Мартин Халет, главен директор по икономическите и финансови въпроси към ЕК

Лаза Кекич, директор за ЦИЕ, Economist Intelligence Unit

Специално за Econ.bg.

– Според вас какви са перспективите за развитие на икономическата реформа в България?

Мартин Халет:

– Мисля, че структурните реформи са важен елемент за макроикономическата стабилност, която се развива доста добре от 1997 г. Ако погледнем приватизацията, връщането на имотите, подобрения бизнес климат, мога да кажа, че до този момент са постигнати доста неща, но занапред има още много предизвикателства. Много неща са планирани, но има нужда да се усъвършенстват и да бъдат осъществени. Така, че очаквам в близко бъдеще структурната реформа да набира още по-голяма скорост.

Лаза Кекич:

– Лично аз съм съгласен с всеобщото мнение, че достигането на 4% растеж е съвсем реалистично. Още повече, че България поддържа едно доста добро равнище, като се има предвид икономическия спад в световен мащаб. Една такава цел е напълно постижима. По-трудното е да се поддържа тенденцията на постоянен растеж след този период. Това не зависи от политиката, а от много други обективни причини.

– Кой е основният фактор, който определя развитието на икономическия и бизнес климат, както и на конкурентоспособността на българските компании?

Мартин Халет:

– Мисля, че списъкът е доста дълъг и е доста трудно да бъде изчерпан. Все пак, според мен, най-голямо значение имат правата по собствеността, за които е нужна стабилна администрация, за да бъде избегната бюрокрацията. Необходимо е да бъдат ускорени и правните процедури, за да се гарантират правата ви. За ефективността на пазара е важно компаниите да бъдат достатъчно гъвкави, за да могат да пробият в даден пазар, когато им се отдаде такава възможност, както и да го напуснат, ако вече не са конкурентоспособни.

Лаза Кекич:

– Една от причините да акцентирам толкова много на преките чуждестранни инвестиции е не, защото те са важни сами по себе си, а защото чуждестранните инвеститори се отзовават много бързо. Това ще бъде знак, че значително са намалели някои от неблагоприятните фактори за бизнес климата, като например непрозрачната приватизация и признаците на корупция, което от своя страна означава, че инвеститорите ни имат доверие. Значителен интерес заслужават и предстоящите големи приватизационни сделки на правителството, които не само ще донесат приходите, а и ще бъдат знак за потенциалните инвеститори, че е безопасно и доходно да се инвестира в страната ви.

- Какво трябва да се направи, за да привлечем чужди инвестиции в страната ни?

Мартин Халет:

– Отговорът е много прост. Основна тема за инвеститорите е позициите, които България заема в световен мащаб, както и членството в НАТО, което им дава по-голяма сигурност. Една ясна перспектива за членство би засилила доверието на инвеститорите, защото вече няма да има риск да правят бизнес в България.

Лаза Кекич:

– Това, което определя размера на чуждите инвестиции, са големината и растежа на пазара, географското разположение, природните ресурси, рамковата политика. Предстоящите подобрения в бизнес средата подкрепят очакванията за повече чужди инвестиции в България в най-близко бъдеще. За следващите 5 години се очаква те да бъдат средно $900 мил. годишно, при положение, че БВП нараства с около 4-4.5% годишно. Средната работна заплата ще се повишава с 10% годишно, приватизационната политика ще се стреми към по-печеливши сделки, очакват се и значителни подобрения в бизнес средата като цяло.

– Кои са основните недостатъци на структурната реформа в България?

Мартин Халет:

– От голямо значение е да убедите хората в необходимостта от реформи. Това е структурна реформа и не трябва само да се оплаквате какво МВФ и ЕС изисква от вас, а трябва да покажете, че приходите ви се увеличават, че продуктивността ви расте, както и че сте се приспособили добре към макроикономическото ниво, имайки предвид, че България е във валутен борд с фиксиран обменен курс. Много е важно да имате гъвкави производствени, капиталови и трудови пазари, които ще улеснят приспособяването ви към промени във външната среда.

Лаза Кекич:

– Има още какво да се направи в посока развитие на институциите, като например подобряване качеството на администрацията. Няма да е честно, ако кажа, че нищо не е наред. Има значителен напредък, но също така мога да кажа, че нещата се променят много бавно. Това обаче не означава, че трябва да ги оставим настрана. Важен е дори само опита да постигнеш нещо значимо, дори и резултата да не е пълен, също толкова важно е да повярваш, че правителството си върши работата максимално добре. Мисля, че ще мине дълго време преди България и дори по-напреднали страни, които се намират в преход, да имат институции на нивото на страните от ЕС. От значение е да избегнете евентуални пропуски. Именно това очакваме България да направи, защото при положение, че е успяла да постигне макростабилност и стабилност в сферата на политиката, има предпоставки да се смята, че би могла да постигне успехи и в други области.

– Имайки предвид макроикономическите показатели, както и потенциала за по-нататъшен растеж, какво място бихте отредили на България сред останалите страни-кандидатки?

Мартин Халет:

– Както знаете, България и Румъния са в преход от скоро, всъщност от 1997 г., докато останалите страни са в преход от началото на 90-те години. Така че България и Румъния малко изостават. Но в последните години България определено набира скорост, въпреки международната икономическа криза 1996-1997. От макроикономическа гледна точка има завиден успех, а и структурните реформи имат значителен напредък. Смятам, че за поддържане на постоянен икономически растеж продължаването на тези структурни реформи е от изключителна важност, а също толкова важно е и поддържането на макроикономическата стабилност.

