Специално за Econ.bg

Надя Христова е член на Управителния съвет (УС) на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ). Завършила е Английската гимназия в София и Право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента придобива втора магистърска степен в University of London по специалността Европейско право и Международно бизнес право. От 1998 г. до 2004 г. е работила като консултант. От 2004 г. е юрист в Casino Technology. От 2007 г. е старши юрист в БТАПОИИ, а от май 2008 г. е член на УС на асоциацията. С нея разговаряме за промените в Закона за хазарта, одобрени от Министерския съвет, които предстои да бъдат разгледани от Народното събрание.

Акценти:

• Проектът за нов Закон за хазарта е желана от бизнеса стъпка; промените ще модернизират закона в унисон с новите технологии, но носят и някои проблеми
• Искаме държавна политика за насърчаване на дребния и средния бизнес в сферата на хазарта
• Завишените изисквания в новия Закон за хазарта ще доведат до намаляване на броя на игралните зали с поне 20%,
• Срокът, предвиден за привеждане в съответствие с изискванията на новия закон, нарушава конституционните принципи
• Липсва ясна индикация за средносрочната и дългосрочната държавна стратегия за развитие на хазартния бранш
• Съществува нелоялна конкуренция в бранша у нас, но тя е само по отношение на онлайн операторите
• Заложените инвестиции в новия закон са доста завишени
• Световната тенденция е към либерализиране на регулациите в бранша
• Игралната индустрия е силно регулирана, правата на потребителите в нея винаги са били защитени

Разговор по същата тема проведохме и с председателя на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев. Може да го прочетете тук.

Г-жо Христова, какви са основните промени в Закона за хазарта и как ще се отразят те на фирмите в бранша?

Надя Христова:

Основните промени в регулацията, съгласно проекта за нов Закон за хазарта, са свързани с регламентирането на игрите от разстояние. Това ще запълни съществуващ към момента пропуск в законодателството и ще го модернизира в унисон с най-новите технологични тенденции и иновации, свързани най-вече със залаганията през интернет.

Новият закон предвижда още силно завишени изисквания към съществуващите наземни оператори, свързани най-вече с определянето на висок праг от необходими инвестиции за осъществяване на дейността, както и увеличен размер на минималния брой машини за експлоатация в игралните обекти.

Има ли (и какви са) пропуските в закона във вида, в който ще бъде разглеждан от Народното събрание?

Надя Христова:

Асоциацията (БТАПОИИ) има няколко конструктивни препоръки за усъвършенстване на новия закон. Бихме искали да видим политика за насърчаване на дребния и средния бизнес от страна на държавата в сферата на хазарта. В редица страни от Европа, като Испания, Италия и Гърция, се наблюдава тенденция към насърчаване развитието на един сегмент от него, свързан с развлекателни хазартни съоръжения с ограничени залози.

Този тип дейност традиционно се осъществява от стопански субекти от малкия и средния бизнес. Това е един сегмент, който дава нови възможности за развитие - не само на малките оператори, но и на производителите на игрални съоръжения. Като асоциация бихме се застъпили такъв сектор да съществува и в България. И преди сме отправяли предложения за това, като бяха изтъкнати позитивите, а именно - създаване на допълнителна работна заетост, увеличаване на постъпленията от данъци в хазната, насърчаване на производството, стимулиране и на съпътстващи сектори, като електрониката, сервизното обслужване и като цяло стимулиране на малкия и средния бизнес.

Предвидените завишени изисквания в новия Закон за хазарта, по наши предварителни прогнози, ще доведат до допълнително намаляване на броя на игралните зали с поне 20%. Въвеждането на регламентация за развлекателните хазартни съоръжения с лимитирани залози би направило прехода към новата регулация по-плавен, като даде възможност на малките оператори да пренасочат дейността си в този сегмент.

Необходимо е да се ревизират и легалните дефиниции за признати инвестиции и реклама на хазартни игри.

Не на последно място, сериозни пречки за плавния преход от сегашната към новата регулация е срокът, предвиден за привеждане в съответствие с изискванията на новия закон. Законът задължава в 10-месечен срок от влизането му в сила всички оператори да приведат дейността си в съответствие с новия закон, независимо от това, че може да притежават току-що издадени валидни лицензи с по-продължителен срок. Тази практика е в нарушение на конституционните принципи и не би трябвало да се прилага в една демократична и правова среда.

И накрая нещо, което е изключително важно за развитието на всеки бизнес. До този момент в процеса на обсъждане на новия закон не получихме ясна индикация за средносрочната и дългосрочната държавна стратегия за развитие на бизнеса. Няма яснота за визията на правителството по отношение на индустрията, какво очаква тя да донесе като инвестиции, заетост, приходи в бюджета, туристически поток, дял в брутния вътрешен продукт на страната. Необходима е ясна визия за развитието на бизнеса. БТАПОИИ стои зад тази идея и има готовност да участва в нейното реализиране.

По време на източноевропейската конференция на игралната индустрия (провела се в София в средата на месец октомври 2011 г. - бел.ред.) стана ясно, че много страни от региона имат проблеми със законодателството и прилагането му. Коя страна според Вас има добре развито законодателство и регулации на традиционния и онлайн хазарт?

Надя Христова:

Проектът за нов Закон за хазарта е една много добра и желана от бизнеса стъпка. Той осъвременява съществено съществуващата регулация най-вече предвид регламентирането на игрите от разстояние. В него съществуват обаче и пропуски, на които трябва да се обърне сериозно внимание преди гласуването му в парламента.

Могат ли да бъдат конкурентни българските казина на чуждите и това ще се запази ли след влизането в сила на новия закон?

