Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Министър Ковачев, Цанков камък беше определен от британското издание Euromoney за проекта с най-успешна финансова структура за 2003 г. в Европа. Как точно е структуриран, какви са неговите предимства?

Милко Ковачев:

- Наистина се радвам, че проектът получи международно признание. Това е първият в европейски мащаб проект с такъв размер, който използва механизмите на Протокола от Киото за ограничаване на емисиите от парникови газове в атмосферата. Този протокол предвижда да се структурира финансирането на мерки, които да доведат до глобално понижаване на парниковите газове. Въз основа на едно държавно споразумение между България и Австрия потърсихме възможности за реализиране на проекти, които попадат в тази рамка. Целта беше финансирането да е изгодно както за оползотворяване на хидроенергийния потенциал на страната, така и от гледна точка на крайната цена на електроенергията. Инвеститор в проекта за Цанков камък е НЕК, партнира си с VA TECH от Австрия. Част от инвестициите идват от Австрийската банка за комунални кредити. Тя гарантира закупуването на емисии и са постигнати много добри пазарни цени - 10% от проекта се финансират по линия на спестените емисии.

- Представихте проект за обединяване на държавните електроцентрали в холдинг. Какви са ползите от него?

Милко Ковачев:

- Идеята възникна в хода на развитието на българския и на регионалния енергиен пазар. Имаме ясна дата за падане на монопола на НЕК за външната търговия с електроенергия през 2007 г. и това е записано в закона. Имаме меморандум за изграждане на регионален енергиен пазар, който предвижда пълна либерализация на пазара в Европа през 2006 г. Все още документът не е правнообвързващ, но да кажем, че имаме съвпадение на дати. Това е една вътрешна и външна среда, до която ни остават 2.5 години. Анализът на развитието на българския енергиен сектор и на регионалния енергиен пазар показва, че ние сме единствената страна, която има централа компания. Не може една електроцентрала с 1000-1500 МВт инсталирана мощност, каквато е ТЕЦ Марица-изток 2, да се конкурира с компания, която има 15 000 МВт, или 10 пъти повече. Към идеята за холдинг ни води стремежът да направим конкурентен енергийния сектор, за да се гарантира предвидимост и стабилност на цените, надеждност на снабдяването и качество. Това е двустранен процес - от една страна, носим отговорност за управлението на държавните енергийни дружества. Следим те да работят ефективно и да са конкурентни. От друга страна - като министерство имаме институционални отговорности да гарантираме надеждността на доставките. Така че трябва да мислим  може ли тези цели да бъдат постигнати при сегашната структура. Ако имаме две сделки - едната приватизационна, а другата за нова мощност на местни въглища в комплекса Марица-изток, вече имаме два 15-годишни договора при определени цени. Можем да продължим и за останалите дружества поединично да структурираме такива проекти, които същевременно ще донесат инвестиции, ще помогнат централите да се модернизират и да отговорят на изискванията за опазване на околната среда. Но със сигурност ще трябва да подпишем дългосрочни договори. При това положение ограничаваме свободата на пазара. Защото създаването на дружества - отделни юридически лица с дългосрочни договори, е точният начин да се убие конкуренцията. Затова искаме да консолидираме ролята на всяко дружество, като запазим неговата функционална самостоятелност, с прозрачност на приходи, разходи и цени, но централите да имат и обединение, което да гарантира конкурентността им на регионалния енергиен пазар и да реализират чрез него значимите си инвестиционни проекти. Това е коренът на идеята, която представихме за широко обществено обсъждане. В отговор на опасенията, че трябва да се променят множество закони, ще припомня как беше разделена НЕК през 2000 г. - със заповеди на органа, който изпълнява ролята на държавата като собственик на тези дружества. Тоест - изцяло в законовите правомощия на министъра на енергетиката е да го направи, но нуждата от прозрачност и предвидимост на енергийната политика ни кара да обсъдим широко този проект, за да има повече разбиране и целенасочени обществени усилия за неговото реализиране.

- Не разтълкува ли АП тази стъпка като заплаха и намерение да приватизирате вместо тях? На какво се дължи това неразбиране на идеята?

