Един килограм мед се събира от пчелите, когато кацнат на четири милиона цвята

31.10.2003 | 01:00
по статията работи: econ.bg

 

Специално за ECON.BG

 

- Г-н Стефанов, консумира ли българинът мед?

Инж. Стефан Стефанов:

- Да, българинът консумира мед, но за съжаление, количеството е много малко и недостатъчно. В страни, като Германия например, се консумира над 2 килограма мед годишно на глава от населението. В България се консумират около 300-400 грама годишно на глава от населението. Дори и при неточните статистически данни, смятам, че това е един голям проблем. Една от целите на Съюза е да пропагандира пред гражданите, че няма по-ценна храна, профилактично средство и лекарство, за която и да е възраст, от пчелните продукти.

- Колко пчелни семейства се отглеждат у нас? Има ли неизползван потенциал в тази насока?

Инж. Стефан Стефанов:

- В България в момента се отглеждат около 400-450 хиляди пчелни семейства. Капацитетът и възможностите на българската територия, като земя, като ландшафт, като растителност, са за около милион – милион и сто хиляди пчелни семейства. Можем спокойно да удвоим и дори да утроим броя на отглежданите пчелни семейства. През 70-те години пчелните семейства са били около 750 хиляди. За една държава е необходимо да има около 1 милион пчелни семейства, защото над 90% от ентомофилните култури се опрашват от пчели и само 10% от други насекоми. Тези пчели са необходими, за да можем да поддържаме екологичното равновесие в природата. Ако не правим това, значи вървим срещу здравето и срещу хората. Пчелните продукти са незаменими, те са нещо ценно и необходимо за гражданите. Трябва да вървим към удвояване на производството, така че да можем и да изнасяме. Това може да бъде сериозен приход за държавния бюджет. Сега изнасяме около 4-5 хиляди тона мед, но спокойно можем да изнасяме 12-15 хиляди тона. Това означава в държавата да влязат над 40-50 милиона евро.

- Конкурентоспособен ли е нашият мед навън? Какъв е процентът на произвеждания в страната мед, който се изнася навън и какъв процент от консумирания тук е от внос?

Инж. Стефан Стефанов:

- Нашият мед е много конкурентоспособен, независимо от съобщенията напоследък, че българският мед има известно обременяване с антибиотици. Вина за това имат, както производителите, така и ветеринарните лекари, които допреди забраната в Западна Европа препоръчваха профилактично използване на антибиотици. Миналата година излезе една заповед на Министъра на здравеопазването, а от юни тази година и закон за забрана на антибиотиците и мисля, че този проблем се преодолява.

България е страна, която е давала и може да дава подобрители на меда в Европа. Ние можем да произвеждаме, според растителността на България, 150 вида мед. Сега произвеждаме около 15 вида. Имаме изключително голямо богатство и бихме могли да извоюваме мястото си на европейския пазар именно с качество. Целта на Българския пчеларски съюз е да подпомогне пчеларите да се развиват. Що се касае до вноса, в България няма внос на мед, тъй като има 40% вносно мито. Мед внасят единствено някои хотелски комплекси в малки опаковки за атракция, но като цяло мед у нас не се внася.

- Трудно ли е производството? Кои са основните проблеми, с които се сблъсква един пчелар?

Инж. Стефан Стефанов:

- За този, който е неподготвен е трудно. Но за един подготвен пчелар пчеларстването не е трудно. Пчеларството е по-леко в сравнение с отглеждането на други животни. Особеното е, че интелектът, теоретичната подготовка на този, който ще се занимава с пчели трябва да бъде значително по-висока от тази при другите животновъди. Българският пчеларски съюз съществува от 100 години и всяка есен, от месец септември до март-април, правим т.нар. пчеларска учебна година във всяко наше дружество. Така повишаваме квалификацията на пчеларите. Тези сбирки се посещават дори от пчелари с 30-40 годишен опит. За да може да се пчеларства, трябва да се знаят всички новости.

- Прави ли се нужното за рекламиране на българския мед? Кои институции трябва да помогнат за това?

Инж. Стефан Стефанов:

- Категорично мога да кажа, че на българския мед не се прави реклама. Ние не можем да я правим по финансови причини. Длъжници са ни всички институции, които са заинтересовани да има екологично равновесие, да има здрава храна, лекарство и профилактично средство за хората. Всички институции в България са длъжни да се грижат за рекламата на меда, защото той е и храна, и профилактично средство, и природа. Айнщайн е казал "Ако по някаква причина бъдат унищожени пчелите на Земята, най-много след четири години ще загине цялото човечество". Това означава, че ние като общество, сме длъжни да помагаме на пчеларите. За пропагандата са ни длъжни всички.

- Вие как бихте рекламирал българския мед?

Инж. Стефан Стефанов:

- Аз бих рекламирал българския мед много лесно, стига някой да осигури трибуна за това. Ние просто трябва да споделим с гражданите на страната, че един килограм мед се събира от пчелите, когато кацнат на четири милиона цвята. Няма да говорим за билкарство, а ще говорим за този велик природен билкар – пчелата.

 

- За този, който е неподготвен е трудно. Но за един подготвен пчелар пчеларстването не е трудно. Пчеларството е по-леко в сравнение с отглеждането на други животни. Особеното е, че интелектът, теоретичната подготовка на този, който ще се занимава с пчели трябва да бъде значително по-висока от тази при другите животновъди. Българският пчеларски съюз съществува от 100 години и всяка есен, от месец септември до март-април, правим т.нар. пчеларска учебна година във всяко наше дружество. Така повишаваме квалификацията на пчеларите. Тези сбирки се посещават дори от пчелари с 30-40 годишен опит. За да може да се пчеларства, трябва да се знаят всички новости.

- Прави ли се нужното за рекламиране на българския мед? Кои институции трябва да помогнат за това?

Инж. Стефан Стефанов:

- Категорично мога да кажа, че на българския мед не се прави реклама. Ние не можем да я правим по финансови причини. Длъжници са ни всички институции, които са заинтересовани да има екологично равновесие, да има здрава храна, лекарство и профилактично средство за хората. Всички институции в България са длъжни да се грижат за рекламата на меда, защото той е и храна, и профилактично средство, и природа. Айнщайн е казал "Ако по някаква причина бъдат унищожени пчелите на Земята, най-много след четири години ще загине цялото човечество". Това означава, че ние като общество, сме длъжни да помагаме на пчеларите. За пропагандата са ни длъжни всички.

- Вие как бихте рекламирал българския мед?

Инж. Стефан Стефанов:

- Аз бих рекламирал българския мед много лесно, стига някой да осигури трибуна за това. Ние просто трябва да споделим с гражданите на страната, че един килограм мед се събира от пчелите, когато кацнат на четири милиона цвята. Няма да говорим за билкарство, а ще говорим за този велик природен билкар – пчелата.

 

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Бул Одит ООД Дружество за счетоводни консултации и одит.
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Резултати | Архив
  • Зимна приказка
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов се срещна с руския премиер Дмитрий Медведев в Туркменистан
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
-  Тате, защо Земята се върти? -  Как така се върти, бе! Да не си ми изпил ракията?
На този ден 21.11   695 г. – Свети Вилиброрд е ръкоположен за пръв епископ на фризийците. 1344 г. – Започва строежът на сегашната катедрала "Свети Вит", когато епископът...