Специално за Econ.bg
Г-жо Ангелова, какви промени настъпват в митническите правила след присъединяването на България и Румъния към ЕС?
Анелия Ангелова:
Промените са доста поради това, че двете страни граничат една с друга, преките гранични пунктове ще бъдат премахнати. От друга страна България и Румъния граничат със стари страни-членки, границите с които също се премахват от гледна точка на митническия контрол. По отношение на законодателството, може да се каже, че почти нищо няма да се промени и в същия момент да се каже, че много неща ще се променят. Нищо няма да се промени по отношение на това, че в момента работим с национално законодателство, което в много висока степен е хармонизирано с европейското. Много ще се промени, защото вече прилагаме директно европейското законодателство и само в случаите, в които то не дава достатъчни разпоредби, тогава ще бъде допълнено от националното законодателство. Ще се променят размерите на митата, търговските отношения, третиранията на вноса от различни страни, начинът на контрол. Но освобождаването на стоките отново ще става с Единния административен документ, в който отново ще се попълват почти същите неща, които се попълваха досега. Тарифните номера ще бъдат малко по-дълги от 8-9 знака, някои от кодовете ще се променят, но като цяло тези неща хората са свикнали да ги виждат. Може да се каже, че въпреки че има промени, те не са радикални и има разбиране, което се базира на досега прилаганото законодателство. В този смисъл не би следвало да има нещо много изненадващо.
Какъв точно е механизмът за премахване на митата?
Анелия Ангелова:
Между страните-членки на ЕС митата отпадат, отпада и митническият контрол по границите. От друга страна, отношенията на Българи и Румъния с трети страни извън страните-членки се променят. Досега те са се базирали на двустранни отношения, на национални споразумения - тези споразумения се денонсират от датата на присъединяването на страната към ЕС. България като член на ЕС вече ще прилага споразуменията, които ЕС има с тези трети държави. Това са различни търговски споразумения, споразумения за свободна търговия, както и митнически съюзи и многостранни преференциални споразумения – мрежата от такива споразумения на ЕС е значително по-богата, отколкото имаше България преди присъединяването си.
Има ли точно определни правила, по които ЕС работи с третите страни?
Анелия Ангелова:
ЕС има митнически съюз с Турция. Той не обхваща цялата търговия, а предимно търговията с промишлените стоки, т.е не всички тарифни линии са обхванати от митническия съюз. Документът, с който ще се доказва занапред, че стоките са с произход от Турция и ще се ползват със съответно предвидените преференции в България като част от ЕС, се различава от доскоро прилагания документ. Преди да се присъединим към ЕС прилагахме сертификата EUR.1. Ще продължим да го прилагаме, но за различен обхват от стоки, въз основа на споразумение между ЕС и Турция за търговски концесии. Специално за стоките от митническия съюз на ЕС с Турция занапред вече ще се прилага серификатът ATR. Но тъй като и стоките са много, и разликите са значителни, най-добрия начин да се информира човек за тях, е да погледне данните в информационната система на Интегрираната тарифа на Европейските общности ТАРИК (TARIC - Tarif intégré des Communautés européenne, бел.ред.), която ние ще прилагаме като член на ЕС.
Ще се промени ли нещо при определянето на произхода на стоките?
Анелия Ангелова:
Произходът като понятие и като елемент, въз основа на който се определят митните сборове или митата, остава. Разбира се, правилата и документите, които ще използваме, ще станат повече. Непреференциалните правила почти не бяха използвани преди присъединяването на България към ЕС, освен за статистически цели, докато в рамките на ЕС те са посочени в Митническия кодекс (Community Customs Code). Сертификатът ще бъде използван, когато се прилагат защитни мерки или антидъмпингови мерки – такива, каквито България не е имала до момента. Освен за статистика, страната ни не е прилагала за други цели тези сертификати. А самият ЕС има такива мерки и този сертификат е доста важен, особено за някои страни, към които ЕС прилага антидъмпингови мита – това са мощни търговски партньори на ЕС – Китай, например. От друга страна преференциалните правила, които и в момента прилагаме, но в много ограничен обхват, с форма "А" – това са преференциите, които България предоставя на развиващите се страни или на слабо развитите страни - в ЕС са много големи и се прилагат на базата на специални конвенции, на двустранни и многостранни договорености. Тези правила и този документ са познати у нас, но се прилагат в друга, различна търговска среда и при различен обхват на стоките.
EUR.1 - сертификатите са ни добре познати – те са прилагат и от ЕС в търговията му с нови партньори, като страни от Южна Африка, Мексико, Чили и т.н. Тези страни са непознати за нас като преференциални търговски парньори. Правилата на ЕС си приличат с тези, които доскоро прилагахме, но и се различават до известна степен от тези, които ние познаваме. Така че мога да кажа, че в сферата на правилата за произход няма много нови неща, но има разлики, на които трябва да се обърне внимание, за да могат да бъдат дефинирани, да се определят ползите от новите споразумения, как точно се прилагат новите правила за внос и износ. Органите, които ще издават тези документи занапред, ще останат същите – митницата за преференциалните документи за произход и търговската камара или палата за непреференциалните.