Милко Ковачев:

- Не бих искал да разговарям чрез медиите с която и да е държавна институция и в този смисъл ще избегна прекия отговор на така зададения въпрос. Първо, в стратегията е записано, че приватизацията е инструмент за провеждане на политиката в даден сектор - инструмент, целящ финансово доброто състояние, генериране на приходи и като цяло здравословно функциониращи енергийни дружества с надеждни доставки. Следователно всеки, който наблюдава този процес, е добре да се запознае с утвърдените на съответните нива - Народно събрание, Министерски съвет, министерство на енергетиката, съответни програми и документи. Това е пътят, по който в една законова държава трябва да се случват нещата. Второ - когато един орган има определени отговорности, трябва да се стреми да ги реализира. Каква е целта на приватизацията - от една страна, да се максимализират приходите в бюджета, от друга - да се подобри управлението и инвестициите в съответния сектор. Това се очаква като резултат. Не знам като критерий за успешност да се води броят продадени дружества.

- Да, но явно е, че ако след Брикел на борсата бъдат пуснати ТЕЦ Русе, Варна и други централи, които предвиждате да обедините в холдинг, няма как да се реализира обединението?

Милко Ковачев:

- В йерархията на една държава и по конституционния ред в България има произнасяне на парламент, на правителство и за мен това е рамката, в която се движа. Ако някой друг не е забелязал рамката и излиза от нея, въпросите не са към мен. Но мисля, че такъв прецедент би бил изключително опасен, защото може целият изграждан до момента положителен имидж на България с влизането й в НАТО и със стремежа към ЕС рязко да бъде влошен. Второ - крехкото доверие, което си личи по чуждестранните инвестиции през миналата година, може да бъде разрушено. Това е моето притеснение, а не кой ще приватизира и кой какво ще купи.

- От АП казаха, че топлофикациите не се управляват добре, че като се спрат субсидиите им, ще фалират, затова е важно незабавно да бъдат продадени на борсата, където се взима и най-добра цена за тях.

Милко Ковачев:

- Имате предвид Топлофикация-Враца ли, за която бяха взети 10% от ликвидационната стойност на активите й? Това е един от примерите. Аз бих задал следния въпрос: Топлофикация-Правец трябваше да се приватизира още през 2002 г. За нея конкурсът е ясен, тя е със спрени субсидии от 2000 г. и е модернизирана. Процедурата стои от 1 година в АП, без да се пуска, без да се опитва. Агенцията сигурно си има своите причини за това, но аз не ги разбирам. По отношение състоянието на дружествата не бих съветвал никоя институция да се изказва, защото това състояние се следи много внимателно от министерството на енергетиката. През тази година субсидирането на топлофикациите се прекратява, защото вече са в добро финансово състояние и може да съществуват пазарно без подкрепата на държавата. Състоянието на тези дружества се следи много внимателно и от Министерството на финансите. То се следи и от потребителите, които гласуваха през последния отоплителен сезон с увеличаване на броя си. Т. е. бих предпазил всеки, който при отсъствие на информация се изказва за състоянието на дружествата. Защото не мисля, че маркетинговата стратегия на който и да е приватизиращ орган може да се сведе до това да обяви пред медиите, че едно или друго дружество е в ужасно състояние, затова бърза да го продава. Отговорностите за ужасното състояние не тежат на приватизиращия орган. Те лежат на плещите на друг и той се оправя с тях. Бих задал и друг въпрос - дали някой не бърза да създаде усещане в обществото, че топлофикациите са едва ли не пред фалит, с което да подцени стойността им и да минимализира една от основните цели, а именно приходите в бюджета? Тези въпроси, разбира се, не са към АП, отправям ги като обществени.

- Опасявате ли се, че ако сега бъдат продадени на борсата всички тези топлофикации, възможно е да няма следващ отоплителен сезон в съответните градове?

Милко Ковачев:

- Не бих стигнал до такива заключения, но, разбира се, има огромен риск това да се случи, ако не знаем какво продаваме и на кого. В случая се оказва точно така. Приватизиращият орган не знае какво продава, защото говорим на различни езици, а купувачите не знаят какво купуват. Потребителите, не знаейки кой ще бъде собственикът, могат да гласуват против. Клиентите са нещо много крехко. Аз чух вече първите реакции - на някои места хората казват: ние може би трябва да престанем да плащаме - те ще фалират! Няма такова нещо - топлофикациите са в добро финансово състояние, но такива сигнали от държавни органи създават конфузна ситуация. Добре е да се знае, че дали държавата ще бъде собственик, или ще има частен собственик, бъдещето на тези дружества зависи от това, как ще гласуват потребителите.

