Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Ваше Превъзходителство, какво е мнението Ви за пътя на България към Европейския съюз година и половина преди евентуалното й присъединяване?

Харалд Киндерман:

Решението на България и на ЕС да се пристъпи към това присъединяване беше абсолютно правилно. Оттогава наистина е постигнато значително подобряване и развитие във взаимните отношения. Сега остава просто да се измине последната отсечка от пътя, която включва ратификацията на договорите за присъединяване и разчистването на последните клаузи за евентуално забавяне на присъединяването.

Смятате ли, че предупреждението от Брюксел, т.нар. жълт картон, може да забави присъединяването на България?

Харалд Киндерман:

Не бих искал да се произнеса по този въпрос, защото по принцип всичко, което е в бъдещето, е възможно. Но от решаващо значение е да се направи всичко, за да не се стигне до това забавяне на присъединяването. Затова е много важно просто този жълт картон от Брюксел да бъде приет сериозно и наистина да бъдат отстранени или да бъдат преодолени изцяло всички проблемни области, посочени от Европейската комисия.

Какви според Вас са пречките пред България от гледна точка на икономиката. Срещат ли германските инвеститори трудности в България?

Харалд Киндерман:

Не бих казал, че е така, напротив. Съвсем скоро проведохме анкета сред всички немски фирми, които вече са инвестирали в България и които членуват в Индустриалната търговска камара. Оказа се, че те са доволни, всички осъществяват печалби. Всички отговориха, че не биха се поколебали, ако отново трябваше да вземат подобно решение. Те имат желанието да разширят своята дейност в страната, да инвестират още и да назначат допълнителни сътрудници. Така че оценката от тяхна гледна точка е положителна, без всякакви уговорки. По-скоро ми се струва, че проблемът се състои във факта, че в Германия все още прекалено малко се знае за възможностите за инвестиции в страната и мисля, че именно в тази сфера на нас ни предстои още доста работа.

В България има опасения, че едно бъдещо управление в Германия на консервативните партии може да повлияе по някакъв начин на приемането на българия, особено след изявленията на опозиционните лидери Ангела Меркел и Едмунд Щойбер. Според Вас основателни ли са тези опасения?

Харалд Киндерман:

На първо място бих искал да отбележа, че често пъти може да се констатира, че подобни изявления се отразяват малко едностранно в медиите. Факт е обаче, че след референдумите в Холандия и във Франция всичко, което е свързано с Европа, с разширяването на ЕС, се дискутира много оживено.

В случая на България има пълна яснота. Налице е подписан договор и сега при сключването на този договор участваха всички европейски правителствени ръководители, българското правителство и Европейската комисия. Така че ние вече не сме на етапа на преговорите, налице е подписан договор и това, което предстои сега, е да бъда изпълнен той. Доколкото аз разбрах от изявленията на госпожа Меркел и г-н Щойбер, те искат само да бъде точно изпълнен този договор. Значи не става дума за някакви допълнителни пречки, не става дума за повторно отваряне на преговорите или да се забави процесът по каквито и да е допълнителни измислени причини. Но всички говорят само за това, че договорът трябва да бъде изпълнен, и това ще е политиката на всяко едно бъдещо федерално правителство.

Според Вас склонна ли е Германия на отстъпки в преговорите за бъдещата бюджетна рамка на Европейския съюз?

Харалд Киндерман:

Вижте, основният принцип на всички действия и решения в ЕС е компромис. Много често има сблъсък на различни и понякога противоположни интереси, но винаги досега сме се договаряли. Защото сме едно семейство, а както е в истинското семейство - и там трябва да се постигне съгласие, когато различни членове на семейството искат различни неща. И в този смисъл аз съм изключително оптимистично настроен по отношение на това, че наистина ще бъде постигнато такова съгласие. Просто в Европа компромисът като такъв няма алтернатива.

След споменатите от вас референдуми в Холандия и Франция и отхвърлянето на евроконституцията смятате ли, че е на път да видим един нов Европейски съюз?

Харалд Киндерман:

Вижте, щом в две страни-създателки на ЕС - Франция и Холандия, е отхвърлен такъв централен проект, какъвто е Европейската конституция, това няма начин да не се отрази върху европейската политика и европейското самосъзнание. Но не в смисъл на някаква драматична промяна или в смисъл, че всичко трябва да бъде абсолютно ново, а по-скоро, че в Европа е нужно просто да се преосмисли и да се намерят нови пътища и нови компромиси и вече постигнатото и наличното да се приспособи към изискванията на бъдещето и към актуалната ситуация на гражданите в Европа.

В този смисъл смятам, че този изход от референдумите представлява един продуктивен импулс и съвсем сигурно той ще породи определени последствия, обаче тези последствия ще са наистина необходими, защото парламентаризмът и господството на демокрацията са едни основни, носещи принципи на ЕС и просто ние сме длъжни да приемем волята на избирателите.

Според Вас уморена ли е Европа от целия процес на интеграция през последните години?

Харалд Киндерман:

Не бих казал, че е уморена. По-скоро бих казал, че след вече проведената и осъществена програма на продължаващото разширяване, просто Европа и нейните граждани се усещат обременени по някакъв начин.

Ние трябва по някакъв начин да се справим с тази нова ситуация и да схванем процеса на разширяване като нещо, което представлява по-скоро един голям шанс за Европа, а не бреме. Затова ни предстои голяма работа и сигурно ще се наложат и промени в досегашната стратегия и в различните сфери.