Как се определя произходът на стоката, когато тя пристига от външни за Общността страни?
Анелия Ангелова:
Стоката винаги трябва да бъде придружена от сертификат за произход, независимо от коя дестинация идва. Възможно е стоката да няма сертификат за произход, но това може да се допусне само в случаите, когато за съответната стока няма въведени други мерки и вносът й ще бъде само статистически отчетен. Ако има въведени други мерки, например антидъмпингови или някакви изравнителни мита, за тази стока задължително ще трябва да бъде представен сертификат, макар и непреференциален. Това е така, защото прилагането на самата антидъмпингова мярка означава, че към прилаганото на общо основание мито се добавя нещо друго. Ако стоката е придружавана от преференциален сертификат, то той ще бъде разглеждан в контекста на съответното споразумение за търговия, което е сключено между страната или групата страни, от която идва стоката, и ЕС. Цялата тази информация се съдръжа в базата данни ТАРИК, тя е кодифицирана с цел да се прилагат едни и същи мерки от всички митнически администрации на страните-членки, за да не се допуска разлика в тълкуването и в прилагането на тези мерки.
Бихте ли ни разказали повече за системата за генерални преференции на ЕС...
Анелия Ангелова:
Понятието "система за генерални преференции" е аналогично на това, което доскоро ние използвахме в нашите нормативни актове и документи - "обща система за преференции". Това е система в която по-силно развита държава дава преференции на автономно основание на по–слабо развита държава, която сама се е определила като развиваща се или слаборазвита. ЕС има много гъвкав механизъм за предоставяне на такива преференции. За голяма част от продуктите, които се произвеждат в такива по-слабо развити страни, и които са типични за производствата в тези страни, са определени нулеви мита, без ограничения или в рамките на някакви квоти. Когато не са нулеви митата, се дават възможности за допълнително намаляване на тези мита чрез прилагането на различни интересни схеми - ако страната провежда борба с трафика на наркотици или производството му, не нарушава човешките права и докаже подобни свои действия, митата за внос в ЕС могат да бъдат намалени с 10-20%. Всичко това стимулира съответните слабо развити страни да изнасят продуктите си на европейския пазар, с което те печелят.
Има ли промяна при санкциите и глобите и в какъв случай те ще бъдат налагани?
Анелия Ангелова:
Глобите и санкциите все още не са уеднаквени в ЕС. Полагат се много усилия тези мерки да се хармонизират на общностно ниво, защото ако санкциите за митническо нарушение на границите на ЕС, принадлежащи на различни негови членки, са различни, то тогава потокът на внасяните стоки се изкривява и би могъл да се насочи за оформяне на вноса към държавата, която е по-малко стриктна към нарушенията и налага по-ниски глоби. Ето защо стремежът е те да се уеднаквят. До такива решения обаче се стига много трудно в страните-членки, защото всяка от тях защитава интересите си – било е трудно да се взимат подобни решения, когато те бяха 15, а сега сме 27 и ще бъде още по-трудно. Но аз се надявам с модернизирането на Митническия кодекс, който в момента се разглежда в Съвета на ЕС, нещата да преминат крачка напред в посока на хармонизирането на тези мерки. Към настоящия момент те остават дефинирани в националните законодателства като размери. В този смисъл, дали санкциите и глобите за митнически нарушения в България ще бъдат променени, зависи от нас, защото те засега остават в националното митническо законодатеслтво.
Има ли хаос по митниците заради присъединяването ни към ЕС?
Анелия Ангелова:
Полагаме всички усилия, за да няма хаос. Очаквам известно натоварване в първите 2-3 месеца на годината, тъй като много стоки, които са били в обмен със страните-членки, ще трябва да минат отново за деклариране през митницата, за да може да бъде признат техният общностен статут, т.е. да се приложат преходните мерки. Те вече са тук, но ще трябва още веднъж да бъдат декларирани, за да се изчисти статутът им и да могат да бъдат допуснати до свободно обращение. След като това се случи, декларации за стоки с произход от Общността вече няма да има, защото движението на стоки в рамките на ЕС е свободно. От друга страна, търговията ни с държавите-членки на ЕС е почти 50%, което означава, че натоварването на митниците за обработката на декларации ще се намали с приблизително същия процент. След като има по-малко декларации за обработване, макар и подлежащи на по-сложни механизми за контрол, би следвало ние да можем да се справим с натоварването. Бих изкала да изтъкна това, че е необходимо и важно икономическите оператори да са подготвени за това, да знаят в кой митнически документ, какво трябва да се впише и как трябва да се оформи.
