Специално за Econ.bg:

- Г-н Григоров, какви са целите и дейностите на Българската строителна камара?

Георги Григоров:

- Целите на Българската строителна камара могат да се квалифицират в три основни направления – законодателна уредба, информационна политика и дейност и маркетингова политика. В областта на законодателната уредба, БСК си поставя задачата за разширяване, допълване и създаване на нови закони, като тук влизат Законът за устройство на територията, Законът за обществените поръчки, Законът за регионалното развитие, Законът за юридическите лица имащи право да упражняват строителна дейност и Законът за браншовите организации.

Другата ни основна цел е информационната политика. Чрез огромния поток вътрешна и външна информация даваме на нашите членове възможност за контакти и поглед за това, какво става в строителния бараш.

Третата ни основна задача е маркетинговата политика, с която даваме лице на Камарата и на членовете й в страната и чужбина. По този начин строителните фирми могат да комуникират помежду си в изпълнение на отделни видове дейности и на цялостни обекти.

- Кои са основните трудности пред развитието на строителния бранш у нас?

Георги Григоров:

- Законовата уредба е основна и непреодолима трудност – многото разрешителни режими, несъответствието на законите, неясните браншови организации. Няма условия за равнопоставена работа. Няма предпоставки за развитие, а напротив, има рецесия, която обезсърчава строителния предприемач.

Законът за устройство на територията не е добър, защото на този етап не обслужва българското строително предприемачество. Определенията на закона и обхвата му си противоречат, той разглежда проблеми, които не са в обхвата на територията. Самите определения на участниците в инвестиционния процес не са точни. Например, определението на строителен предприемач не дава точна дефиниция на това, какво е строителен предприемач, а именно субект, съвместяващ функции на собственик на капитала и функции на управление на капитала. Според ЗУТ техническият ръководител е основен участник в инвестиционния процес, а той трябва да тръгне от онзи,  който е собственик на капитала. Инвестиционният процес е движение на капитала в определена посока и участниците в него са инвеститор, предприемач, проектант, строител,  консултант и надзор.

В Закона за устройство на територията се определиха 6 степени на строежите в зависимост от тяхната сложност и предназначение, като консултантите са задължителни на всеки етап. Според нас, първа и втора степен могат да се квалифицират като задължителни и да подлежат на контрол от страна на ДНСК, от където да се издава разрешението за ползване, но останалите степени не са толкова значими, че да изискват задължителна консултантска дейност. Предприемачът може да определя дали има нужда от консултант или не. Същото важи и за Наредба № 6 за определяне на реда и начина за приемане на обектите – разрешението за ползване трябва да се издава от ДНСК за обектите от категория I и II, а за останалите да се издава от органа, издал разрешението за строежа. По този начин ще се облекчат безкрайните тромави процедури.

От друга страна, разрешителните и съгласувателни режими в закона не се намалиха. Говорихме за концепцията за "едно гише", но вместо това изискваните документи по Наредба № 7 увеличават броя влизания в общината, което води след себе си и корупцията.

ЗТУ трябваше да изпълни една основна задача – да отрази териториалното устройство от гледна точка на промените в собствеността. ЗТУ и правилникът имаха тоталитарно действие, но в момента те пак имат команден характер. Липсва това, което се нарича демократичност. Говорим, че държавата се оттегля от икономическото управление, че обществените и браншови организации трябва да навлизат в т.нар. демократично общество, което да има възможност да участва в това управление, но това го няма в закона. Възможността самото общество да влияе върху някои устройствени решения въобще не е предвидена като демократична процедура. Законът има команден характер и обществото не може да реагира.

Положението при Закона за обществените поръчки е същото – обществото, чрез браншовите си организации, не може да навлиза в процеса. Участието на представители на браншовите организации в подготовката на тръжните документации, в тръжните комисии, които да продължат работа до завършване на обекта с разрешение за ползване трябва да е посочено в изричен текст. Така ще са дадат параметрите, при които е изпълнен търгът и ще има контрол. Настояваме часовата ставка да влезе като основен елемент, да се намали броят изисквани документи, браншовата организация да гарантира за членовете си. Искаме да сме партньори на държавата, а това трябва да бъде регламентирано в закона за браншовите организации. Там трябва да се определи кои организации са наистина национални и те да поемат гаранциите за своите членове – да им издават съответните сертификати и да им създават условия за работа.

