Специално за ECON.BG
- Г-жа Николова, как ще се отрази италианското председателство на процеса на присъединяване на България?
Юлиана Николова:
- Италианското председателство си е поставило пет задачи. Първата, която ще изисква най-много време и ресурси, е подготовката на Междуправителствена конференция за приемане на проекта за Конституционен договор. Идеята е това да стане в Рим, за да има емоционална последователност в смисъла на нов Римски договор – 1957 и 2003 г. Това ще бъде една емоционална и изтощителна задача за италианското председателство, като имаме предвид колко много неща останаха нерешени в Конвента и, че проблемите оставени от Ница като че ли се размножиха в геометрична прогресия. Друга, не по-малко трудна и амбициозна задача, която се поставят италианците е да се подобрят отношенията със САЩ, да се намери баланса между политиката по отбрана и сигурност на ЕС и НАТО, кой кой е в Европа и кой кой е в света. Процесът на присъединяване се явява едва на трето място, като той е не толкова присъединяване , а по-скоро една по-широка Европа. Освен България и Румъния, които имат инерция и своя път, се появява интеграция на Западните Балкани в цялостната политика на Европа и процесът за преговори с Турция. Това е също амбициозна и тежка, нерешена с десетилетия задача. В приоритетите има една фраза – "нови пътни карти", която за мен е доста неясна. Защо й е на България нова пътна карта, след като ние имаме приета пътна карта от март тази година, в която ясно е казано точно какво трябва да се случи в краткосрочен и средносрочен план до 2007 г. Няма нищо ново и неочаквано, това са поети ангажименти, които следва да бъдат изпълнени и не могат да бъдат съкратени. Не е ясно защо ни трябва нова пътна карта при положение, че на 5 ноември ще имаме Редовен доклад, който ще маркира изпълненото и неизпълненото в старата пътна карта. Така или иначе, това е усилие, което се надявам да намали неизпълнените ангажименти в старата пътна кара, да останат по-малко неща за вършене с по-концентрирано използване на финансовия ресурс. Друг приоритет е постигане на икономически ръст в Европа, което се появява за първи път в програма на председателство. Първоначалната тежест на тази идея, обаче, се измести. Отначало акцентът беше да се стимулират публичните инвестиции, да бъдат продължен периодите на изплащане на заемите от Европейската централна банка, докато сега, като че ли тази идея малко позаглъхна и акцентът ще се постави на насърчаване на иновациите. От друга страна, иновациите се насърчават вече от толкова години, информационното общество се зароди през 1995 г. и въпреки амбициозната Лисабонска програма и всичките усилия и ресурси насочени в тази посока, отчетът от март месец тази година показва, че Европа драматично изостава от Япония и Америка. Председателството ще бъде трудно за италианците и се надявам, благодарение на добрите връзки Италия-България, те да намерят време и за нас.
- Ще отговорят ли българските МСП на изискванията на Единния пазар? Застрашени ли са от закриване?
Юлиана Николова:
- За да бъдат закрити българските предприятия за непосрещане на изискванията трябва да има кой да ги закрие. Трябва да има администрация, която да ги закрие. Аз не смятам, че процесът на подготовка на администрацията, която да може да поема функциите на регулатор за изпълняване на изискванията на Единния вътрешен пазар ще е по-кратък от процеса за подготовка на МСП за посрещане на тези изисквания. Когато администрацията стане готова да регулира пазара така, че неотговарящите на изискванията да са принудени да излязат, тогава отговарящите на изискванията ще бъдат достатъчно голям брой, за да се намери баланс и на пазара да има само коректни играчи. Ако погледнем нормативната база, в много от секторите тя е същата, каквото действа на европейския пазар. Никой никого няма закрива, освен ако не се появи друг външен фактор. Подготовката на администрацията и на предприемачите вървят паралелно и когато двете подготовки се срещнат, тогава ще може да се каже, че България е изпълнила последния Мадридски критерии, че има достатъчно добра администрация, която да следи за изпълнението на изискванията.