- Точно когато Съветът за икономическа политика препоръча да не се приватизират топлофикациите, всички те се пускат на борсата, при това заедно с Брикел. Случайно ли?

Милко Ковачев:

- Това е доста странно решение. Не мога да го коментирам. Не мисля, че ръководител на държавна институция може да пренебрегне решение на СИП, но аз нито го председателствам, нито имам някакви специални правомощия - аз съм само един негов член и се съобразявам с решенията, които се взимат на форумите и които са част от управленския механизъм.

- Можете ли да предотвратите продажбата на топлофикациите и на Брикел сега и на борсата, при условие че виждате заплаха за бъдещото им развитие?

Милко Ковачев:

- В рамките на законовите си правомощия сме направили необходимото, за да информираме за нашето мнение страните, които взимат решение. Считам, че тъй като в случая става въпрос за фондовата борса, ключова роля има Комисията за финансов надзор. Препратил съм й кореспонденцията ни с АП и нашите виждания, с които съм запознал и Съвета за икономическа политика, и АП.

- В кореспонденцията ви с АП какви аргументи изтъква агенцията в полза на своето решение?

Милко Ковачев:

- Тук в никакъв случай не става въпрос, дали дружествата да се приватизират или не. Напротив - ние сме го казвали и в собствената си програма, и във вижданията си, че топлофикациите трябва да бъдат приватизирани към момента на тяхното финансово оздравяване, защото по този начин ще се получат по-високи финансови приходи за държавата и ще имаме по-конкурентен процес, по-надеждни нови собственици, които да продължат тяхната експлоатация и в бъдеще. На 1 юли е последното стъпало на държавноадминистрираните централи. Това е вододелът. Тогава се спират субсидиите и отчетливо е казано, че топлофикациите ще бъдат функциониращи дружества. Какво по-добро от това да бъдат приватизирани през втората половина на годината, когато може да се увеличат приходите за държавата и когато можем да максимализираме ефекта от доброто управление на тези дружества, без да застрашим осигуреността на потребителите за следващия отоплителен сезон. По отношение на метода: той се възприема от външната инвестиционна общност, от международните финансови институции, които са значимо ангажирани в енергийния и в частност в топлофикационния сектор, изключително негативно. Следователно в един момент ние губим доверието на тези, които подкрепят цялостното икономическо развитие на държавата, а това са Международният валутен фонд, който експертно се подкрепя от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Американската агенция за международно развитие /USAID/. През последните 14 години те подпомагат изключително много реформите в икономиката на България. Не можем да не отчитаме този факт. Какво ще спечелим, ако продаваме сега - приходите в държавата ще са малки, ще имаме собственици, срещу които потенциално потребителите може да са против, ще загубим доверието на международните финансови институции. Не може ли, след като бъдат прегледани едно по едно дружествата /защото те са различни, независимо че всички се казват топлофикация/, да се прецени за кои е подходящо да се продадат чрез търг, чрез фондова борса или чрез ясен конкурс, но с ангажименти за бъдеща реализация на политиката. Това дава увереност във всички партньори - в пазара, в потребителите, в международните финансови институции, дава обществено доверие. Следователно ние не казваме, че един или друг метод е грешен, а казваме, че трябва да бъде избран съобразно нуждите и целите на всяко дружество и с общите цели, които трябва да се постигнат чрез приватизацията.

- Вчера научихме, че заместваща мощност в комплекса Марица-изток може да бъде изградена не само на площадката на ТЕЦ Марица-изток 1, но и на площадката на ТЕЦ Марица-изток 2 или 3. От кои компании за кои площадки получихте предложения досега?

