Доц. Георгиев, разкажете как успяхте да спечелите финансиране за изграждането на Център за растителна системна биология и биотехнология по проект PlantaSYST.

Центърът за растителна системна биология и биотехнологии спечели финансиране по програмата на „Тийминг“ на Европейската комисия. Оценяването се проведе на два етапа, като в началото се съредновавахме с още 170 консорциума от цяла Европа. В крайна сметка финансиране от ЕК получиха 10 и за наше щастие PlantaSYST е един от тях и единствен от България. 

Европейската комисия и държавата осигуряват финансиране, а община Пловдив ще участва в проекта с терен. В какви срокове трябва да инвестирате отпуснатите средства?

Европейската Комисия вече отпусна одобрените около 15 млн. евро в началото на месец март. В момента работим усилено с Министерството на образованието и науката и община Пловдив, за осигуряване на съ-финансирането от още 15 млн. евро и общински терен за изграждане на модерната сграда на Центъра. 

Общата инвестиция, заложена в нашия бизнес план, е за около 50 млн. евро. Нашето желание е да започнем строежа на сградата максимално скоро, но от друга страна трябва да оценяваме реалностите в България и провеждането на необходимите законови процедури за получване на терена, съ-финансирането от МОН, тръжните процедури и т.н. 

С какви научни изследвания ще се занимава Центърът?

Центърът ще се занимава на първо място с фундаментална наука на световно ниво. Това беше основата, на която получихме одобрение за финансиране от ЕК. Нашата цел, когато започнахме работа по идеята за Центъра преди вече повече от 3 години, беше да създадем място в Пловдив, където да се прави върхова наука в областта на растителните биотехнологии. Стремим се към създаването на нови продукти, както и технологии и услуги с добавена стойност.

В интервю за пловдивско издание казвате, че активно ще си сътрудничите с бизнеса, разкажете как точно ще функционира Центърът.

Да, нашата идея е всяка технология, която създадем да получи реализация чрез комерсиализиране на продуктите ни. Това е задача, с която науката в България трудно може да се справи без участието на бизнеса. От нашите срещи с бизнеса досега мога да кажа, че определено има интерес. Проведохме кръгли маси с бизнеса, на които представихме нашите идеи и се опитахме да разберем техните конкретни нужди и къде съответно е пресечената ни точка. 

В друго интервю заявявате, че сред основните цели на проекта е да се спре изтичането на мозъци. Ще наемате ли обаче чужди специалисти?

Да, вратите на Центъра са отворени за учени от цял свят. Нашата идея е да наемаме топ-учени от цял свят, които идвайки в Пловдив да обогатят научните изследвания на Центъра от една страна, а от друга да допринесат за културното разнообразие в Центъра, а също и града ни. 

Също така се опитваме да даваме шанс на всеки млад, знаещ и можещ човек, който почука на нашите врати, изхождайки точно от презумцията да предотвратим изтичането на мозъци и тези млади хора да работят и творят за Англия, Германия, САЩ или която и да е друга страна с възможности, към които се стремим.

От известно време в обществото е модерна темата "про и анти-ГМО". Центърът ще се занимава ли с изследвания в посока ГМО продукти?

Тук има два основни аспекта – Центърът не се интересува от ГМО продукти и разбработването им. От друга страна аз, като учен с експертиза в областта, мога определено да заявя, че темата про/анти ГМО се води от хора, които нямат особена представа за съвременните тенденции в областта и общо взето се използват популистки и не-научни доводи. Но това е една доста дълга и обемна тема, която пак казвам на този етап не е в дневния ред на Центъра по растителна системна биология и биотехнология. Нещо повече – България като член на ЕС има доста сериозна регулация по отношение на ГМО, която е валидна и за научните изследвания в областта.