Къде, според Вас, е българската икономика спрямо стандартите на ЕС?
За присъединяването на България към ЕС, както и за останалите кандидати, има определени условия, които са известни като Копенхагенски критерии. Един от тези критерии е икономическият критерий, а той предполага че всяка една страна трябва да има функционираща пазарна икономика и да бъде способна да устои на конкурентния натиск в рамките на единния пазар на общността. Това предполага, че страните трябва да изпълнят тези изисквания до датата на присъединяването. Всички страни, кандидатки за членство в ЕС, полагат големи усилия за това.
Конкретно в случая на България, ние имаме още доста път да извървим. Много се надявам, че тази година България ще бъде призната за функционираща пазарна икономика. А това наистина създава реалните условия България да се присъедини до времето в което желае, това е 2006-2007 година.
Това разбира се е политическата страна на икономическата подготовка, но има и друга страна – това е подготовката на самите фирми за членство в ЕС и това е нещо много по-сложно. Българските фирми трябва да подготвят така, че да посрещнат високите санитарни, хигиенни и технологични норми на европейския пазар и които изискват доста високи капиталовложения. Подготовката трябва да започне от рано и се надявам, че много фирми го правят.
Означава ли това, че дали България ще се присъедини към ЕС зависи повече от частните предприятия, отколкото от изпълнителната власт?
Това разбира се не е така. Защото държавата трябва да създаде необходимите условия за развитие на частния бизнес. Присъединяването зависи от едновременните усилия на държавата и на всяка една компания.
Държавата има огромна роля в този процес. Държавата трябва да промени законодателството така че да се съобрази с Европейските норми. Защото каквото и да правят фирмите, ако нашата правна база и рамка не отговаря на европейските норми, фирмите много малко могат да направят. България трябва да хармонизира своето законодателство с това на ЕС към момента на присъединяване, като в много редки случаи се дава възможност за отлагането на прилагането на дадено европейско изискване. За това се водят преговори - това са така наречените "преходни периоди". В повечето случаи, за да се приспособят фирмите към тези изисквания се изисква влагането на капитали. И това приспособяване трябва да стане до срока за присъединяване.
Самото присъединяване е едновременно възможност и предизвикателство. От една страна предизвикателство да се приспособиш към тези по-високи изисквания, да можеш да устоиш на една по-голяма конкуренция. Българският пазар и в момента е отворен на конкуренция, защото митата за внос на стоки от страните от ЕС непрекъснато намаляват, за по-голямата част от стоките са напълно премахнати, а до другата година вноса на всички стоки от ЕС ще е безмитен.
Страните членки на ЕС имат много по-ускорено развитие от страните кандидатки. Това означава ли, че с ускоряване на темповете на развитие на страните от ЕС ще се увеличават и изискванията към страните – кандидатки за членство?
Разбира се. В някои области тези норми се развиват и стават все по-трудни. В това няма нищо страшно. Това, че една страна ще стане членка, значи едно по-уверено чувство на външни инвеститори. Щом е известно, че една страна ще стане членка, тогава се увеличава притокът на чужди капитали.
Като експерт в областта, как бихте категоризирали България спрямо останалите страни членки?
България започна на много ниско равнище. Когато през 1997 година Европейската комисия направи оценка на всички кандидатки от Източна Европа, България беше на последно място. Става въпрос за оценка, която е нормална процедура, когато се подаде молба за членство. Но сега можем да кажем, че е тотално обърната представата за България. България сега е на едно много добро място в рамките на Хелзинкската конюнктура. България си е поставила за задача до края на тази година да затвори всички глави, по които в момента води преговори, и догодина до лятото да отвори всички останали глави за преговори. До 2004 България трябва да приключи преговорите, което ще даде възможност да се присъединим през 2006, 2007 година.
Считам това за едно много добро развитие и успех за страна-кандидат членка за Европейският съюз.
България започна на много ниско равнище. Когато през 1997 година Европейската комисия направи оценка на всички кандидатки от Източна Европа, България беше на последно място. Става въпрос за оценка, която е нормална процедура, когато се подаде молба за членство. Но сега можем да кажем, че е тотално обърната представата за България. България сега е на едно много добро място в рамките на Хелзинкската конюнктура. България си е поставила за задача до края на тази година да затвори всички глави, по които в момента води преговори, и догодина до лятото да отвори всички останали глави за преговори. До 2004 България трябва да приключи преговорите, което ще даде възможност да се присъединим през 2006, 2007 година.
Считам това за едно много добро развитие и успех за страна-кандидат членка за Европейският съюз.
