Специално за Econ.bg
- Г-н Цветков, бихте ли ни представили Сдружението на статистиците в България?
доц. д-р Стоян Цветков:
- Сдружението на статистиците в България (ССБ) е създадено на 16 декември 1999 год. от учредителния комитет, съставен от членове на бившия "Съюз на статистиците в България", "Българско статистическо дружество", секция "Статистика" към Съюза на учените и членове на "Асоциация на балканските статистици". ССБ е доброволно творческо професионално сдружение, чиято главна цел е да развива и да поощрява развитието на статистическата наука и практика в страната. Целите на ССБ са да съдейства за поддържане професионалното ниво на членовете си и да защитава професионалните и творческите им интереси, да спомага за повишаване на социалния статус на статистическата професия, да съдейства за разпространяване на знания по статистика сред потребителите на статистическите данни и за повишаване равнището на образованието по статистика. Съюзът помага за усъвършенстване на статистическите изследвания и за повишаване на качеството и достоверността на статистическата информация; допринася за осъществяване на интеграция и координация на изследванията на официалната статистика в страната; работи за интегриране на статистическата система на страната с изискванията на европейската статистика; съдейства за подобряване на контактите на своите членове с Асоциацията на балканските статистици и с Международния статистически институт, неговите секции и други статистически институции.
В ССБ членуват над 100 статистици от страната и чужбина, работещи както в теоретичната, така и в приложната статистика.
- Защо българите се отнасят с недоверие към качеството на статистическата информация?
доц. д-р Стоян Цветков:
- Най-язвителното изречение по повод на статистиката е казал Б. Дизраели, английски държавник и писател: "Има три вида лъжи: лъжа, нагла лъжа и статистика." Вероятно прави впечатление, че той си е отишъл от този свят тогава, когато се е създавала българската държавна статистика. Недоверието към статистиката въобще нито се е зародило в България, нито е нещо необичайно за останалия свят. Хората толкова често са лъгани с верни статистически данни, че се е наложило по този повод да се пишат цели книги с такива любопитни заглавия като например "How to use (and misuse) Statistics" или "How to lie with Statistics".
Два са източниците на недоверието към статистическата информация. На първо място това е незнанието или статистическата неграмотност на ползващите данните. Едва на второ място идва недобросъвестността, но не на професионалистите, произвеждащи официалната статистическа информация, а на онези, които преследват някаква корист, ползвайки тази информация.
Как може да се заблуди обществото с вярна информация? Много просто, като се подберат верни данни, доказващи определена теза и се игнорират онези, също верни данни, които противоречат на въпросната теза. За това обаче не бива да се винят нито статистиците, нито статистическата наука. В книгата си "Статистика", двама американски автори, изяснявайки защо и по какви причини се злоупотребява със статистическата информация, накрая заявяват следното: "Там, където са налице честни намерения, съчетани със знания върху статистическите методи, вероятността да се получи достоверен резултат значително нараства".
Официалната статистика е призована да бъде еднакво полезна и на управляващите, и на опозицията и на останалата част от обществото, която е индиферентна към политиката.
- Доколко статистиката в България е хармонизирана със стандартите на ЕС?
доц. д-р Стоян Цветков:
- Едва ли има друга подсистема на системата на държавното управление, която да е толкова близко до Европа, колкото е официалната българска статистика. И то при положение, че тя почти винаги е завареното дете на всяко правителство. Радостното е, че досега грубо вмешателство на властта в работата на статистиката няма, поради което системата й продължава да функционира сравнително успешно.
Важно е да се знае още нещо. Статистиката изучава факти, въз основа на които се правят съждения. Ако ги няма фактите на пазарната икономика, те няма да бъдат отчетени статистически. В този смисъл не би било логично да се очаква статистиката да изпревари развитието на обществото като цяло.
Разбира се казаното не означава, че личното ми мнение изразява някаква пълна удовлетвореност от сегашното равнище на хармонизацията. Напротив, мисля че много и то важни неща трябваше да станат досега или да станат доста по-рано, или да не станат по този начин.
- Как оценявате нивото на образованието по статистика у нас?
доц. д-р Стоян Цветков:
- Обучението по статистика за студентите-статистици поне досега е на сравнително високо ниво. Съдя по реализацията на наши студенти в чужбина. Разбира се, винаги има какво да се подобрява. А и тенденцията в образователната система на страната е надолу, което няма да отмине и нас. Друг е въпросът с образованието по статистика на нестатистиците, което според мен, категорично е недостатъчно.
- Какво е нужно за развитието на Националната статистическа система?
доц. д-р Стоян Цветков:
- Този въпрос изисква много подробно проучване на статистическата информационна система отвътре. Мога да кaжа обаче, като страничен наблюдател и данъкоплатец, че тенденцията да се децентрализира статистическата информационна система на страната е неправилна. Тя обслужва временни интереси, целящи да се усвоят пари по международни програми. Утре обаче дублиращите се статистики ще струват доста скъпо на българския данъкоплатец. Не само заради разходите на средства, но в по-голяма степен, поради проблемите, които ще възникнат с координацията и интеграцията на статистическите изследвания.
Официалната статистика е призована да бъде еднакво полезна и на управляващите, и на опозицията и на останалата част от обществото, която е индиферентна към политиката.
- Доколко статистиката в България е хармонизирана със стандартите на ЕС?
доц. д-р Стоян Цветков:
- Едва ли има друга подсистема на системата на държавното управление, която да е толкова близко до Европа, колкото е официалната българска статистика. И то при положение, че тя почти винаги е завареното дете на всяко правителство. Радостното е, че досега грубо вмешателство на властта в работата на статистиката няма, поради което системата й продължава да функционира сравнително успешно.
Важно е да се знае още нещо. Статистиката изучава факти, въз основа на които се правят съждения. Ако ги няма фактите на пазарната икономика, те няма да бъдат отчетени статистически. В този смисъл не би било логично да се очаква статистиката да изпревари развитието на обществото като цяло.
Разбира се казаното не означава, че личното ми мнение изразява някаква пълна удовлетвореност от сегашното равнище на хармонизацията. Напротив, мисля че много и то важни неща трябваше да станат досега или да станат доста по-рано, или да не станат по този начин.
- Как оценявате нивото на образованието по статистика у нас?
доц. д-р Стоян Цветков:
- Обучението по статистика за студентите-статистици поне досега е на сравнително високо ниво. Съдя по реализацията на наши студенти в чужбина. Разбира се, винаги има какво да се подобрява. А и тенденцията в образователната система на страната е надолу, което няма да отмине и нас. Друг е въпросът с образованието по статистика на нестатистиците, което според мен, категорично е недостатъчно.
- Какво е нужно за развитието на Националната статистическа система?
доц. д-р Стоян Цветков:
- Този въпрос изисква много подробно проучване на статистическата информационна система отвътре. Мога да кaжа обаче, като страничен наблюдател и данъкоплатец, че тенденцията да се децентрализира статистическата информационна система на страната е неправилна. Тя обслужва временни интереси, целящи да се усвоят пари по международни програми. Утре обаче дублиращите се статистики ще струват доста скъпо на българския данъкоплатец. Не само заради разходите на средства, но в по-голяма степен, поради проблемите, които ще възникнат с координацията и интеграцията на статистическите изследвания.
