Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Господин министър-председател, вие пристигнахте в България за откриването на десетилетието на ромската интеграция 2005-2015. Каква е вашата оценка за интеграцията на малцинствата в Унгария?

Ференц Дюрчани:

Оттук, от София, даваме начало на програмата Десетилетие на ромската интеграция 2005-2015 и наред с това ще подпишем декларация, в която ще фиксираме принципните условия. В рамките на програмата девет правителства на осем страни
/Хърватия, България, Румъния, Македония, Чехия, Сърбия и Черна гора, Словакия и Унгария/ в сътрудничество с неправителствени организации правят стъпки за изравняване нивото на живот на ромите в Централна и Източна Европа.

Интеграцията на ромите в Унгария е напреднала в сравнение с другите страни от региона. Унгария първа прие пакет от мерки за подобряване на условията за живот. През 2002 г. в страната след смяната на системата започна най-обхватната и най-голямата програма за ромска интеграция и постоянно повишаваме сумата, заделена за тази цел: през 2005 г. ще отпуснем близо 4 млн. EUR повече от 2004 г. Укрепихме ролята на ромите в правителството, създадохме държавен секретариат за ромска интеграция, ромски рефератури и служби на пълномощниците на министъра. За увеличаване шансовете на ромите в образованието през последните 2 години сме отпуснали стипендии на 19 хил. младежи.

За ограничаване на дискриминацията създадохме Ромска антидискриминационна мрежа от приемни бюра, чрез ромските програми по ФАР подкрепяме кампания за толерантност и други програми за комуникация, научни изследвания, както и педагогическа подготовка. Наред с това създадохме програма за ликвидиране на ромските махали.
Естествено не бива да бъдем доволни от себе си. Много повече трябва да направим. Затова сега съм тук, считам за много важно и в тази област сътрудничеството между страните. Защото знам, че проблемът на ромите надхвърля границите. Проблемът на ромите е проблем на Европа, проблем на всички нас.

Каква е вашата оценка за отношенията между Унгария и България - от политическа и икономическа гледна точка?

Ференц Дюрчани:

Формирането на двустранните ни контакти беше в синхрон с онези благоприятни промени, които настъпиха във вътрешното и международното положение на България през последните години. Изграждането на вътрешна стабилност във вашата страна оказа благоприятен ефект върху международната преценка за България и върху развитието на двустранните ни връзки. През последните години редовно се провежда унгаро-български политически диалог на високо равнище. На два пъти се срещнаха президентите на републиките, председателите на парламентите и министър-председателите.

Оценяваме като успешно официалното посещение на президента Георги Първанов в Унгария през ноември миналата година, когато по време на работен обяд и аз имах възможност да проведа с него важен разговор. Преценяваме като положително, че стокооборотът между двете страни се развива без нарушения от 1997 г., от години наред той се движи стабилно около 200 млн. EUR. Наблюдаваме сериозни възможности и в областта на туризма. Започна обратният поток на унгарските туристи към Българското Черноморие. Наред с това бихме желали българските туристи, посещаващи Унгария, да не гледат на нея само като на транзитна държава.

Какво влияние оказва досегашната най-голяма унгарска инвестиция в България - закупуването на банка ДСК от банка ОТР, върху желанието на унгарските инвеститори да инвестират в България? Кои сфери на сътрудничество са най-привлекателни?

Ференц Дюрчани:

Според нашата информация клиентите са доволни от работата на Банка ОТР и се надяваме, че присъствието й ще подейства стимулиращо и по отношение на други унгарски инвеститори.

За построяването на втори мост на р. Дунав подаде проект и компанията Vedepser. Други унгарски предприятия, разполагащи с подобен богат опит, какъвто има Vedеpser, също биха се включили в построяването на моста при Видин - Калафат, дори и като подизпълнители.

Сигурен съм, че най-добър ефект върху възможностите и шансовете за инвестиции във вашата страна ще окаже скорошното ви присъединяване към ЕС.

Какви промени се наблюдават в унгария след приемането на страната в ЕС?

Ференц Дюрчани:

Унгария чака 15 години за присъединяване към Европейския съюз. През това време страната понесе много жертви, но си заслужаваше: днес вече не само за нас, а заедно с нас се взимат решенията, определящи бъдещето на Европа. След присъединяването излязоха на преден план нови задачи. Днес вече работим с цел по-ефективно да използваме възможностите, които се откриха пред нас след присъединяването, и за да получим повече помощ от ЕС за осъществяване на нашите представи за европейско развитие. Разбира се, ние не преценяваме само какво можем да получим от Европа, а и какво ние, унгарците, можем да дадем на общността. Имаме отговорност да помогнем с нашите знания и опит за създаването на единна, развиваща се, увеличаваща благата си и прогресираща Европа. А имаме отговорност и по отношение на задачата да помогнем на страните, чакащи за присъединяване.

Нова задача и сериозно предизвикателство е да успеем да изпълним до 2010 г. тези условия, които са необходими за въвеждането на еврото в Унгария.

България се надява да стане членка на ЕС от 1 януари 2007 г. Като вземем предвид това, как виждате бъдещето на България?

Ференц Дюрчани:

Нашето сътрудничество е значително облекчено от факта, че България членува в НАТО от пролетта на 2004 г. и според нашите надежди по възможност най-бързо ще стане членка на ЕС.

Както и на разговорите с президента Първанов през ноември миналата година в Будапеща подчертах, че в бъдеще с удоволствие ще споделим с вас нашия опит по отношение на правната хармонизация с ЕС, по преговорните глави за вътрешните работи и правното дело и по други теми, актуални за България.

В наш интерес е България да държи на графика, изграден съвместно с ЕС, и по възможност по-скоро да стане пълноправен член на съюза. И в бъдеще считаме, че оценката на база индивидуалното изпълнение на изискванията за членство е политиката на ЕС, която трябва да се следва. Надяваме се, че премахването на недостатъците, записани в годишния доклад на Еврокомисията за подготовката на България, няма да забавят датата за приемането ви.

Можете ли да допуснете използването на защитна клауза и отсрочването на приемането на България в ЕС с една година /до 2008 г./?

Ференц Дюрчани:

От унгарска страна няма такова намерение.

Българското правителство трябва да извърви пътя, по който премина Унгария в интеграцията си в НАТО. От какъв унгарски опит може България да се поучи?

Ференц Дюрчани:

С членството в НАТО страната ни не може спокойно да почива върху лаврите си. Макар реформата на въоръжените сили, увеличаването на разходите за отбрана много често да изискват болезнени решения, а понякога дори създадат и социално напрежение, това са въпроси, които трябва да погледнем очи в очи. Защото само с тази цена можем да гарантираме постигането на поставените цели: сигурността на нашите държави и на цялата общност.