Един от критериите в драматичната битка, в която Европа оценяваше дали България е функционираща пазарна икономика или не, беше, че от пазара не излизат достатъчно предприятия т.е. няма ясни и прозрачни механизми за влизане и излизане от пазара. Според европейската статистика броят на новосъздадените предприятия на пазара е равен на излизащите от него. При нас това съотношение е едно към няколко десетки в полза на откриващите се и липса на закриващи се предприятия. Естественото излизане и влизане на пазара не е драма в едно пазарно стопанство. Ресурсите се пренасочват, когато не си добър някъде, просто отиваш другаде, където можеш да се справиш. Иначе някой трябва да плаща за това, че не си добър и по-добрите не могат да се преборят заради неясни пазарни механизми и практики.
- Всъщност за малките и средни предприятия ли ще бъде по-трудно или за големите?
Юлиана Николова:
- Според мен самата същност на МСП е, че те са по-гъвкави и по-лесно се нагаждат. Поради своята структура на управление и капитал едно МСП може да следи всички извивки на изискванията, което е много по-трудно за голямото предприятие. Една топлоелектрическа централа, например не може да посрещне толкова лесно изискванията за чистотата на атмосферния въздух, ресурсът, който се изисква е много по-голям и нуждата от него идва изведнъж. Ако едно малко или средно предприятие не може да посрещне изискванията, то просто минава в друг сектор или прави така, че да се нагоди към изискванията.
- Напоследък се засилват противоречията по бъдещата политиката и по новата финансова перспектива на ЕС? Обединена ли е наистина Европа?
Юлиана Николова:
- Европейският съюз започва да прилича на едно южняшко семейство, което много се обича, но и много се кара. Освен това се издигат измислени линии. Например при Иракската криза имаше Стара и Нова Европа, което изобщо не е вярно. На едната страна бяха Франция и Германия, които са едни от основателките на Съюза, а на другата – Италия и Холандия, които също са страни основателки. Така че, Стара и Нова е измислена граница. Европа е едно обединение от страни със собствени национални политики и интереси, които диктуват поведението в един или друг момент. Съвършеното решение би било, ако можеше да има достатъчно време да се намери общото консенсусно решение. Понякога времето е такова, че не остава достатъчно пространство да се развие такъв процес. Нищо страшно няма. Страхувам се, че една Европа на 27 или 28 държави би била още по-противоречива.
- Ще успеят ли всички тези държави да работят за един общ европейски растеж?
Юлиана Николова:
- Имахме гост-лектор от Съсекския университет професор Джим Роло, който постави много интересни въпроси по отношение на растежа на новите и старите страни в ЕС. Той каза, че от самото си основаване до този момент Европа е била достатъчно богата, за да си поставя като цел постигането на икономически растеж. Цел е било постигането на икономически просперитет, изглаждане на неравнопоставеността, на различията между регионите, но не и амбициозни цели за постигане на конкретен растеж в цифри. Това не е било необходимо на Европа. Италия вече предусеща, че след влизането в Съюза на нови страни с доста по-нисък ръст на развитие, на Европа ще е нужен общ растеж, за да може да заличи разликите в регионите. Формулирането на икономическата политика е единственият провал за Конвента и може би следващата промяна на Конституционния договор ще бъда свързана точно с подобряване на икономическото управление на Европа. Няма да е много лесно, но новите държави имат повече практикиа, растат по-бързо и може би ще се постигнепомогнат за формулиране и прилагане на изпълнима политика за растеж.
- По кои проекти работи Европейският институт в момента?
Юлиана Николова:
- Европейският институт в момента работи по няколко проекта, два от които са финансирани от Европейската комисия. Единият е по ФАР Аксес 2000 и е насочен към подготовка на играчите от лозаро-винарския сектор за бъдещия Единен пазар. Това е един от най-регулираните пазари и предварителното познаване на условията му, подготовката за участие на този пазар чрез инструмента САПАРД по същия начин, както и след влизането в Европа е много важно. Проектът породи много голям интерес. Другият проект е по програмата антидискриминация. Ролята на Европейския институт е насочена към обучение на магистратите в България за това какво е европейското законодателство в областта дискриминацията, какви са европейските практики и какво трябва да се направи в България. Запознаваме гражданското общество у нас с проблема за дискриминацията. Когато човек не си знае правата, приема някои неща за естествени, което не е правилно. Друг проект,по който работим е проектът за прилагане на европейските регионални политики и практики за развитие на общините. Направили сме виртуален консултативен център, в който 35 + 2 общини правят своите профили и на тази база после могат да изградят стратегия и план за развитие. Първата фаза беше обиколка и обучение из страната за това какво са европейските практики, защо на всяка община е нужно да има свой план на развитие, как да постигне съгласие сред общността визията и целите на плана за развитие на общината. Голяма част от стратегиите за развитие на общините направени през 1999 г. са едни и същи. Това не бива да е така, защото проблемите дори на две съседни общини са много различни, визиите за развитие са различни, хората са различни. Приключихме два успешни проекта във връзка с Конвента.