Милко Ковачев:

- Винаги сме казвали, че за нас като институция, която води енергийната политика, са важни няколко параметъра за развитие на системата. Единият е необходимата мощност, вторият е горивната база и третият - постигането на конкурентни доставки. Подкрепяме усилията на компанията, която развива проекта за Марица-изток 1, и имаме предвид тази рамка. Същевременно още миналата година заявихме, че се проявява интерес от компании като Enel и Mitsui към проект за нови мощности на местни енергийни въглища. Затова днес имаме конкуренция на различни идеи и структури, които може да реализират този проект. За нас е важно финансовото приключване на проекта да стане до края на тази година и с достатъчни гаранции, че реализацията му ще доведе до въвеждане на мощностите в производство до края на 2008 г. Партньорите, които в момента присъстват и имат финансовата и технологичната мощ за такъв проект - AES, Enel и Mitsui, и финансовите институции, които са готови да кредитират такъв проект, са напълно известени и затова се надявам, че тези цели ще бъдат постигнати до края на годината.

- Идеята възникна в хода на развитието на българския и на регионалния енергиен пазар. Имаме ясна дата за падане на монопола на НЕК за външната търговия с електроенергия през 2007 г. и това е записано в закона. Имаме меморандум за изграждане на регионален енергиен пазар, който предвижда пълна либерализация на пазара в Европа през 2006 г. Все още документът не е правнообвързващ, но да кажем, че имаме съвпадение на дати. Това е една вътрешна и външна среда, до която ни остават 2.5 години. Анализът на развитието на българския енергиен сектор и на регионалния енергиен пазар показва, че ние сме единствената страна, която има централа компания. Не може една електроцентрала с 1000-1500 МВт инсталирана мощност, каквато е ТЕЦ Марица-изток 2, да се конкурира с компания, която има 15 000 МВт, или 10 пъти повече. Към идеята за холдинг ни води стремежът да направим конкурентен енергийния сектор, за да се гарантира предвидимост и стабилност на цените, надеждност на снабдяването и качество. Това е двустранен процес - от една страна, носим отговорност за управлението на държавните енергийни дружества. Следим те да работят ефективно и да са конкурентни. От друга страна - като министерство имаме институционални отговорности да гарантираме надеждността на доставките. Така че трябва да мислим  може ли тези цели да бъдат постигнати при сегашната структура. Ако имаме две сделки - едната приватизационна, а другата за нова мощност на местни въглища в комплекса Марица-изток, вече имаме два 15-годишни договора при определени цени. Можем да продължим и за останалите дружества поединично да структурираме такива проекти, които същевременно ще донесат инвестиции, ще помогнат централите да се модернизират и да отговорят на изискванията за опазване на околната среда. Но със сигурност ще трябва да подпишем дългосрочни договори. При това положение ограничаваме свободата на пазара. Защото създаването на дружества - отделни юридически лица с дългосрочни договори, е точният начин да се убие конкуренцията. Затова искаме да консолидираме ролята на всяко дружество, като запазим неговата функционална самостоятелност, с прозрачност на приходи, разходи и цени, но централите да имат и обединение, което да гарантира конкурентността им на регионалния енергиен пазар и да реализират чрез него значимите си инвестиционни проекти. Това е коренът на идеята, която представихме за широко обществено обсъждане. В отговор на опасенията, че трябва да се променят множество закони, ще припомня как беше разделена НЕК през 2000 г. - със заповеди на органа, който изпълнява ролята на държавата като собственик на тези дружества. Тоест - изцяло в законовите правомощия на министъра на енергетиката е да го направи, но нуждата от прозрачност и предвидимост на енергийната политика ни кара да обсъдим широко този проект, за да има повече разбиране и целенасочени обществени усилия за неговото реализиране.

- Не разтълкува ли АП тази стъпка като заплаха и намерение да приватизирате вместо тях? На какво се дължи това неразбиране на идеята?

Милко Ковачев:

- Не бих искал да разговарям чрез медиите с която и да е държавна институция и в този смисъл ще избегна прекия отговор на така зададения въпрос. Първо, в стратегията е записано, че приватизацията е инструмент за провеждане на политиката в даден сектор - инструмент, целящ финансово доброто състояние, генериране на приходи и като цяло здравословно функциониращи енергийни дружества с надеждни доставки. Следователно всеки, който наблюдава този процес, е добре да се запознае с утвърдените на съответните нива - Народно събрание, Министерски съвет, министерство на енергетиката, съответни програми и документи. Това е пътят, по който в една законова държава трябва да се случват нещата. Второ - когато един орган има определени отговорности, трябва да се стреми да ги реализира. Каква е целта на приватизацията - от една страна, да се максимализират приходите в бюджета, от друга - да се подобри управлението и инвестициите в съответния сектор. Това се очаква като резултат. Не знам като критерий за успешност да се води броят продадени дружества.