Лаза Кекич:

– Нашите показатели съвпадат с тези на други организации. Всъщност България се нарежда доста след лидерите и преди Румъния, но ако погледнем 5 години назад, разликата между показателите на България и тези на страните-лидери е значително по-малка.

– Как се справя България по отношение на икономическите критерии за присъединяване към ЕС?

Мартин Халет:

– Както знаете, т. н. критерии на Копенхаген са два: първият е оценка дали страната има функционираща пазарна икономика, а вторият – дали страната може да бъде конкурентна на вътрешния пазар на ЕС. В момента сме в процес на оценяване на реформите в България. Имайки предвид тези критерии, се очаква Европейската комисия да произнесе оценката си за всички страни-кандидатки на 16 октомври, след което Европейският съвет трябва да реши как ще се развият нещата на срещата в Копенхаген през декември тази година.

Лаза Кекич:

– Всъщност България отговаря доста добре на критериите, които са нужни не толкова за приемането й в ЕС, колкото за европеизирането й, като например постигане на макроикономическа стабилност. Има значителен напредък в някои области през последните години. Например фискалният режим е доста по-добър, външната търговия също, както и финансовата система, особен напредък има в приватизирането на банките, както и в промените на средата. Във всички тези области нещата се променят, макар и не толкова бързо, но цялостната картина е доста оптимистична.

– Това, което определя размера на чуждите инвестиции, са големината и растежа на пазара, географското разположение, природните ресурси, рамковата политика. Предстоящите подобрения в бизнес средата подкрепят очакванията за повече чужди инвестиции в България в най-близко бъдеще. За следващите 5 години се очаква те да бъдат средно $900 мил. годишно, при положение, че БВП нараства с около 4-4.5% годишно. Средната работна заплата ще се повишава с 10% годишно, приватизационната политика ще се стреми към по-печеливши сделки, очакват се и значителни подобрения в бизнес средата като цяло.

– Кои са основните недостатъци на структурната реформа в България?

Мартин Халет:

– От голямо значение е да убедите хората в необходимостта от реформи. Това е структурна реформа и не трябва само да се оплаквате какво МВФ и ЕС изисква от вас, а трябва да покажете, че приходите ви се увеличават, че продуктивността ви расте, както и че сте се приспособили добре към макроикономическото ниво, имайки предвид, че България е във валутен борд с фиксиран обменен курс. Много е важно да имате гъвкави производствени, капиталови и трудови пазари, които ще улеснят приспособяването ви към промени във външната среда.

Лаза Кекич:

– Има още какво да се направи в посока развитие на институциите, като например подобряване качеството на администрацията. Няма да е честно, ако кажа, че нищо не е наред. Има значителен напредък, но също така мога да кажа, че нещата се променят много бавно. Това обаче не означава, че трябва да ги оставим настрана. Важен е дори само опита да постигнеш нещо значимо, дори и резултата да не е пълен, също толкова важно е да повярваш, че правителството си върши работата максимално добре. Мисля, че ще мине дълго време преди България и дори по-напреднали страни, които се намират в преход, да имат институции на нивото на страните от ЕС. От значение е да избегнете евентуални пропуски. Именно това очакваме България да направи, защото при положение, че е успяла да постигне макростабилност и стабилност в сферата на политиката, има предпоставки да се смята, че би могла да постигне успехи и в други области.

– Имайки предвид макроикономическите показатели, както и потенциала за по-нататъшен растеж, какво място бихте отредили на България сред останалите страни-кандидатки?

Мартин Халет:

– Както знаете, България и Румъния са в преход от скоро, всъщност от 1997 г., докато останалите страни са в преход от началото на 90-те години. Така че България и Румъния малко изостават. Но в последните години България определено набира скорост, въпреки международната икономическа криза 1996-1997. От макроикономическа гледна точка има завиден успех, а и структурните реформи имат значителен напредък. Смятам, че за поддържане на постоянен икономически растеж продължаването на тези структурни реформи е от изключителна важност, а също толкова важно е и поддържането на макроикономическата стабилност.

Лаза Кекич:

– Нашите показатели съвпадат с тези на други организации. Всъщност България се нарежда доста след лидерите и преди Румъния, но ако погледнем 5 години назад, разликата между показателите на България и тези на страните-лидери е значително по-малка.

– Как се справя България по отношение на икономическите критерии за присъединяване към ЕС?

Мартин Халет:

– Както знаете, т. н. критерии на Копенхаген са два: първият е оценка дали страната има функционираща пазарна икономика, а вторият – дали страната може да бъде конкурентна на вътрешния пазар на ЕС. В момента сме в процес на оценяване на реформите в България. Имайки предвид тези критерии, се очаква Европейската комисия да произнесе оценката си за всички страни-кандидатки на 16 октомври, след което Европейският съвет трябва да реши как ще се развият нещата на срещата в Копенхаген през декември тази година.

Лаза Кекич:

– Всъщност България отговаря доста добре на критериите, които са нужни не толкова за приемането й в ЕС, колкото за европеизирането й, като например постигане на макроикономическа стабилност. Има значителен напредък в някои области през последните години. Например фискалният режим е доста по-добър, външната търговия също, както и финансовата система, особен напредък има в приватизирането на банките, както и в промените на средата. Във всички тези области нещата се променят, макар и не толкова бързо, но цялостната картина е доста оптимистична.