменти. Те са юридически създаден и държавно-подкрепен платежен инструмент. Пазарни пари в далечно време е една торба сол или жито, или пък бутика уиски. Пазарните пари винаги в историята имат вътрешна потребителска стойност, която се е ценяла по някаква причина. В момента радетелите на свободния кредит нямат дълбоко разбиране за същността на парите. Кредитът винаги се базира на пари, а парите винаги са имали някаква собствена вътрешна стойност. Парите в днешно време нямат вътрешна стойност – себестойността на сто лева е стойността на парче хартия и разходите за печат. При условие, че парите днес нямат стойност и държавата ги контролира монополно, то държавата по необходимост трябва да контролира и кредита. Паричното предлагане в съвременната икономика е не само напечатани пари в обръщение, а и кредитът, който циркулира в икономиката. При тези условия, ако държавата /правителството/, БНБ контролира на чисто непазарен механизъм парите,  декларирайки че левът се контролира като банкнота, то тогава кредитът също трябва да се контролира. В противен случай  той се раздува до огромни размери на фона на наличните банкноти. Когато размерът на кредита стане твърде голям, банките фалират. Например, ако имаме 10 пъти повече кредити от банкнотите в системата, достатъчно е 1 от 10 души да решат да си изтеглят парите от банката и ще се окаже, че тя няма достатъчно пари в наличност.

Какви мерки трябва да предприеме БНБ?

Красимир Петров:

Мерките трябва да са чисто пазарни. Непазарните мерки винаги се заобикалят от търговските банки. Единият метод е чрез повдигане на задължителните минимални резерви. Покачване от 6% до 8% резерви няма да има ефект. Минималните резерви трябва да се покачат до поне 12-15%, за да има осезаем ефект.

Всъщност, проблемът е дълбоко институционален. БНБ не защитава интересите на народа. Централната банка е слуга на двама господари – държавата/правителството и търговските банки. Търговските банки създават икономическа стойност, докато БНБ функционира като картелна институция паразитираща върху търговските банки, като защитава техните интереси. При това обстоятелство търговската банка е тази, която доминира и създава условията. Отчитайки, че по своята функция централната банка е де-факто картел – нейната основна функция е да картелизира банковата система, за да гарантира печалбите на картела. Така идва и отговорът на въпроса "Защо БНБ не предприема пазарни мерки"? Защото ще накърни печалбите на търговските банки.

Живял сте почти 10 години в САЩ. Кога ще настигнем американците?

Красимир Петров:

При този тип държава и държавно регулиране, България няма шанс. САЩ са изградени  в условията на 1% преразпределение от БВП и на пълна икономическа свобода./в-к "Бизнес вести"