Голямото предизвикателство за идните 10 месеца е ролята ни на прилагащото звено на проекта за изграждане на професионални стандарти в българската журналистика. Проектът си поставя много амбициозната цел да направи Етичен кодекс за журналистиката, който да бъде общоприет, голяма част от гилдията да е съгласна с него и да го спазва. Имаме още един прекрасен проект, който е в първата си фаза на концепция. Той предвижда създаването на Европортал в България, който да включва пълна информация за Европейския съюз на български език.
- Прави ли България нужното за популяризирането си като една от най-старите държави в Европа?
Юлиана Николова:
- България, в лицето на българската администрация, прави усилия да покаже едно красиво лице на страната в чужбина. Не мога да преценя дали това е нужното и дали то е достатъчно. Популяризирането на страната става също и със съобщенията за арестувани български трафиканти на хора, крадци на коли, съобщенията за българския политически живот. Те също изграждат образа на България не само в очите на Европа, но и в нашите.
- За да бъдат закрити българските предприятия за непосрещане на изискванията трябва да има кой да ги закрие. Трябва да има администрация, която да ги закрие. Аз не смятам, че процесът на подготовка на администрацията, която да може да поема функциите на регулатор за изпълняване на изискванията на Единния вътрешен пазар ще е по-кратък от процеса за подготовка на МСП за посрещане на тези изисквания. Когато администрацията стане готова да регулира пазара така, че неотговарящите на изискванията да са принудени да излязат, тогава отговарящите на изискванията ще бъдат достатъчно голям брой, за да се намери баланс и на пазара да има само коректни играчи. Ако погледнем нормативната база, в много от секторите тя е същата, каквото действа на европейския пазар. Никой никого няма закрива, освен ако не се появи друг външен фактор. Подготовката на администрацията и на предприемачите вървят паралелно и когато двете подготовки се срещнат, тогава ще може да се каже, че България е изпълнила последния Мадридски критерии, че има достатъчно добра администрация, която да следи за изпълнението на изискванията.
Един от критериите в драматичната битка, в която Европа оценяваше дали България е функционираща пазарна икономика или не, беше, че от пазара не излизат достатъчно предприятия т.е. няма ясни и прозрачни механизми за влизане и излизане от пазара. Според европейската статистика броят на новосъздадените предприятия на пазара е равен на излизащите от него. При нас това съотношение е едно към няколко десетки в полза на откриващите се и липса на закриващи се предприятия. Естественото излизане и влизане на пазара не е драма в едно пазарно стопанство. Ресурсите се пренасочват, когато не си добър някъде, просто отиваш другаде, където можеш да се справиш. Иначе някой трябва да плаща за това, че не си добър и по-добрите не могат да се преборят заради неясни пазарни механизми и практики.
- Всъщност за малките и средни предприятия ли ще бъде по-трудно или за големите?
Юлиана Николова:
- Според мен самата същност на МСП е, че те са по-гъвкави и по-лесно се нагаждат. Поради своята структура на управление и капитал едно МСП може да следи всички извивки на изискванията, което е много по-трудно за голямото предприятие. Една топлоелектрическа централа, например не може да посрещне толкова лесно изискванията за чистотата на атмосферния въздух, ресурсът, който се изисква е много по-голям и нуждата от него идва изведнъж. Ако едно малко или средно предприятие не може да посрещне изискванията, то просто минава в друг сектор или прави така, че да се нагоди към изискванията.
- Напоследък се засилват противоречията по бъдещата политиката и по новата финансова перспектива на ЕС? Обединена ли е наистина Европа?
