Специално за ECON.BG
- Д-р Чаракчиев, какво представлява Електронното здравно досие?
Д-р Димитър Чаракчиев:
- Здравното досие представлява запис, които съдържа информация за всички здравни проблеми на пациента; за предприетите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни мероприятия. Този запис дава възможност за осигуряване на приемственост при наблюдението и лечението на всеки пациент.
Здравното досие е памет в която се съхраняват всички данни необходими за здравното обслужване на всеки гражданин. В най-общ смисъл еволюцията му отразява развитието на медицинската практика.
Съхраняваните данни стават все по-сложни и са свързани с появата на нови методи за изследване – например анализът на различни електромагнитни сигнали и медицински образи. Здравното досие на пациента е физически разпределено – болнични досиета (истории на заболяването), амбулаторни досиета (лична амбулаторна карта и др. записи), здравни досиета в осигурителните организации (системата на Националната и регионалните здравни каси, частни осигурителни организации), специализирани записи (служби по трудова медицина, ведомства, комисии и др.). Така че, здравното досие представлява и средство за комуникация, както между различните звена на здравната система участващи в обслужването на гражданите, така и с външни организации.
Здравното досие служи директно в лечебно-диагностичния процес и при предприетите профилактични мероприятия за конкретния пациент. На базата на анализи на значителен брой здравни досиета се извършва анализ на опита на медицинските екипи и оценка на качеството и организацията на медицинските грижи. Бих казал, че здравното досие е незаменимо средство за изследване и планиране на медицинската помощ.
- Приложимо ли е електронното здравно досие у нас?
Д-р Димитър Чаракчиев:
- Като се има предвид бързото развитие на информационните технологии, приложението на електронното здравно досие у нас е напълно реална, макар и трудна задача. Решаването й ще даде възможност да се проявят положителните характеристики на медицинското досие, като осигуряването на обмен на информация между специалистите, по-пълна информираност на лекуващите екипи и пациентите и осигуряване на приемственост в целия цикъл на диагностиката и лечението. Всичко това става при намаляване на разходите за изследване и лечение, свързано с по-добрата информираност на лекуващите екипи за състоянието на пациента и нужните ресурси, избягване на повторения на вече извършени изследвания и манипулации, намаляване приложението на процедури и лечение с по-висок риск и оптимизиране на диагностично-лечебния план.
За да се реши тази задача е необходим задълбочен анализ, от една страна на нуждите от информационно осигуряване на всички участници в здравната система и от друга страна, правилно структуриране и стандартизиране на медицинските данни и знания.
- Какво е състоянието на Медицинската информатика в България?
Д-р Димитър Чаракчиев:
- Наличието на добра информационна система в лечебните заведения е предпоставка за повишаване на качеството и достъпността на медицинските услуги. Развитието на информационните системи в сферата на здравеопазването вече има дългогодишни традиции. През 70-те и 80-те години ентусиазирано се разработват множество програмни продукти. Само в каталога "Програмни продукти и системи"на Министерство на народното здраве, профсъюза на здравните работници и Обществения център "Медико-компютър" от 1987 г. са описани 163 внедрени системи. В началото системите ползват хартиени носители, като данните се пренасят на магнитни носители в Териториалните информационно-изчислителни центрове, по-късно информацията се кодира на устройства за подготовка на данни на магнитна лента в съответните здравни заведения. През втората половина на 80-те и 90-те години системите вече се пренасят на мини-машини и микрокомпютри в самите болници и поликлиники. Например още през 1971 г. започва изграждането на Автоматизираната система за поликлиничната заболеваемост и дейност, обхванала в последствие цялата страна и работеща до средата на 2000 година, когато започва реформата в доболничната здравна помощ и поликлиниките са закрити . Още през 1983 г. е разработена концепция за изграждане на интегрирана болнична информационна система, като е направен опит за практическата й реализация при осъществяването на проекта за Електронизирано болнично заведение в Районната болница в Ботевград от Института за медицинска техника при Министерството на машиностроенето.
