Специално за Econ.bg.
- Г-жо Славчева, готова ли е вече подзаконовата нормативна база, която ще доизясни функциите на вашата Агенция и след колко време следприватизационният контрол ще започне да работи пълноценно?
Аксиния Славчева:
- Подзаконовата нормативна база ще бъде работена, след като Агенцията започне работа. Необходимо е да се изработи методика за следприватизационен контрол, каквато да настоящия момент няма и всички органи, осъществяващи контрол в различните министерства досега са работили по различен начин. Смятам, че най-важното е да се уеднакви работата на контролните органи и да има еднакви принципи и равнопоставеност на всички купувачи. Оттук нататък вече ще са необходими и други документи. Засега не бих могла да кажа точно какви ще бъдат те и как ще се формулират, но при всички случаи ще се наложи такава нормативна база. Най-важното на този етап обаче е да се приеме Надзорен съвет, защото всичко, което трябва да излезе, и като подзаконова нормативна база, и като действия на Агенцията, може да стане след приемането на Надзорен съвет. В закона за приватизация и следприватизационен контрол има член, според който Агенцията за следприватизационен контрол е правоприемник на всички органи, които осъществяват контрол по стария закон, след приемане на структура и устройствен правилник. Те обаче трябва да се одобрят от Надзорния съвет и след това да се внесат за утвърждаване в Министерски съвет. Едва тогава новата Агенция може да прави каквото и да е: да начислява неустойки, да разваля договори, да ги обсъжда и т.н. Докато не се избере Надзорен съвет, Агенцията може да си върши работата само чисто технически, да си прави отчетите, да ги приключва по години, но не може да начислява неустойки, нито да разваля договори, както иска Прокуратурата. Аз очаквам след създаване на Надзорен съвет и след получаване на информация за всички сделки, за които се иска разваляне, те да бъдат разгледани от Агенцията и мерките, които ще се предприемат, независимо дали разваляне или събиране на неустойки по съдебен ред, да се одобряват от Надзорния съвет.
- Кога очаквате да бъде избран Надзорният съвет на Агенцията?
Аксиния Славчева:
- Лошото е, че изборът се забави. Всяка седмица го очакваме, но все не се случва. Вече 3-4 седмици подред имаме уверение, че влиза в пленарна зала, но още не е влязло. Все пак ми се струва, че сякаш малко се доближихме до този момент, тъй като всички хора и институции, от които зависи създаването са вече наясно, че това е много важно. Имах разговор с г-н Валери Димитров, който е шеф на Икономическата комисия, поддържам сериозни връзки с Подкомисията за следприватизационен контрол, Николай Василев е наясно с проблемите, Димитър Калчев – Министър на Държавната администрация, също. Всичко е въпрос на воля от Парламента. В крайна сметка зависи от тях, аз не мога да направя повече от това.
- Има ли вече реални контролни действия, осъществени от новата Агенция?
Аксиния Славчева:
- Все още не. Контролни действия всъщност има и бих казала, че те са си напълно реални, защото хората работят. Част от екипа на Агенцията за следприватизационен контрол вече е назначен. Това са всички хора от Министерство на икономиката, плюс десетина, петнайсет души, които сега идват на работа отвън или от други министерства. Хората от Агенцията за приватизация все още не са преназначени, но те реално работят по контрола. На практика хората работят по сделките в Агенция за приватизацията и Министерство на икономиката и за тях няма никакво значение дали са на щат в нашата Агенция или не, те си получават заплата, използваме материалната база, защото все още нашата сграда не е готова. Така дори донякъде е по-добре, защото ако отидем в новата сграда, там няма обзавеждане, няма компютри, просто трябва да спрем да работим за известно време. Засега това е по-доброто решение, но пък никой не знае какво е правено в отделните министерства, извън икономиката и Агенцията за приватизация. Още преди един месец са пуснати таблици с цялата информация, която би трябвало да подадат Министерствата и ведомствата, осъществяващи контрол по отношение цени, инвестиции, трудова заетост, но досега не сме ги получили информация, което ме навежда на мисълта, че в някои от министерствата може би изобщо не е осъществяван контрол. Притеснява ме това, че всичко трябва да за почне отначало. Така или иначе, това е снимка на състоянието и за съжаление не може да се промени с магическа пръчка. Ако в някое министерство 10 години не е осъществяван контрол, сега дори да се направи всичко възможно, част от неизпълнените задължения и неустойките ще се погасят по давност. След като се получи цялата информация и се съберат хората, да направим една добра справка за всички институции, които се интересуват какво е състоянието на контрола в България до този момент. Не съм съгласна хората, които работят в Агенцията за следприватизационен контрол, включително аз и целия Изпълнителен съвет, да поемем негативите за безотговорното отношение на други институции в период от десет години. Ако нищо не е направено от началото на приватизацията, то не може да бъде свършено за два месеца, с колкото и хора да се работи, защото обема на работа е много голям
- Как се осъществява на практика контрола върху изпълнението на приватизационните договори и какви са санкциите за нарушаване на клаузите?