- Да, но явно е, че ако след Брикел на борсата бъдат пуснати ТЕЦ Русе, Варна и други централи, които предвиждате да обедините в холдинг, няма как да се реализира обединението?

Милко Ковачев:

- В йерархията на една държава и по конституционния ред в България има произнасяне на парламент, на правителство и за мен това е рамката, в която се движа. Ако някой друг не е забелязал рамката и излиза от нея, въпросите не са към мен. Но мисля, че такъв прецедент би бил изключително опасен, защото може целият изграждан до момента положителен имидж на България с влизането й в НАТО и със стремежа към ЕС рязко да бъде влошен. Второ - крехкото доверие, което си личи по чуждестранните инвестиции през миналата година, може да бъде разрушено. Това е моето притеснение, а не кой ще приватизира и кой какво ще купи.

- От АП казаха, че топлофикациите не се управляват добре, че като се спрат субсидиите им, ще фалират, затова е важно незабавно да бъдат продадени на борсата, където се взима и най-добра цена за тях.

Милко Ковачев:

- Имате предвид Топлофикация-Враца ли, за която бяха взети 10% от ликвидационната стойност на активите й? Това е един от примерите. Аз бих задал следния въпрос: Топлофикация-Правец трябваше да се приватизира още през 2002 г. За нея конкурсът е ясен, тя е със спрени субсидии от 2000 г. и е модернизирана. Процедурата стои от 1 година в АП, без да се пуска, без да се опитва. Агенцията сигурно си има своите причини за това, но аз не ги разбирам. По отношение състоянието на дружествата не бих съветвал никоя институция да се изказва, защото това състояние се следи много внимателно от министерството на енергетиката. През тази година субсидирането на топлофикациите се прекратява, защото вече са в добро финансово състояние и може да съществуват пазарно без подкрепата на държавата. Състоянието на тези дружества се следи много внимателно и от Министерството на финансите. То се следи и от потребителите, които гласуваха през последния отоплителен сезон с увеличаване на броя си. Т. е. бих предпазил всеки, който при отсъствие на информация се изказва за състоянието на дружествата. Защото не мисля, че маркетинговата стратегия на който и да е приватизиращ орган може да се сведе до това да обяви пред медиите, че едно или друго дружество е в ужасно състояние, затова бърза да го продава. Отговорностите за ужасното състояние не тежат на приватизиращия орган. Те лежат на плещите на друг и той се оправя с тях. Бих задал и друг въпрос - дали някой не бърза да създаде усещане в обществото, че топлофикациите са едва ли не пред фалит, с което да подцени стойността им и да минимализира една от основните цели, а именно приходите в бюджета? Тези въпроси, разбира се, не са към АП, отправям ги като обществени.

- Опасявате ли се, че ако сега бъдат продадени на борсата всички тези топлофикации, възможно е да няма следващ отоплителен сезон в съответните градове?

Милко Ковачев:

- Не бих стигнал до такива заключения, но, разбира се, има огромен риск това да се случи, ако не знаем какво продаваме и на кого. В случая се оказва точно така. Приватизиращият орган не знае какво продава, защото говорим на различни езици, а купувачите не знаят какво купуват. Потребителите, не знаейки кой ще бъде собственикът, могат да гласуват против. Клиентите са нещо много крехко. Аз чух вече първите реакции - на някои места хората казват: ние може би трябва да престанем да плащаме - те ще фалират! Няма такова нещо - топлофикациите са в добро финансово състояние, но такива сигнали от държавни органи създават конфузна ситуация. Добре е да се знае, че дали държавата ще бъде собственик, или ще има частен собственик, бъдещето на тези дружества зависи от това, как ще гласуват потребителите.

- Точно когато Съветът за икономическа политика препоръча да не се приватизират топлофикациите, всички те се пускат на борсата, при това заедно с Брикел. Случайно ли?

Милко Ковачев:

- Това е доста странно решение. Не мога да го коментирам. Не мисля, че ръководител на държавна институция може да пренебрегне решение на СИП, но аз нито го председателствам, нито имам някакви специални правомощия - аз съм само един негов член и се съобразявам с решенията, които се взимат на форумите и които са част от управленския механизъм.