Внедрената през 1990 г. информационна система в Софийския център за бърза и неотложна медицинска помощ получава информация по радиокомпютърни канали за местоположението на екипите, регистрира повикванията на пациентите, клинико-диагностичната дейност, времената за достигане и оказване на помощ, предоставя цялостен анализ за дейността на центъра и създава медицински запис за пациента.
За първи път през 1991 г. е осъществена регионална интеграция между 3 информационни системи работещи в: амбулаторен кабинет, бърза помощ и болница. През 90-те години и началото на 21 век редица български фирми създават и започват внедряването на разнообразни медицински и административни информационни системи с приложение в здравеопазването.
Следва да се отбележи изграждането през 2000 и 2001 г. на първия етап от информационната система на Националната здравно-осигурителна каса и нейните поделения, внедрени са модулите свързани с регистрацията на лекуваните от личните лекари пациенти и изписаните медикаменти, частично или напълно заплащани от здравно-осигурителната каса. Тя може да бъде в помощ при изграждането на териториални информационни системи при стриктното спазване на приети в световната практика стандарти и норми.
Характерна черта на много от информационните системи в здравеопазването през последните години, за разлика от 80-те и началото на 90-те години е тяхната едностранчивост и непълно отразяване на всички информационни потоци в областта, за която са предназначени. Недостатъчни ресурси, с които разполагат частните фирми за детайлно проучване на литературата, българския и чужд опит, на работата в лечебните заведения, както и на желанието им бързо да предоставят на пазара своите програмни продукти. Силно негативно влияние оказва натиска на НЗОК – изискват се ненужни медицински данни, чести промени в изискванията. Не спомага за развитието на медицинската информатика и систематичната липса на интерес от страна на ръководителите на всички нива и от самото държавно ръководство за възможностите за получаване на информация от съществуващите информационни системи.
Така на практика се харчат огромни средства за информационни системи, като например тази на здравно-осигурителната каса, като поради нежелание или некомпетентност не се използува пълноценно натрупаната информация.
Подобни системи се обявяват за неефективни, на тяхното място се изграждат нови и отново ненужно се харчат средства и така нататък.
В условията на продължаващата реформа в здравеопазването нарушила основния екипен принцип на работа на медицинските специалисти, при разкъсани връзки между първична, специализирана и болнична помощ медицинските информационни мрежи и организация на медицинската помощ базирана на епизоден принцип са решение водещо до бързо възстановяване на загубената интеграция между различните участници. Електронното медицинско досие е предназначено да осигури връзките между различните специалисти включени в екипа лекуващ пациента, приемственост и непрекъснатост на грижите за пациента.
- Какви са целите на Асоциация ПРОРЕК- България?
Д-р Димитър Чаракчиев:
- Основна цел на Асоциация ПРОРЕК – България е промоцията на електронното здравно досие съгласно европейските стандарти и норми за качество. Искаме да подпомогнем внедряването и приложението на информационни системи включващи електронно здравно досие. Целта ни е да подпомогнем развитието на медицинската информатика, което ще подобри и качеството и достъпността на медицинските услуги. Инициираме и участваме в европейски и международни проекти свързани с утвърждаването на електронното здравно досие в контекста на бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз. Опитваме се да подпомагаме партньорството на регионално, национално и международно равнище в рамките на изградената мрежа от Асоциация ПРОРЕК центрове и Европейския институт EUROREC.
- Наличието на добра информационна система в лечебните заведения е предпоставка за повишаване на качеството и достъпността на медицинските услуги. Развитието на информационните системи в сферата на здравеопазването вече има дългогодишни традиции. През 70-те и 80-те години ентусиазирано се разработват множество програмни продукти. Само в каталога "Програмни продукти и системи"на Министерство на народното здраве, профсъюза на здравните работници и Обществения център "Медико-компютър" от 1987 г. са описани 163 внедрени системи. В началото системите ползват хартиени носители, като данните се пренасят на магнитни носители в Териториалните информационно-изчислителни центрове, по-късно информацията се кодира на устройства за подготовка на данни на магнитна лента в съответните здравни заведения. През втората половина на 80-те и 90-те години системите вече се пренасят на мини-машини и микрокомпютри в самите болници и поликлиники. Например още през 1971 г. започва изграждането на Автоматизираната система за поликлиничната заболеваемост и дейност, обхванала в последствие цялата страна и работеща до средата на 2000 година, когато започва реформата в доболничната здравна помощ и поликлиниките са закрити . Още през 1983 г. е разработена концепция за изграждане на интегрирана болнична информационна система, като е направен опит за практическата й реализация при осъществяването на проекта за Електронизирано болнично заведение в Районната болница в Ботевград от Института за медицинска техника при Министерството на машиностроенето.