Аксиния Славчева:
- Искам да уточня, че контролът не е тотален, както хората си мислят. Контролът е само за стриктно спазване на клаузите от договорите. В случай, че съгласно договора купувачът е поел ангажимент за инвестиции, той трябва да го изпълни. Ако не го направи, трябва да има санкции за неизпълнението. Най-обичайните санкции са: за инвестициите - 50% върху неизпълнената част от инвестиционната програма, а за трудовата заетост – 150% върху средната работна заплата за всяка незаета бройка персонал. Това са стандартните записи и това се контролира. Има и други задължения, като запазване предмета на дейност, забрана за прехвърляне на дялове и акции, забрана за увеличение на капитала и ред други, част от които в повечето случаи не могат да бъдат нарушени, поради структурата и спецификата на предприятията. Например, едно мебелно предприятие не може да стане шивашко, така че това не е страшният контрол. Най-голямата тежест в целия този процес е контролът за изпълнение на инвестиционните програми, тъй като инвестициите са с доста голям обем и се отчитат трудно, защото става въпрос за обработка на първични счетоводни документи, които трябва да бъдат обработени по всички изисквания на закона за счетоводството. Разбира се, важни са и проверките за изпълнение на клаузите за трудова заетост. Те като отчет са по-леки – необходими са по-малък брой счетоводни документи, но за сметка на това имат много силно социално значение. Това е на второ място, не по значение, а като обем работа.
- Кой има право да разваля приватизационни сделки на този етап и трябва ли да се разреши на Прокуратурата да изпълнява тези функции?
Аксиния Славчева:
- Аз мисля, че Прокуратурата е орган, който има съвсем други функции. Прокуратурата, без да имам претенции, че съм запозната с всички правила в съдебната система, трябва да следи за законосъобразността на извършени действия. В случай, че някой е нарушил закона, Прокуратурата може да предприеме съответните действия. Ако е извършено престъпление от физическо лице, чрез извършване на незаконосъобразни действия, то трябва да носи отговорност. В никакъв случай, обаче Прокуратурата не може да се изказва по целесъобразност за разваляне на приватизационни сделки. Това не е нейна работа, а на изпълнителната власт и в частност на Агенцията за следприватизационен контрол. Още повече, че във всички договори, поне които аз съм виждала, записът е такъв: при неизпълнение на дадена клауза, продавачът има право да развали едностранно договора. Оставен е толеранс продавачът да прецени, доколко е целесъобразно да се пристъпи към такава мярка, защото развалянето на един договор не е прост акт. Развалянето става по съдебен ред или доброволно. Най-добрият вариант е, когато купувачът види, че не може да се справи със задълженията, да намери друг купувач, който да го замести в задълженията му по договора, да му джироса акциите и той да продължи нататък да работи. Другият начин, ако той не иска да развали сделката е акциите да бъдат взети по съдебен ред. За да стане такова принудително разваляне на сделката могат да минат поне две-три години, което в никакъв случай не е в полза на никого, защото в тези 2-3 години предприятието ще бъде окончателно източено. Разбира се, то притежава акции, но зад тях стоят ДМА и един недобросъвестен купувач може да ги разпродаде и тогава, какво остава от предприятието, едни голи акции. Всяко разваляне трябва да бъде обосновано от чисто икономически съображения от гл.т. интереса на държавата. Какво постигаме ако се каже: "Ето, Прокуратурата развали тези сделки", но какво става с работниците, които остават без работа? Изобщо това е един процес, който не е предвиден никъде в закона за приватизация, всичко става по търговския закон, където процесите протичат по съвсем други правила.