- Можете ли да предотвратите продажбата на топлофикациите и на Брикел сега и на борсата, при условие че виждате заплаха за бъдещото им развитие?

Милко Ковачев:

- В рамките на законовите си правомощия сме направили необходимото, за да информираме за нашето мнение страните, които взимат решение. Считам, че тъй като в случая става въпрос за фондовата борса, ключова роля има Комисията за финансов надзор. Препратил съм й кореспонденцията ни с АП и нашите виждания, с които съм запознал и Съвета за икономическа политика, и АП.

- В кореспонденцията ви с АП какви аргументи изтъква агенцията в полза на своето решение?

Милко Ковачев:

- Тук в никакъв случай не става въпрос, дали дружествата да се приватизират или не. Напротив - ние сме го казвали и в собствената си програма, и във вижданията си, че топлофикациите трябва да бъдат приватизирани към момента на тяхното финансово оздравяване, защото по този начин ще се получат по-високи финансови приходи за държавата и ще имаме по-конкурентен процес, по-надеждни нови собственици, които да продължат тяхната експлоатация и в бъдеще. На 1 юли е последното стъпало на държавноадминистрираните централи. Това е вододелът. Тогава се спират субсидиите и отчетливо е казано, че топлофикациите ще бъдат функциониращи дружества. Какво по-добро от това да бъдат приватизирани през втората половина на годината, когато може да се увеличат приходите за държавата и когато можем да максимализираме ефекта от доброто управление на тези дружества, без да застрашим осигуреността на потребителите за следващия отоплителен сезон. По отношение на метода: той се възприема от външната инвестиционна общност, от международните финансови институции, които са значимо ангажирани в енергийния и в частност в топлофикационния сектор, изключително негативно. Следователно в един момент ние губим доверието на тези, които подкрепят цялостното икономическо развитие на държавата, а това са Международният валутен фонд, който експертно се подкрепя от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Американската агенция за международно развитие /USAID/. През последните 14 години те подпомагат изключително много реформите в икономиката на България. Не можем да не отчитаме този факт. Какво ще спечелим, ако продаваме сега - приходите в държавата ще са малки, ще имаме собственици, срещу които потенциално потребителите може да са против, ще загубим доверието на международните финансови институции. Не може ли, след като бъдат прегледани едно по едно дружествата /защото те са различни, независимо че всички се казват топлофикация/, да се прецени за кои е подходящо да се продадат чрез търг, чрез фондова борса или чрез ясен конкурс, но с ангажименти за бъдеща реализация на политиката. Това дава увереност във всички партньори - в пазара, в потребителите, в международните финансови институции, дава обществено доверие. Следователно ние не казваме, че един или друг метод е грешен, а казваме, че трябва да бъде избран съобразно нуждите и целите на всяко дружество и с общите цели, които трябва да се постигнат чрез приватизацията.

- Вчера научихме, че заместваща мощност в комплекса Марица-изток може да бъде изградена не само на площадката на ТЕЦ Марица-изток 1, но и на площадката на ТЕЦ Марица-изток 2 или 3. От кои компании за кои площадки получихте предложения досега?

Милко Ковачев:

- Винаги сме казвали, че за нас като институция, която води енергийната политика, са важни няколко параметъра за развитие на системата. Единият е необходимата мощност, вторият е горивната база и третият - постигането на конкурентни доставки. Подкрепяме усилията на компанията, която развива проекта за Марица-изток 1, и имаме предвид тази рамка. Същевременно още миналата година заявихме, че се проявява интерес от компании като Enel и Mitsui към проект за нови мощности на местни енергийни въглища. Затова днес имаме конкуренция на различни идеи и структури, които може да реализират този проект. За нас е важно финансовото приключване на проекта да стане до края на тази година и с достатъчни гаранции, че реализацията му ще доведе до въвеждане на мощностите в производство до края на 2008 г. Партньорите, които в момента присъстват и имат финансовата и технологичната мощ за такъв проект - AES, Enel и Mitsui, и финансовите институции, които са готови да кредитират такъв проект, са напълно известени и затова се надявам, че тези цели ще бъдат постигнати до края на годината.