Специално за Екон

Визитка

Евгений Иванов е роден през 1955 г. Възпитаник е на немска гимназия в София. Има диплома за завършено висше образование по Международни отношения от Московския държавен институт по международни отношения и диплома за магистърска степен по Международни отношения от Дипломатическата академия във Виена. Специализирал е в Института за държавна администрация (ENA) във Франция, по програмите за България на JICA в Япония, както и по проблемите на приватизацията, Европейските общности, трудовия пазар и трудовите отношения, съответно в Лондон, Брюксел, Страсбург, Мадрид, Вашингтон и Берлин. До 1992 г. работи в държавната администрация на различни постове в Министерството на външните работи. В периода 1986–1990 г. е трети секретар в Мисията на България към ООН в Ню Йорк, САЩ. В периода 1993-1997 г. е ръководител на Мисията на Република България към Европейския съюз в Брюксел. През 1992-1993 г. е съветник на председателя на борда на директорите на "Булбанк". В периода 1998-2000 г. е изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите. От 2000 г. до 2006 г. е главен секретар на Съюза на работодателите в България. През 2006 г. е избран за изпълнителен директор и член на управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Владее отличнo английски, немски, френски и руски език. Женен е, има дъщеря.

Г-н Иванов, какви са тенденциите на трудовия пазар в България в началото на първата година от членството на страната ни в Европейския съюз (ЕС)?

Евгений Иванов:

Доскоро за трудов пазар в България не можеше да се говори - просто такъв не съществуваше по ред причини. Една от тях беше Кодексът на труда, друга - сравнително затвореният характер на икономиката в първите години от прехода. Последните години обаче показват, че България вече има един наистина действащ пазар на труда. Той се е оформил не толкова заради нашето желание или нежелание да го има или заради определени действия или бездействия на правителството, а просто защото пазарната икономика, и в частност българската пазарна икономика, като част от глобалния пазар, диктува условията, при които се формира този пазар. Той включва възможността да бъде избирано работно място тук или извън границите на България, което води до много сериозни промени в наличието на високо-, средно- и нискоквалифицирани специалисти. Те от своя страна диктуват и търсенето, и предлагането. Така че тенденциите се определят главно от факта, че българският специалист може да избира дали да работи тук за определно възнаграждение или зад граница, където може да получи по-добри условия. Може да се каже, че тези тенденции от гледна точка на нашата икономика са по-скоро негативни, отколкото благоприятни, тъй като има "изтичане" на квалифицирани специалисти в посока към Европейския съюз, САЩ и други развити страни.

Това е само една страна на медала. Винаги е имало текучество на специалисти, но при отварянето на пазарите доста големи европейски фирми ще навлязат на нашия пазар и те също ще търсят квалифицирана работна ръка. Това няма ли по някакъв начин да уравновеси положението?

Евгений Иванов:

Пазарът се определя от предлагането и търсенето. В последните години от прехода и в първите години на присъединяването ни към ЕС нямаше видим, агресивен процес на инвестиране от чужбина. Инвестициите бяха по-скоро спорадични, така че трудно може да се говори за тенденция. Имаше спадове, временни пикови постижения, но като цяло не можеше да се говори за траен интерес на външни инвеститори към страната ни. За наше щастие този интерес вече е факт. Може да се говори почти за "опашка" от инвеститори, които искат да вложат парите си в България. Това води и до търсене както на квалифицирана, така и на неквалифицирана работна ръка. Един от членовете на КРИБ – американската корпорация AES, която строи ТЕЦ "Марица Изток 1" (който е може би най-бързо осъщественият проект в областта на енергетиката), ще разкрие над 3000 нови позиции – както за нискоквалифицирани, така и за изключително висококвалифицирани работници. Мога с гордост да кажа, че нашата организация подпомага търсенето на специалистите, които са отишли да работят зад граница, и процеса на обратното им привличане в страната, вече при едни нови условия. Това е част от една нова тенденция – връщане в България на тези, които досега са работили в чужбина при нива на трудовите им възнаграждения, които са близки до тези, които са получавали зад граница.

Според фирмите, които се занимават с подбор на кадри, желанието на специалистите, които са завъшили образованието си в чужбина и работили там, е да се върнат в България. Смятате ли, че при нашите условия те ще бъдат задоволени финансово? Какви са тенденциите по отношение на заплатите?