Внедрената през 1990 г. информационна система в Софийския център за бърза и неотложна медицинска помощ получава информация по радиокомпютърни канали за местоположението на екипите, регистрира повикванията на пациентите, клинико-диагностичната дейност, времената за достигане и оказване на помощ, предоставя цялостен анализ за дейността на центъра и създава медицински запис за пациента.
За първи път през 1991 г. е осъществена регионална интеграция между 3 информационни системи работещи в: амбулаторен кабинет, бърза помощ и болница. През 90-те години и началото на 21 век редица български фирми създават и започват внедряването на разнообразни медицински и административни информационни системи с приложение в здравеопазването.
Следва да се отбележи изграждането през 2000 и 2001 г. на първия етап от информационната система на Националната здравно-осигурителна каса и нейните поделения, внедрени са модулите свързани с регистрацията на лекуваните от личните лекари пациенти и изписаните медикаменти, частично или напълно заплащани от здравно-осигурителната каса. Тя може да бъде в помощ при изграждането на териториални информационни системи при стриктното спазване на приети в световната практика стандарти и норми.
Характерна черта на много от информационните системи в здравеопазването през последните години, за разлика от 80-те и началото на 90-те години е тяхната едностранчивост и непълно отразяване на всички информационни потоци в областта, за която са предназначени. Недостатъчни ресурси, с които разполагат частните фирми за детайлно проучване на литературата, българския и чужд опит, на работата в лечебните заведения, както и на желанието им бързо да предоставят на пазара своите програмни продукти. Силно негативно влияние оказва натиска на НЗОК – изискват се ненужни медицински данни, чести промени в изискванията. Не спомага за развитието на медицинската информатика и систематичната липса на интерес от страна на ръководителите на всички нива и от самото държавно ръководство за възможностите за получаване на информация от съществуващите информационни системи.
Така на практика се харчат огромни средства за информационни системи, като например тази на здравно-осигурителната каса, като поради нежелание или некомпетентност не се използува пълноценно натрупаната информация.
Подобни системи се обявяват за неефективни, на тяхното място се изграждат нови и отново ненужно се харчат средства и така нататък.
В условията на продължаващата реформа в здравеопазването нарушила основния екипен принцип на работа на медицинските специалисти, при разкъсани връзки между първична, специализирана и болнична помощ медицинските информационни мрежи и организация на медицинската помощ базирана на епизоден принцип са решение водещо до бързо възстановяване на загубената интеграция между различните участници. Електронното медицинско досие е предназначено да осигури връзките между различните специалисти включени в екипа лекуващ пациента, приемственост и непрекъснатост на грижите за пациента.
- Какви са целите на Асоциация ПРОРЕК- България?
Д-р Димитър Чаракчиев:
- Основна цел на Асоциация ПРОРЕК – България е промоцията на електронното здравно досие съгласно европейските стандарти и норми за качество. Искаме да подпомогнем внедряването и приложението на информационни системи включващи електронно здравно досие. Целта ни е да подпомогнем развитието на медицинската информатика, което ще подобри и качеството и достъпността на медицинските услуги. Инициираме и участваме в европейски и международни проекти свързани с утвърждаването на електронното здравно досие в контекста на бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз. Опитваме се да подпомагаме партньорството на регионално, национално и международно равнище в рамките на изградената мрежа от Асоциация ПРОРЕК центрове и Европейския институт EUROREC.