- Какви действия трябва да предприеме Агенцията за следприватизационен контрол във връзка с това предложение от Върховна касационна прокуратура за разваляне на седем приватизационни сделки?
Аксиния Славчева:
- На всички купувачи, които не са си изпълнили задълженията са начислени неустойки. Самото събиране на неустойките, по принцип е възстановяване на част от това, което е пропусната полза за държавата. Също така могат да се предприемат действия за възстановяване на някакъв режим на работа в тези предприятия, които не могат да изпълняват задълженията си трайно. Могат да се потърсят нови купувачи, които да поемат работата и това да стане по съвсем доброволен начин. Ако имат много големи задължения, предприятията могат да минат през процедура на несъстоятелност или ликвидация, защото тогава там се назначава синдик, който пази предприятието от източване. Това за мен е по-добрата форма и защитава по-добре държавния интерес.
- Повечето приватизационни сделки са сключени в периода 1997-1998 г. Какво става след изтичане на срока на следприватизационен контрол? Какви са функциите на вашата агенция след това?
Аксиния Славчева:
- Никакви. И без това се чуват гласове, че няма нужда от следприватизационен контрол. Аз също не считам, че държавата трябва да продължава дълго след приватизацията да упражнява някакви права върху тези дружества. Така че един период от 4-5 години след приватизацията е нормален. След това, ако предприятието наистина е жизнеспособно, то ще продължи да работи. Това, което не се разбира е, че приватизацията не е просто продажба, особено когато плащането на цената не е в брой, а е в други парични средства, при това разсрочено в десетгодишен период от време. Съвсем логично е държавата да иска срещу тази приватизация да има някакъв контрол, особено в големите дружества, които са структуроопределящи. За малките предприятия по чл. 35, магазинчета, складови бази, дори не считам, че е необходимо да се поемат задължения. Друг е въпросът за големите обекти, от които зависи националната икономика и чието рухване не просто ще остави много хора на улицата, но и ще остави една ниша в материалните, в стоковите баланси на държавата, които няма да могат да се попълнят. Това означава, че ще трябва да се внасят стоки отвън, което не е добре за платежния баланс и за цялата държава.
- Колко от приватизираните дружества са ви представили годишните си отчети и ще има ли санкции за тези, които не са го направили?
Аксиния Славчева:
- От дружествата, сключили сделки с Агенцията за приватизация 100% са си дали отчетите. В Министерство на икономиката, за съжаление има известно забавяне в работата, тъй като тук са работили много малко хора. В края на годината в този отдел работеха 15 души, от които 5 юристи и само 10, които реално работеха по отчетите. Имаше и много отчети от минали години, които не бяха приключени, така че хората до края на 2001 година се връщаха назад, работеха за 1997, 98, 99г. Сега целта е да може за един-два месеца да се приключи 2000 г. и до края на тази година да се приключи отчетът за 2001 г. По груби сметки около 50% от купувачите още не са предали отчета за 2001 г., на всички са изпратени напомнителни писма, че следва да го представят в 10-дневен срок, след което ще се счита, че не са изпълнени задълженията и ще бъдат начислени пълни неустойки. Това е относно двете звена – Агенцията за приватизация и Министерство на икономиката, но мисля, че тази извадка е доста представителна, тъй като това са най-големият обем сделки - около 2500 в Министерство на икономиката и около 900 в Агенцията, което представлява 2/3 от сделките. С отчетите по останалите сделки в други министерства и ведомства, по които не е работено, по някакъв начин трябва да се наваксва. Ще направим всичко необходимо, за да може да се изчистят нещата, за да се получи обобщена информация, да е ясно какво става с тези дружества след приватизацията, да се направят съответните анализи, изводи, обобщени резултати.