Евгений Иванов:

Това е въпрос на договор с работодателя. Но като цяло тенденцията е към сериозно повишаване на нивата на заплащане. За средно мениджърско и високо мениджърско ниво те са достигнали до централноевропейските стойности, а в някои фирми и почти до западноевропейските стойности на заплатите. Това е много сериозен стимул за завръщане в България на специалистите, които или току-що са завършили образованието си в страните от ЕС и другите развити страни, или са заминали преди време в чужбина и вече са придобили необходимия опит, работейки там.

Кои са най-търсените специалисти?

Евгений Иванов:

Българските IT-специалисти вече са станали ноторен пример. Голяма част от тях са изтеглени да работят в чужбина, но друга част от тях тихомълком работят тук. Доскоро те работеха "на черно" във фирмите, които произвеждат софтуер. Тези фирми наемаха млади български специалисти, като им даваха по-ниски заплати, изнасяйки в чужбина произведеното от тях. Този пазар започва лека полека да се затваря. Сега тези фирми вече се опитват да пласират продукцията си на българския пазар, "на светло".

Много сериозна липса на специалисти се наблюдава при инженерните професии. Тук говорим за цели поколения от специалисти, които са изчезнали и които тепърва трябва да бъдат възстановявани.

А най-новият "вик на модата" е туризмът. Досега ние си мислехме, че имаме развит туризъм. Това обаче, което беше "Балкантурист" на времето, вече е история и не би трябвало да се повтаря. Знаем как бяхме обслужвани в системата на "Балкантурсит". Новият, съвременният турист иска за него да се полагат специални грижи. За съжаление у нас се наблюдава липса на персонал по цялата верига - от келнера до рецепциониста или администратора на хотела. В сектора на туризма липсват кадри, но Това е "дупка", която никога не е била запълвана. Трябва да се работи или по посока на внос на кадри от чужбина или по посока на образоване, подготовка на наши кадри. КРИБ, например, по няколко проекта, финансирани отвън, квалифицира български начинаещи специалисти или безработни младежи за работа в сектора на туризма.

Последният ни проект е финасниран от Министерстовото на труда и социалната политика. Кандидатствахме по общия ред, спечелихме и изпълняваме проекта. Тъй като при нас членува Съюзът на българската туристическа индустрия, в който пък влизат на-големите български предприятия, работещи в сектора на туризма, ние знаем много добре какви са техните изисквания и нужди. Заедно с тях ще направим това, което трябва да се направи в този сектор – ще квалифицираме кадри, които туристическият бизнес ще ползва. Това е много по-лесно, отколкото да се внасят кадри от чужбина.

Има ли европари, които са насочени в тази област?

Евгений Иванов:

За туризма като сектор няма, защото това би означавало изкривяване на правилата на конкуренцията. Но за квалификация и преквалификация на безработни има и ние възнамеряваме да направим всичко, което е по нашите сили, за да използваме и тези средства. Това са средства главно от Европейския социален фонд.

Кой е основният проблем на чистотата в София – хората, които са директно заети с тази дейност, или нещо друго?

Евгений Иванов:

Чистотата, сметоизвозването, депонирането на отпадъците - всичко това е индустрия. И като всяка индустрия, там има правила. Това са правилата на добрия мениджмънт. Когато тези правила се прилагат, няма значение кой конкретно върши работата – дали е българинът Иван или ромът Хасан – той трябва да се придържа към рамките на правилата, които му задава мениджърът. Така че проблемът с нашите боклуци е лошият мениджмънт. Лошият мениджмънт се поражда заради изкривяването на правилата на конкуренцията, т.е. заради наличието на доминираща позиция на една единствена фирма, какъвто е случаят със София, който е може би най-мръсният град в България. Тук имаме един собственик, притежаващ на практика цялата индустрия, която се грижи за чистотата на града. Той може да прави каквото си иска – да дръжи София мръсна или получиста, да наема когото си пожелае или да освобождава когото си пожелае. Когато няма конкуренция, това е резултатът - монопол.

А дали можем да се преборим с този монопол?