Надя Христова:

Нелоялната конкуренция в бранша е само по отношение на онлайн операторите. До този момент те работеха в страната без регулация, без контрол от страна на държавата и без да плащат данъци.

За сметка на това традиционните наземни казина работят в много строга лицензионна среда. В този смисъл, колкото по-рано се приеме новият закон с регламентираните в него залагания през интернет, толкова по-бързо ще се сложи край на нелоялната конкуренция.

Как ще коментирате изискванията за инвестиции в новия закон?

Надя Христова:

Заложените инвестиции са доста завишени, както за оператори така и за производители. Освен това легалната дефиниция на проекта за признати инвестиции не е изчерпателна. В дефиницията за признати инвестиции за съжаление не са включени инвестиции в изключително важно и скъпо направление, свързано със сертификации на продуктите им, съгласно изискванията на международните стандарти.

В България има производители, които се нареждат сред първите в света, с широк експортен профил, а позиционирането и предлагането на продукти на международните пазари изисква тестове и сертификации, които са в размер на стотици хиляди лева. Това е реална инвестиция за повишаване конкурентоспособността на продуктите за реализацията им на външни пазари. Надяваме се това да бъде чуто от законодателите органи и да се преразгледа текстът на закона в тази посока.

Как ще коментирате невъзможността да се рекламира хазартът в новия закон?

Надя Христова:

Забрана за пряка реклама в средствата за масово осведомяване съществува и в настоящия закон, така че ограничаването на рекламата не е ново за индустрията. Притеснителното в новия проект е, че въвежда легална дефиниция за реклама на хазартни игри, която включва предоставянето на всякаква информация с всякакви средства, която цели да предизвика интерес към тези игри.

Игралната индустрия е чувствителна за обществото и ние приемаме, че рекламирането на хазартни игри трябва да става при строги правила. Но в проекта за нов закон практически съществува забрана за предоставяне на всякаква информация за индустрията и се налага цензура.

Какъв процент от инвеститорите в хазартния бранш са чужденци и какви са изискванията за тях в новия закон за хазарта?

Надя Христова:

Изискванията към местните инвеститори и тези от Европейското икономическо пространство са еднакви. Чуждестранните лица извън Европейското икономическо пространство ще могат да организират хазартни игри само в хотел с категория четири и повече звезди. Обектът трябва да е собственост на дружеството или на контролираното дружество. Освен това, от чуждите инвеститори се изисква да направят вложения и в друга дейност. Средствата за тази инвестиция трябва да бъдат в размер, не по-малък от левовата равностойност на 10 000 000 евро по официалния валутен курс на лева към еврото, както и да са осигурили не по-малко от 500 работни места.

В момента е много актуален въпросът с онлайн залаганията. Как е уредено това в закона?

Надя Христова:

В новия проект на Закон за хазарта това е уредено по примера на почти всички европейски законодателства, а именно - нашият закон изисква лицензиране на онлайн оператор в България, който иска да привлича български играчи. Изискванията за това бяха либерализирани в отговор на критики на Европейската комисия.

Как смятате, възможен ли е контрол от страна на ДАНС и ГДБОП относно онлайн рекламата? Какъв е коментарът Ви относно изказването на председателя на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев, че сайтовете ще бъдат филтрирани?

Надя Христова:

Контролът и филтрирането на сайтове е трудна задача, но се надяваме, че съответните органи ще бъдат успеят да го реализират.

Либерализирането на закона за хазарта, което е изключително популярно в западните страни и в САЩ, възможно ли е да бъде приложено и в България?

Надя Христова:

Световната тенденция е към либерализиране на регулациите, от което се отчитат позитиви на много нива. Увеличават се приходите в бюджета, както от преки, така и от косвени данъци, увеличава се заетостта, относителният дял на индустрията във формирането на брутен вътрешен продукт, увеличаване на туристическия поток и инвестициите в инфраструктура и други съпътстващи сектори.

Във вида, в който съществува Законът за хазарта, покрива ли изискванията на "Зелената книга"?

Надя Христова:

"Зелената книга" не съдържа изисквания и не залага минимални стандарти. „Зелената книга" е документ, който цели да събере и обобщи информация относно спецификата на залаганията през интернет. Със „Зелената книга" Европейската комисия събра отговори на всички заинтересовани - правителства, асоциации, бизнес организации и играчи по 51 въпроса, свързани с онлайн залаганията.

На база на събраната информация Европейската комисия ще трябва да определи общи принципи и насоки за регламентирането на игрите от разстояние, но дали това ще стане с обща европейска директива или с публикуване на препоръчителни насоки за определяне на регулациите на онлайн залагания, предстои да видим. Едва след като такъв документ се приеме, ще стане ясно и отговаря ли проектът за нов Закон за хазарта на заложеното в този документ.

Има ли дискриминация по отношение на лицензирането на фирмите у нас?

Надя Христова:

Изискванията за фирми от Европейското икономическо пространство (ЕИП) са еднакви. Завишени са изискванията по отношение на фирми, регистрирани извън ЕИП.

Защитени ли са в момента правата на потребителите на хазартни и развлекателни игри в страната, в рамките на закона, който се подготвя?

Надя Христова:

Правата на потребителите на хазартни услуги винаги за били защитени у нас, както със съществуващия в момента Закон, така и с проекта за нов. Игралната индустрия е силно регулирана индустрия, върху дейността, на която се упражнява непрекъснат контрол от страна на държавата. Игралните съоръжения подлежат на първоначални и периодични проверки от Български институт по метрология, което гарантира тяхното съответствие със законовите изисквания и коректност към играча.