- Все още не. Контролни действия всъщност има и бих казала, че те са си напълно реални, защото хората работят. Част от екипа на Агенцията за следприватизационен контрол вече е назначен. Това са всички хора от Министерство на икономиката, плюс десетина, петнайсет души, които сега идват на работа отвън или от други министерства. Хората от Агенцията за приватизация все още не са преназначени, но те реално работят по контрола. На практика хората работят по сделките в Агенция за приватизацията и Министерство на икономиката и за тях няма никакво значение дали са на щат в нашата Агенция или не, те си получават заплата, използваме материалната база, защото все още нашата сграда не е готова. Така дори донякъде е по-добре, защото ако отидем в новата сграда, там няма обзавеждане, няма компютри, просто трябва да спрем да работим за известно време. Засега това е по-доброто решение, но пък никой не знае какво е правено в отделните министерства, извън икономиката и Агенцията за приватизация. Още преди един месец са пуснати таблици с цялата информация, която би трябвало да подадат Министерствата и ведомствата, осъществяващи контрол по отношение цени, инвестиции, трудова заетост, но досега не сме ги получили информация, което ме навежда на мисълта, че в някои от министерствата може би изобщо не е осъществяван контрол. Притеснява ме това, че всичко трябва да за почне отначало. Така или иначе, това е снимка на състоянието и за съжаление не може да се промени с магическа пръчка. Ако в някое министерство 10 години не е осъществяван контрол, сега дори да се направи всичко възможно, част от неизпълнените задължения и неустойките ще се погасят по давност. След като се получи цялата информация и се съберат хората, да направим една добра справка за всички институции, които се интересуват какво е състоянието на контрола в България до този момент. Не съм съгласна хората, които работят в Агенцията за следприватизационен контрол, включително аз и целия Изпълнителен съвет, да поемем негативите за безотговорното отношение на други институции в период от десет години. Ако нищо не е направено от началото на приватизацията, то не може да бъде свършено за два месеца, с колкото и хора да се работи, защото обема на работа е много голям
- Как се осъществява на практика контрола върху изпълнението на приватизационните договори и какви са санкциите за нарушаване на клаузите?
Аксиния Славчева:
- Искам да уточня, че контролът не е тотален, както хората си мислят. Контролът е само за стриктно спазване на клаузите от договорите. В случай, че съгласно договора купувачът е поел ангажимент за инвестиции, той трябва да го изпълни. Ако не го направи, трябва да има санкции за неизпълнението. Най-обичайните санкции са: за инвестициите - 50% върху неизпълнената част от инвестиционната програма, а за трудовата заетост – 150% върху средната работна заплата за всяка незаета бройка персонал. Това са стандартните записи и това се контролира. Има и други задължения, като запазване предмета на дейност, забрана за прехвърляне на дялове и акции, забрана за увеличение на капитала и ред други, част от които в повечето случаи не могат да бъдат нарушени, поради структурата и спецификата на предприятията. Например, едно мебелно предприятие не може да стане шивашко, така че това не е страшният контрол. Най-голямата тежест в целия този процес е контролът за изпълнение на инвестиционните програми, тъй като инвестициите са с доста голям обем и се отчитат трудно, защото става въпрос за обработка на първични счетоводни документи, които трябва да бъдат обработени по всички изисквания на закона за счетоводството. Разбира се, важни са и проверките за изпълнение на клаузите за трудова заетост. Те като отчет са по-леки – необходими са по-малък брой счетоводни документи, но за сметка на това имат много силно социално значение. Това е на второ място, не по значение, а като обем работа.
- Кой има право да разваля приватизационни сделки на този етап и трябва ли да се разреши на Прокуратурата да изпълнява тези функции?
Аксиния Славчева:
- Аз мисля, че Прокуратурата е орган, който има съвсем други функции. Прокуратурата, без да имам претенции, че съм запозната с всички правила в съдебната система, трябва да следи за законосъобразността на извършени действия. В случай, че някой е нарушил закона, Прокуратурата може да предприеме съответните действия. Ако е извършено престъпление от физическо лице, чрез извършване на незаконосъобразни действия, то трябва да носи отговорност. В никакъв случай, обаче Прокуратурата не може да се изказва по целесъобразност за разваляне на приватизационни сделки. Това не е нейна работа, а на изпълнителната власт и в частност на Агенцията за следприватизационен контрол. Още повече, че във всички договори, поне които аз съм виждала, записът е такъв: при неизпълнение на дадена клауза, продавачът има право да развали едностранно договора. Оставен е толеранс продавачът да прецени, доколко е целесъобразно да се пристъпи към такава мярка, защото развалянето на един договор не е прост акт. Развалянето става по съдебен ред или доброволно. Най-добрият вариант е, когато купувачът види, че не може да се справи със задълженията, да намери друг купувач, който да го замести в задълженията му по договора, да му джироса акциите и той да продължи нататък да работи. Другият начин, ако той не иска да развали сделката е акциите да бъдат взети по съдебен ред. За да стане такова принудително разваляне на сделката могат да минат поне две-три години, което в никакъв случай не е в полза на никого, защото в тези 2-3 години предприятието ще бъде окончателно източено. Разбира се, то притежава акции, но зад тях стоят ДМА и един недобросъвестен купувач може да ги разпродаде и тогава, какво остава от предприятието, едни голи акции. Всяко разваляне трябва да бъде обосновано от чисто икономически съображения от гл.т. интереса на държавата. Какво постигаме ако се каже: "Ето, Прокуратурата развали тези сделки", но какво става с работниците, които остават без работа? Изобщо това е един процес, който не е предвиден никъде в закона за приватизация, всичко става по търговския закон, където процесите протичат по съвсем други правила.