Евгений Иванов:

Ние се борихме в рамките на 6 месеца с този монопол и успяхме да внесем елемент на конкуренция за една много малка част от парите, които се плащат от българския данъкоплатец – главно от фирмите, физическите лица нямат право на този избор. Става въпрос за едни 4%, които се отделят за сметоизвозване. Успяхме да пробием монопола на трите фирми, които сметоизвозват, и да осигурим възможност юридическите лица да избират на кого да дават тези пари. Резултатът е следният – вече имаме над 30 издадени разрешителни за извършване на тази дейност, а почти 600 фирми са избрали алтернативни услуги на тези на концесионера-монополист. Резултатът е изумителен – цените са до 4-5 пъти, а качеството на извършване на услугата се е повишило няколко пъти. Фирмите са изключително доволни от обслужването от страна на тези, които са получили правото си по силата на правилата на конкуренцията. Това е разликата. Такъв ще е и резултатът, ако имаме конкуренция в цялата индустрия.  Почти 80 млн. лв. (заедно с разходите за зимното поичстване, за купуването на инертни материали, сол, луга, опесъчаването) се отделят за чистотата на София, а това никак не са малко пари. В същото време виждаме какво е нивото на чистотата. Ключът е в конкуренцията. Правото на конкуренция и правото на избор – това е пазарната икономика…Виждате какво става с пазара на труда – от несъществуващ пазар вече имаме възможност за избор – избор на този, който търси работа. Същото би станало и в индустрията, наречена сметосъбиране и сметоизвозване.

Доколко бизнесът е готов за предизвикателството, наречено Европейски съюз?

Евгений Иванов:

Проблемът с готовността беше релевантен до 31 декември. От 1 януари вече гледаме резултатите. Първите проверки вече бяха направени. И какво се оказва? 40 фирми (впоследствие се оказа, че са 30 - бел.ред.) могат да търгуват с мляко, млечни и месни продукти на територията на ЕС. Очакванията свършиха с приветствието на президента по случай настъпването на Новата година, оттук нататък вече само ще се констатира: "Този може, този – не може". От днес вече има нови термини. Няма го терминът "мониторингов доклад". Край, беше, каквото беше. Сега вече идват органите, които ще проверяват дали фирмите са изпълнили изискванията или не. Който не е готов, просто се затваря. Влиза в сила процедурата на т.нар. infringement (нарушаване на правилата). Вече няма да се молим на този или на онзи министър, или да се оплакваме на премиера да дръпне юздите на това или на онова министерство. Вече Комисията ще определя дали има нарушаване на правилата на конкуренцията. Ако има, България ще трябва да плаща.

Всъщност предприятията, които са одобрени да изнасят продукцията си за ЕС, не са малко. Това са предприятията, които се знаеше, че ще оживеят, защото те започнаха да мислят рано за тези изисквания. Повечето от тях са наши членове. При нас членуват и всички големи банки. Трябва да ви кажа, че по-голямата част от тях не кредитират предприятия, които не са изпълнили всички задължения, свързани с ЕС, дори доброволното сертифициране, като например сертификацията по сиситемата ISO. То официално е добороволно, но неофициално, ако дадена фирма не се е сертифицирала, просто няма да може да предлага своите стоки и услуги на европейския пазар. Банките много правилно са се ориентирали – даден кредит на предприятие, което не отговаря на стандартите, е загубен кредит, тъй като нашият пазар е много малък, а арабският свят вече е много далече. Те са готови да предоставят финансови улеснения само тогава, когато виждат, че клиентът им е готов да удържи на конкуренцията на ЕС.

Много често, и това е голяма грешка, се бъркат понятията готовност за икономическо опериране в рамките на ЕС и готовност за усвояване на еврофондовете. Усвояването е нож с две остриета. Бих посъветвал фирмите да не мислят така оптимистично и да не разчитат само на това да усвояват еврофондовете, тъй като понякога това е  противопоказно. Способността да се устои на конкурентния натиск се създава в рамките на фирмата и то само след сериозни собствени инвестиции. Еврофондовете могат да осигурят съфинансиране, да са елемент от една сериозна финансова програма, но в никакъв случай не могат да бъдат самоцел.

Според ваши колеги може би към средата на годината ще стане ясно кои от предприятията ще устоят на конкуренцията и кои ще затворят. Смятате ли, че този срок е реален?

Евгений Иванов:

За предприятията, които членуват в нашата организация, аз мога да дам една сериозна гаранция, че ще устоят, тъй като те много отдавна оперират на този пазар. КРИБ е обединение на средни и големи български и чужди фирми. Повечето от тях са или филиали, или чужди инвеститори, или партньори на европейски икономически групи, които много отдавна са стъпили на този пазар, знаят какво ги очаква, те са част от този пазар. Те ще устоят. Няма да устоят едноличните търговци, малките фирми. Това са фирми, които не могат да си позволят необходимия размер на инвестициите. Тяхното бъдеще обаче не е черно. Те биха могли да се пренасочат, да бъдат доставчици, поддоставчици на големите, които знаят правилата и които биха могли да им помогнат чрез системата на партньорство и вътрешно финансиране, да изпълня изискванията в определени сегменти. Става въпрос за тази част от продуктите и услугите, които те закупуват от тях. По този начин цялата верига в крайна сметка ще отговори на изключително високите европейски стандарти. Не трябва да забравяме, че пазарът на ЕС е свръхрегулиран и на него много трудно се допускат изкривявания. Така че дори за малките фирми бъдещето не е черно, пътят не е затворен, напротив.

