Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Господин Димов, по какъв начин изискванията на БАЗЕЛ II ще повлияят върху IT системите на банките у нас в следващите две години?

Леонид Димов:

- Един от основните компоненти, които засягат Базел II, е оценката на оперативния риск. Влиянието, което ще окаже прилагането на изискванията на новия капиталов акорд в това отношение е различно за различните банки. По-големите банки разполагат с повече финансови ресурси и цялостно изградени вътрешни стандарти, което ще им позволи да покрият почти всички влизащи компоненти на оперативния риск. Крайната цел е съществено ограничаване на риска. Що се отнася до информационните системи, това става с много работа и инвестиции. Промените се диктуват не само от Базел II, но и от цялостната ситуация в банковия сектор у нас. Препоръките на ЕЦБ и различните директиви се отразяват на изискванията към централната банка и оттам върху цялата система. Създаването на националния електронен кредитен регистър е една от първите стъпки. Вече започна проектът за паричната статистика. Следващата част ще бъде лихвената статистика и информацията за платежния баланс, която в близките 2-3 години ще трябва да се събира почти на ниво транзакция.

- Ще се наложи ли подмяна на софтуера?

Леонид Димов:

- Драстични промени няма да се наложат. Ще се увеличат критериите за сигурността на системите. Две съвременни тенденции в банковия сектор се оказаха от полза за подготовката за всички тези промени. От една страна, почти всички банки у нас вложиха сериозни усилия за осъвременяване на информационните си системи. С прехода към централизиран начин на работа, който е приключил или вече приключва в повечето кредитни институции, те добиха съвсем друг вид. Клоновете са вече само фронтофиси, които предоставят услуги, а боравенето с централизирана база данни редуцира много трудности, свързани с клиентската картотека. Така информацията е събрана в обща база данни, която лесно може да се "изчисти". От друга страна, конкуренцията в сектора доведе до развитието на съвременни канали за дистрибуция - електронно банкиране, GSM банкиране и др. Централизацията на IT системите в банките води и до облекчения при контролирането на компонентите. По този начин по-лесно се дублира цялата дейност на друго място - т. нар. back-up центрове.

- Какво е мястото им в банковите IT инфраструктури?

Леонид Димов:

- При централизирания начин на работа всеки риск е по-голям. Банките обръщат голямо внимание на този процес и насочват финансови ресурси за изграждането на disaster recovery - т. е. възможността при някаква непредвидена ситуация процесите да продължат без смущения в системата. Най-стандартният подход е резервен център, който веднага да поеме контрола и дейността. Там се поддържа огледалност на информацията. Това са т. нар. back-up центрове. Единият вариант е hot back-up, при който абсолютно всичко, което се извършва, се дублира. Другият вариант е студеният back-up, при който ежедневно при приключване на работния ден на банката цялата информация се прехвърля на резервния център. Почти няма банка, която да си позволява да остане без такъв център. БНБ също прилага световни стандарти в областта на IT системите.

- Ще бъдат ли задължени банките да изграждат Disaster Recovery центрове?

Леонид Димов:

- БНБ не може да ги задължи, а само да им препоръча да правят това. Не може да се допусне обаче излизането на един или двама участника от системата - всяка банка е важна, защото всяка извършва разплащания през системите RINGS, БИСЕРА, а там участват всички банки.

- А какво е мястото на идеята за аутсорсинг в процеса на модернизиране на банковите IT системи?

Леонид Димов:

- В България в момента няма аутсорсинг на IT системи в чист вид поне в банковата сфера. Този подход беше много силно застъпен у нас преди години, когато банките се обслужваха предимно от Банксервиз - един типичен вариант на аутсорсинг. След това се премина към използването на собствени системи. Аутсорсингът на IT системите е световна тенденция, популярна в САЩ, Австрия, Германия. У нас може би по-популярен ще стане аутсорсингът на принтинг центровете. Някои банки вече използват подобна практика, тъй като принтинг системите са доста непривична за една банка дейност, освен това поддръжката им е много скъпа.

- Споменахте, че препоръките на ЕЦБ се отразяват у нас посредством изискванията на БНБ. Какви ще са те?

Леонид Димов:

- БНБ индиректно ще подтиква банките да обновяват инфраструктурите си чрез различни проекти. Банките са в силна конкуренция помежду си, полагат усилия за внедряване на нови продукти, което изисква време, сили и финансови разходи. На този фон да им се вменяват допълнителни задачи не е коректно. Процесът трябва да е организиран, така че да подпомага ролята на централната банка, без да се превръща в тегоба. Едно от нещата, които планираме, е свързано с начина на комуникация. Ще се опитаме да наложим средства, които позволяват на банките отдалечен достъп - с всички възможни защити, така че да предоставят информацията дистанционно. След Централния кредитен регистър и статистиката се надявам да въведем такъв начин на работа и за информацията за нуждите на Банков надзор. Един от важните ни проекти е за уеднаквяването и стандартизацията на потока от информация, който върви между банките и БНБ.

- Системите на БНБ готови ли са за това?

Леонид Димов:

- Имаме амбициозна вътрешна стратегия за адаптация и модернизация на IT системите тук. Ще изградим единно хранилище на данни в БНБ. Това ще позволи всички отдели да извличат от едно място информацията в необходимия вид. В рамките на тази стратегия има няколко проекта, които ще се стремим да завършим до 2007 г.

- Какви са белите петна в инфраструктурата по отношение на IT системите, които банките трябва да попълнят?

Леонид Димов:

- От една страна е обновяването на инфраструктурите и комуникациите. Ако досега те са служели предимно за пренос на данни, днес говорим за VoIP, за обвързване на различни устройства в комуникационните мрежи, включително банкоматите и ПОС терминалите. Солидни инвестиции ще са необходими и в сигурността. Интересно направление ще са "екстрите" към действащите системи. До момента се е наблягало на изграждането на здраво ядро на IT системите - основната информационно-счетоводна система. Сега идва ред на модерните ERP системи, treasury системи, собствени картови системи и такива за анализ на риска и на пазара. Най-вече проблем за решаване е боравенето с данните. В интерес на самите банки е повишаването качеството на информацията и стойностното й използване както за коректното идентифициране на различните групи клиенти, така и за прогнозиране и управление на рисковете.