Юлиана Николова:
- Европейският съюз започва да прилича на едно южняшко семейство, което много се обича, но и много се кара. Освен това се издигат измислени линии. Например при Иракската криза имаше Стара и Нова Европа, което изобщо не е вярно. На едната страна бяха Франция и Германия, които са едни от основателките на Съюза, а на другата – Италия и Холандия, които също са страни основателки. Така че, Стара и Нова е измислена граница. Европа е едно обединение от страни със собствени национални политики и интереси, които диктуват поведението в един или друг момент. Съвършеното решение би било, ако можеше да има достатъчно време да се намери общото консенсусно решение. Понякога времето е такова, че не остава достатъчно пространство да се развие такъв процес. Нищо страшно няма. Страхувам се, че една Европа на 27 или 28 държави би била още по-противоречива.
- Ще успеят ли всички тези държави да работят за един общ европейски растеж?
Юлиана Николова:
- Имахме гост-лектор от Съсекския университет професор Джим Роло, който постави много интересни въпроси по отношение на растежа на новите и старите страни в ЕС. Той каза, че от самото си основаване до този момент Европа е била достатъчно богата, за да си поставя като цел постигането на икономически растеж. Цел е било постигането на икономически просперитет, изглаждане на неравнопоставеността, на различията между регионите, но не и амбициозни цели за постигане на конкретен растеж в цифри. Това не е било необходимо на Европа. Италия вече предусеща, че след влизането в Съюза на нови страни с доста по-нисък ръст на развитие, на Европа ще е нужен общ растеж, за да може да заличи разликите в регионите. Формулирането на икономическата политика е единственият провал за Конвента и може би следващата промяна на Конституционния договор ще бъда свързана точно с подобряване на икономическото управление на Европа. Няма да е много лесно, но новите държави имат повече практикиа, растат по-бързо и може би ще се постигнепомогнат за формулиране и прилагане на изпълнима политика за растеж.
- По кои проекти работи Европейският институт в момента?
Юлиана Николова:
- Европейският институт в момента работи по няколко проекта, два от които са финансирани от Европейската комисия. Единият е по ФАР Аксес 2000 и е насочен към подготовка на играчите от лозаро-винарския сектор за бъдещия Единен пазар. Това е един от най-регулираните пазари и предварителното познаване на условията му, подготовката за участие на този пазар чрез инструмента САПАРД по същия начин, както и след влизането в Европа е много важно. Проектът породи много голям интерес. Другият проект е по програмата антидискриминация. Ролята на Европейския институт е насочена към обучение на магистратите в България за това какво е европейското законодателство в областта дискриминацията, какви са европейските практики и какво трябва да се направи в България. Запознаваме гражданското общество у нас с проблема за дискриминацията. Когато човек не си знае правата, приема някои неща за естествени, което не е правилно. Друг проект,по който работим е проектът за прилагане на европейските регионални политики и практики за развитие на общините. Направили сме виртуален консултативен център, в който 35 + 2 общини правят своите профили и на тази база после могат да изградят стратегия и план за развитие. Първата фаза беше обиколка и обучение из страната за това какво са европейските практики, защо на всяка община е нужно да има свой план на развитие, как да постигне съгласие сред общността визията и целите на плана за развитие на общината. Голяма част от стратегиите за развитие на общините направени през 1999 г. са едни и същи. Това не бива да е така, защото проблемите дори на две съседни общини са много различни, визиите за развитие са различни, хората са различни. Приключихме два успешни проекта във връзка с Конвента.
Голямото предизвикателство за идните 10 месеца е ролята ни на прилагащото звено на проекта за изграждане на професионални стандарти в българската журналистика. Проектът си поставя много амбициозната цел да направи Етичен кодекс за журналистиката, който да бъде общоприет, голяма част от гилдията да е съгласна с него и да го спазва. Имаме още един прекрасен проект, който е в първата си фаза на концепция. Той предвижда създаването на Европортал в България, който да включва пълна информация за Европейския съюз на български език.
- Прави ли България нужното за популяризирането си като една от най-старите държави в Европа?
Юлиана Николова:
- България, в лицето на българската администрация, прави усилия да покаже едно красиво лице на страната в чужбина. Не мога да преценя дали това е нужното и дали то е достатъчно. Популяризирането на страната става също и със съобщенията за арестувани български трафиканти на хора, крадци на коли, съобщенията за българския политически живот. Те също изграждат образа на България не само в очите на Европа, но и в нашите.