- Какви действия трябва да предприеме Агенцията за следприватизационен контрол във връзка с това предложение от Върховна касационна прокуратура за разваляне на седем приватизационни сделки?
Аксиния Славчева:
- На всички купувачи, които не са си изпълнили задълженията са начислени неустойки. Самото събиране на неустойките, по принцип е възстановяване на част от това, което е пропусната полза за държавата. Също така могат да се предприемат действия за възстановяване на някакъв режим на работа в тези предприятия, които не могат да изпълняват задълженията си трайно. Могат да се потърсят нови купувачи, които да поемат работата и това да стане по съвсем доброволен начин. Ако имат много големи задължения, предприятията могат да минат през процедура на несъстоятелност или ликвидация, защото тогава там се назначава синдик, който пази предприятието от източване. Това за мен е по-добрата форма и защитава по-добре държавния интерес.
- Повечето приватизационни сделки са сключени в периода 1997-1998 г. Какво става след изтичане на срока на следприватизационен контрол? Какви са функциите на вашата агенция след това?
Аксиния Славчева:
- Никакви. И без това се чуват гласове, че няма нужда от следприватизационен контрол. Аз също не считам, че държавата трябва да продължава дълго след приватизацията да упражнява някакви права върху тези дружества. Така че един период от 4-5 години след приватизацията е нормален. След това, ако предприятието наистина е жизнеспособно, то ще продължи да работи. Това, което не се разбира е, че приватизацията не е просто продажба, особено когато плащането на цената не е в брой, а е в други парични средства, при това разсрочено в десетгодишен период от време. Съвсем логично е държавата да иска срещу тази приватизация да има някакъв контрол, особено в големите дружества, които са структуроопределящи. За малките предприятия по чл. 35, магазинчета, складови бази, дори не считам, че е необходимо да се поемат задължения. Друг е въпросът за големите обекти, от които зависи националната икономика и чието рухване не просто ще остави много хора на улицата, но и ще остави една ниша в материалните, в стоковите баланси на държавата, които няма да могат да се попълнят. Това означава, че ще трябва да се внасят стоки отвън, което не е добре за платежния баланс и за цялата държава.
- Колко от приватизираните дружества са ви представили годишните си отчети и ще има ли санкции за тези, които не са го направили?
Аксиния Славчева:
- От дружествата, сключили сделки с Агенцията за приватизация 100% са си дали отчетите. В Министерство на икономиката, за съжаление има известно забавяне в работата, тъй като тук са работили много малко хора. В края на годината в този отдел работеха 15 души, от които 5 юристи и само 10, които реално работеха по отчетите. Имаше и много отчети от минали години, които не бяха приключени, така че хората до края на 2001 година се връщаха назад, работеха за 1997, 98, 99г. Сега целта е да може за един-два месеца да се приключи 2000 г. и до края на тази година да се приключи отчетът за 2001 г. По груби сметки около 50% от купувачите още не са предали отчета за 2001 г., на всички са изпратени напомнителни писма, че следва да го представят в 10-дневен срок, след което ще се счита, че не са изпълнени задълженията и ще бъдат начислени пълни неустойки. Това е относно двете звена – Агенцията за приватизация и Министерство на икономиката, но мисля, че тази извадка е доста представителна, тъй като това са най-големият обем сделки - около 2500 в Министерство на икономиката и около 900 в Агенцията, което представлява 2/3 от сделките. С отчетите по останалите сделки в други министерства и ведомства, по които не е работено, по някакъв начин трябва да се наваксва. Ще направим всичко необходимо, за да може да се изчистят нещата, за да се получи обобщена информация, да е ясно какво става с тези дружества след приватизацията, да се направят съответните анализи, изводи, обобщени резултати.
