Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Господин Фликеншилд, кое беше най-важното, което постигнахте по време на тази мисия?
Ханс Фликеншилд:
- Безспорно постигането на споразумение. Както обикновено обаче основната тема на разговорите беше фискалната политика, тъй като инструментите на паричната са сравнително ограничени в рамките на валутния борд. Сега целите на фискалната политика са по-амбициозни, отколкото в края на март. В същото време има по-високи бюджетни разходи, защото изпълнението на приходната част върви много добре.
- Какви бяха основните компромиси, направени при разговорите?
Ханс Фликеншилд:
- Не знам дали може да става въпрос за компромиси. По-скоро и двете страни се съгласиха, че това е пътят, който трябва да се измине. Правителството само ще реши как да разпредели допълнителните средства в бюджета и ние не сме давали препоръки. На изборите догодина хората ще трябва да преценят дали избраните начини са били правилните. Смятам, че компромиси ще се наложат по въпроса за минималната работна заплата, който остана отворен и по който ще трябва допълнително да дискутираме. Този път доста бързо постигнахме съгласие по фискалните въпроси.
- Какви са мерките по новото споразумение? Имат ли някакъв срок на изпълнение?
Ханс Фликеншилд:
- Има заложени т. нар. критерии за изпълнение. В областта на фискалната политика например един от тях е постигането на балансиран бюджет в края на тази година. Заложили сме тримесечни цели, защото през годината поради сезонни причини ще се появи излишък, който в края на годината ще бъде заменен с балансиран бюджет. Освен това отново на тримесечна база е определен таван на разходите. С БНБ обсъдихме последствията от прилагането на мерките за ограничаване на ликвидността. Повечето от тях вече са предприети или поне оповестени.
- Какви бяха мотивите на МВФ за препоръките му за избягване на увеличението на минималната работна заплата?
Ханс Фликеншилд:
- Основното ни безпокойство е размерът на предвижданото увеличение. Общото нарастване на минималната работна заплата от октомври 2001 г. е около 40%. То е по-голямо, отколкото кумулативната инфлация, което означава, че реалното увеличение е значително. Ако добавим и още 25% увеличение, имайки предвид прогнозната инфлация от 3-3.5% през 2005 г., този реален ръст - около 21%, ще бъде причина за увеличаване на ниската продуктивност. Това пък означава да се заплаща на ниско продуктивни работници значително повече от това, което произвеждат.
- Какво би било разумното увеличение?
Ханс Фликеншилд:
- Рано е да се говори, първо да приключим разговорите си с правителството. Ако сметнем увеличението на инфлацията и производителността плюс приемливо реално увеличение, ще стигнем до около 10%. Това ще е поносимо за икономиката.
- Как точно ще повлияе ограничаването на разходите за заплати в бюджетната сфера върху частния сектор?
Ханс Фликеншилд:
- Ако минималната работна заплата е прекалено висока, тогава определени сектори с ниска производителност ще трябва да прекратят съществуването си. Което може да доведе до безработица и това ще се случи в момент, когато заетостта се развива с доста добри темпове. Оттук следва и ефектът върху конкурентоспособността, а оттам и върху дефицита по текущата сметка - ще имате по-малък износ и ще се нуждаете от повече вносни стоки. Освен това, ако заплатите се увеличат с 25%, хората ще увеличат спестяванията си. Това ще породи допълнително търсене в икономиката, което ще доведе до увеличаване на вноса и на цените на стоките като цяло.
- Какви са ефектите от вече предприетите мерки за ограничаване на банковата ликвидност?
Ханс Фликеншилд:
- БНБ още не е публикувала официалните резултати за юни. Но от разговорите ни стана ясно, че това е първият месец, когато ръстът на кредитите спада под 50% на годишна база. Не сме сигурни дали това може да се отдаде изцяло на мерките за ограничаване на ликвидността, но е доста обнадеждаващо. Предупредихме БНБ, че не даваме гаранция, че тези мерки ще проработят, имайки предвид отворената капиталова сметка. Все пак световната икономика не се развива по учебник. Нека видим дали тези мерки ще дадат резултат и едва тогава ще мислим за други.
- Какви са очакваните ефекти от мерките, засягащи минималните задължителни резерви?
Ханс Фликеншилд:
- Същите. Промените в минималните задължителни резерви увеличават това, което икономистите наричат търсене на парична база - това са пасивите на БНБ, валутните и банковите депозити. Другите мерки като прехвърлянето на сметки от търговските в централната банка намаляват предлагането на паричната база и имат същия ефект - увеличават търсенето и намаляват предлагането. Същият ефект трябва да се наблюдава и при ликвидността, и при лихвените проценти. На 1 юли правителството започна с прилагането на по-малкия пакет мерки, а по-големият ще бъде въведен на 1 октомври. Затова за конкретни резултати ще може да се говори едва към края на годината.
- Изтеглянето на депозитите на правителството от търговските банки води до намаляване и на депозитната база. Какъв ще е ефектът?
Ханс Фликеншилд:
- Банките може да възстановят ресурсите си чрез заемане на средства от чужбина. Съвсем наскоро например една банка взе доста голям заем от около 75 млн. EUR. Опасяваме се, че именно тези капиталови потоци ще доведат до подкопаване на ефекта от мерките, които БНБ предприема.
- При какви условия ще се наложи да бъдат обсъдени допълнителни мерки за ограничаване на банковото кредитиране и какви ще бъдат те?
Ханс Фликеншилд:
- На този етап не виждаме никаква причина да предвиждаме каквито и да било допълнителни мерки. Необходимо е първо да видим какво ще се случи през следващите 3 месеца.
- Отново концентрирахте вниманието си върху реалния сектор. Какви са наблюденията ви?
Ханс Фликеншилд:
- Не направихме много по този въпрос при сегашното ни кратко посещение. Това е област, която не е пряко свързана с нас, въпреки че смятаме, че има какво да кажем и в тази насока. Структурните реформи са сфера от компетенцията на Световната банка и се надявам, че тя ще успее да помогне на правителството чрез предоставянето на техническа помощ и съвети. Само чрез фискални и парични средства не може да се постигне това, което целим. Необходим е и икономически растеж.
- Според данните от публикувания доклад на МВФ налице е значително увеличение на запасите в икономиката. Как бихте коментирали това?
Ханс Фликеншилд:
- Има два начина за интерпретация. Първият е, че произвежданите стоки не може да бъдат продадени и това свидетелства за намаляване на икономическата активност. Другата интерпретация е по-благоприятна - знак, че предстои увеличаване на темповете на производство. С други думи, увеличаването на запасите може да е доброволно или недоброволно, но самите цифри не може да кажат кое от двете, трябва да се направят необходимите анализи.
- Смятате ли, че това ще е последното ни споразумение с МВФ?
Ханс Фликеншилд:
- Определено се надявам да е така. Всичко върви наред и смятам, че това трябва да бъде последното споразумение на България с МВФ.