В Закона за строителството трябва ясно ще се определят критериите за лицата, които имат право да извършват строителна дейност. Не може фирми без капацитет и възможности да излизат на пазара и да го объркват.

В законодателната рамка трябва да се включи и Законът за жилищното кредитиране, който да урежда начините и средствата за извършване на жилищно строителство, така че да се подпомогне участието на населението в процеса. Населението да получава кредити чрез гаранта си - банка, която да извършва строителството чрез изпълнителя си и да не се получава недовършване на строежите, както е сега.

Строителният предприемач е обезсърчен и от това, че външните фирми с огромните си капацитети идват и изтласкват от строителния пазара българските фирми, които все още не могат да отговорят на условията на тръжната комисия.

Друг проблем е недостъпността на банковите кредити. Строителният предприемач тръгва от общината, патента, визата до кредита и спира, няма кой да му даде референции, няма къде да участва и е принуден да закрие фирмата.

Тези основни закони могат да създадат условия и ред, демократичност в изпълнението на целия инвестиционен процес. В момента законовата уредба създава пречки, вместо да създава условия за едно добро развитие и изпълнение на инвестиционния процес.

- Какви ще са тенденциите в строителния сектор според Вас?

Георги Григоров:

- Разкопките показват, че строителството е било водещо в икономиката още в най-ранни времена. Най-големите инвестиции са били в строителния бранш. Строителство има, винаги ще има и ще се разширява. Сградният фонд на България е много остарял и ще се изменя непрекъснато и същевременно, във връзка са изискванията на ЕС и НАТО, ще се създава нов.

ЗТУ трябваше да изпълни една основна задача – да отрази териториалното устройство от гледна точка на промените в собствеността. ЗТУ и правилникът имаха тоталитарно действие, но в момента те пак имат команден характер. Липсва това, което се нарича демократичност. Говорим, че държавата се оттегля от икономическото управление, че обществените и браншови организации трябва да навлизат в т.нар. демократично общество, което да има възможност да участва в това управление, но това го няма в закона. Възможността самото общество да влияе върху някои устройствени решения въобще не е предвидена като демократична процедура. Законът има команден характер и обществото не може да реагира.

Положението при Закона за обществените поръчки е същото – обществото, чрез браншовите си организации, не може да навлиза в процеса. Участието на представители на браншовите организации в подготовката на тръжните документации, в тръжните комисии, които да продължат работа до завършване на обекта с разрешение за ползване трябва да е посочено в изричен текст. Така ще са дадат параметрите, при които е изпълнен търгът и ще има контрол. Настояваме часовата ставка да влезе като основен елемент, да се намали броят изисквани документи, браншовата организация да гарантира за членовете си. Искаме да сме партньори на държавата, а това трябва да бъде регламентирано в закона за браншовите организации. Там трябва да се определи кои организации са наистина национални и те да поемат гаранциите за своите членове – да им издават съответните сертификати и да им създават условия за работа.

В Закона за строителството трябва ясно ще се определят критериите за лицата, които имат право да извършват строителна дейност. Не може фирми без капацитет и възможности да излизат на пазара и да го объркват.

В законодателната рамка трябва да се включи и Законът за жилищното кредитиране, който да урежда начините и средствата за извършване на жилищно строителство, така че да се подпомогне участието на населението в процеса. Населението да получава кредити чрез гаранта си - банка, която да извършва строителството чрез изпълнителя си и да не се получава недовършване на строежите, както е сега.

Строителният предприемач е обезсърчен и от това, че външните фирми с огромните си капацитети идват и изтласкват от строителния пазара българските фирми, които все още не могат да отговорят на условията на тръжната комисия.

Друг проблем е недостъпността на банковите кредити. Строителният предприемач тръгва от общината, патента, визата до кредита и спира, няма кой да му даде референции, няма къде да участва и е принуден да закрие фирмата.

Тези основни закони могат да създадат условия и ред, демократичност в изпълнението на целия инвестиционен процес. В момента законовата уредба създава пречки, вместо да създава условия за едно добро развитие и изпълнение на инвестиционния процес.

- Какви ще са тенденциите в строителния сектор според Вас?

Георги Григоров:

- Разкопките показват, че строителството е било водещо в икономиката още в най-ранни времена. Най-големите инвестиции са били в строителния бранш. Строителство има, винаги ще има и ще се разширява. Сградният фонд на България е много остарял и ще се изменя непрекъснато и същевременно, във връзка са изискванията на ЕС и НАТО, ще се създава нов.