Вие твърдите, че на пазара на труда има един проблем и той е психологически. Какво имате предвид?

Евгений Иванов:

Ако примерно в село или малък град от Североизточна България има 90% безработица, а в София или някой друг голям град има 10% недостиг на определени кадри, безработните в съответното малко населено място не би трябвало да разчитат на т. нар. "голяма фуния" (наричаме я фуния, защото в нея много лесно се влиза и много трудно се излиза) на социалното подпомагане, от което взимат 100-150 лева и са щастливи, а трябва да вземат автобуса, да отидат до големия град, който предлага заетост, да се установят и да работят там..Това е мобилността. Този въпрос все още не е поставен на дискусия и не се работи в тази посока. Проблемът е свързан с психологията на българина. Той е закрепостен в повечето случаи към родното си място, родната си къща и по-трудно отива на гурбет. Дори отиването в близкото градче е вече гурбет в българското съзнание, какво остава за Испания и другите "слънчеви" дестинации. Ако се преодолее тази психологическа пречка, много от проблемите биха могли да бъдат решени.

Всъщност може ли София да си позволи да приема още хора от други градове? Свидетели сме на невероятни задръствания, на изкуствено покачване на цените на имотите, на наемите, поскъпване на елементарни потребителски цени - именно заради това, че всички идват в София. В крайна сметка капацитетът на този град е ограничен…

Евгений Иванов:

Твърди се, че населението на София се увеличава до 3 милиона души в пикови моменти. София наистина може би не е най-добрият пример за притегателен център, тъй като тук в момента наистина съществува проблем с пренаселването. Дестинация за мобилност всъщност е всяко място, което предлага заетост…Но за София има друго решение. Лос Анжелис е също голям град, например, но той е разположен върху стотици километри площ. Същото може да стане и тук. Ние имаме една сериозна инициатива. В КРИБ има комитети, които са част от вътрешната структура на организацията. Сред тях има и комитет, който се занимава с това, което на английски се казва Real Estate Development – това са инвестиционните фондове, които инвестират в проекти за недвижими имоти. В него участват "Екуест", който е кандиат за концесията за софийския боклук, "Бенчмарк" и всички други големи фондове. Ние заедно търсим решение за град София. Кметът на града и главният архитект са наши чести гости. При нас те представиха програмата за развитие на града, към която ние дадохме нашите бележки. Това не са бележки на кабинетни учени, а вижданията на хората, които инвестират своите пари за това как трябва да се развива градът. Става дума за много пари, много милиони левове. При тази симбиоза между исканията на бизнеса и възможностите, които предоставя общината, когато се търси общ, взаимноизгоден път, резултатите са много впечатляващи. Така че София не е ограничена, София може да расте още. Просто трябва да се извършат няколко широкомащабни действия, които не са много скъпи, след което София може да се разшири още в севрна посока. И за това работим. Основното е, че има и други центрове (София не е единствената притегателна точка за работната сила), в които има сериозни инвестиции и се създават работни позиции. Хубавото е, че това не са осовободени позиции, а са новосъздадени работни места. 

С какъв процент очаквате да се повишат заплатите, като се има предвид от една страна европейският стандарт, който ще бъде наложен и тук, и от друга – това, че работодателят е дължен по всякакъв начин да задържи добрите специалисти при себе си?

Евгений Иванов:

Всяка цифра, която бих споменал, ще звучи спекулативно. Всичко е въпрос на пазар – на търсене и предлагане. Но аз прогнозирам сериозно увеличение. Става въпрос за десетки проценти.

Различни анализатори прогнозираха ръст на заплатите през второто шестмесечие на 2006 г. с 10-15%, а в началото на 2007 г. – между 20% и 30%...

Евгений Иванов:

Ето - става въпрос за десетки проценти. Не 1,2,3 или 5 на сто. Числото е двуцифрено. В пъти не може и няма да бъде, но процентите са сериозни, много сериозни, и това е обусловено от пазара.