Специално за ECON.BG
Господа, Центърът за икономическо развитие навършва 10 години. Каква е равносметката Ви за свършената работа през това време?
Георги Прохаски:
Равносметката определено е положителна. Преди 10 години ситуацията в страната беше много тежка и всъщност като че ли бяхме принудени да създадем Центъра за икономическо развитие. Събрахме заедно хора, които смятаха, че разбират какво става в страната, бяха обезпокоени от тежката криза и търсеха начин да изразят своето становище по отношение на това как трябва да се стабилизира и развива по-нататък икономиката на страната. Добре е, че много от тези хора след това успяха в различни периоди да реализират своите идеи – дали пряко в държавната администрация, дали като консултанти и съветници на държавната администрация, или в партньорство с държавната администрация. Но наистина през тези 10 години повечето от идеите на хората, които създадоха Центъра за икономическо развитие, допринесоха за формирането на икономическата политика и за решаването на редица икономически проблеми на страната. В този смисъл равносметката наистина е положителна.
Александър Божков:
Аз бих добавил само, че за тези години Центърът успя да се утвърди като институт, който наистина се занимава с икономическата политика, лансира идеи, които успява да включи в документи, много често на правителствено ниво. В Центъра бяха създадени няколко правителствени програми, включително и една цялостна програма за управление на страната, която се реализира. В Центъра беше създадено законодателството в пенсионната област, което също днес е факт и се реализира. Беше разработена цялостна политика в областта на малките и средните предприятия, която също се реализира. Представители на Центъра участват практически във всички важни смесени работни групи и комисии, които оформят държавната икономическа политика. Това беше много добре досега, защото преди всичко държавата имаше нужда от един свободен и неангажиран поглед върху процесите. Но все повече ни се иска да обърнем по-голямо внимание на сътрудничеството с бизнеса. Мисля, че акцентът на работата ни все повече ще се измества към това да бъдем в помощ на бизнеса. Няма да забравяме разбира се и държавата, когато тя има нужда от нашата помощ.
Как виждате мястото и ролята на неправителствените организации у нас, от гледна точка на обществено-икономическата и политическата действителност?
Георги Прохаски:
Ролята на неправителствените организации във всички развити демокрации е много важна. България, вървейки по този път и утвърждавайки се като такава демокрация, също ще има сериозна нужда от тези специфични изразители на общественото мнение и генератори на идеи за решаването на социални и други проблеми, каквито са неправителствените организации. Особено място сред тях заемат т.нар. think tanks (изследователски центрове), какъвто е Центърът за икономическо развитие. В България има още няколко такива утвърдени центъра, което ни отрежда едно много добро място сред новите страни-челнки на Европейския съюз, бившите комунистически държави. Смятам, че тези центрове ще продължат да играят сериозна роля като генератор на идеи и като лобист на обществото за решаване на редица важни икономически и други проблеми. Много е важно, разбира се, партньорството между тези организации и правителството, както и между тях и органите на властта на местно равнище. Ако има добър диалог, техните идеи да могат по-лесно да се реализират, т.е. да има търсене на техните идеи, а не те да трябва със силен натиск да налагат една или друга идея, която очевидно е добра и обществото я поставя на дневен ред. За икономическите изследователски центрове е много важно да работят в тясна връзка с бизнеса, защото в крайна сметка той е генераторът на икономическото развитие. Организациите играят важна роля за връзката между самия бизнес и държавата.
Александър Божков:
В България много рядко се прави ясното разграничение в неправителствения сектор между различните видове неправителствени организации. Има например такива, които се занимават със социални цели – подкрепят бедни, болни, деца, възрастни хора; има групи за натиск, които се опитват да лансират или да спрат различни идеи и проекти; има, разбира се, и неправителствени организации, които са изследователски центрове. Именно те в настоящия момент са силно застрашени от трансформиране в обикновени консултантски фирми. Запазването на изследователските центрове като независими организации е гаранция за това, че те няма да работят по поръчка на един клиент, бил той държавата или корпоративен клиент, и че наистина ще могат да лансират важни идеи и да бъдат в услуга на обществото, независимо коя част от него има нужда от тази услуга, че ще могат да бъдат абсолютно безпристрастни. В това отношение финансирането на неправителствените организации от типа на изследователските центрове е въпрос, който остава нерешен, както от законодателна гледна точка, така и практически. Отиват си вече големите международни програми, свършват донорските пари и една здрава амалгама между определено, ясно и прозрачно финансиране на такъв тип организации и корпоративно финансиране от голям брой фирми, така че да се запази независимостта и невъзможността да се влияе върху становището на изследователските институти, е истинското решение, за което трябва да се създаде практика, а вероятно и законова база.
Каква ще бъде дейността на ЦИР в перспектива? Какви нови политики предвиждате? Как ще се осъществява връзката с бизнеса занапред?
Александър Божков:
Центърът се опитва да бъде гласовит посланик на собствените си идеи и на либералните идеи в икономиката изобщо. Ето защо развиваме не само чисто изследователската си работа, а до голяма степен и публичното си присъствие чрез Интернет, чрез телевизията, чрез радиото, чрез вестниците и списанията. Това са начините, по които ще представяме идеите си. Особено важно е да формулираме ясно и конкретно самите си идеи, защото България влиза в един нов цикъл от икономическото си развитие. Като страна-членка на Европейския съюз евентуално от следващата година, България влиза в единния пазар на ЕС, където правилата за правене на бизнес са много по-ясни и добре разписани. Същевременно страната ни ще попадне в една изключително конкурентна среда, в която вече няма граници и българските фирми трябва да се конкурират дори на вътрешния пазар на равна нога с европейските фирми. Затова формулирането на ясни идеи, както за икономичеката политика на държавата в тази нова ситуация, така и за това как трябва да действа бизнесът, за да бъде конкурентоспособен, е очевидно следващата стъпка на Центъра в лансирането на идеи. Имаме подготвена цяла серия от такива предложения, от акценти на икономическа политика, които постепенно през следващите месеци ще представим на обществото с надеждата да бъдем чути и да ни повярват.
Георги Прохаски:
И заедно с това ще се опитваме да работим все по-активно с бизнеса, без да ставаме, както вече споменахме, консултантска фирма. Ще се опитаме да запазим своята независимост и възможността да работим по теми, които ние считаме за важни. Затова ще търсим както реализацията на конкретни проекти с бизнеса, така и подкрепата на бизнеса за цялостната работа на Центъра за икономическо развитие. Надявам се, че с тази подкрепа и с различните свои дъщерни структури, които също подпомагат работата на Центъра – Econ.bg, Екон ТВ, Агенция "Естат", Центърът ще има достатъчно ресурси, с които да развива своята дейност и занапред. Но най-важното, разбира се, ще се стремим основният замисъл на Центъра – да бъде генератор на идеи и център за диалог между правителството, бизнеса и независимите експерти по отношение на икономическото развитие на страната - да се запази и в бъдеще.
