Специално за Econ.bg.
- Г-н Джамбазов, мислите ли, че отделянето на агенцията по САПАРД от фонд "Земеделие" ще подобри усвояването на средствата по специалната програмата на ЕС за развитие на земеделието и селските райони?
Лило Джамбазов:
- Въпросът е дали агенцията по САПАРД ще се отдели от фонд "Земеделие" или не. Още от 1998 г., когато започнаха преговорите, за предприсъединителните фондове се реши, че фондът е институцията, която ще изпълнява функцията на агенция по САПАРД. Фонд "Земеделие" е акредитиран за тази дейност от ЕС и я изпълнява успешно. Фондът отговори на всички изисквания, които бяха поставени пред България за усвояването на средствата по предприсъединителните програми. От началото не е имало различни предложения и именно изборът на Фонд "Земеделие" доведе до стартирането на програма САПАРД в България, и то първи от Източноевропейските страни. Идеята за отделянето на САПАРД от Фонда е престъпление към българското земеделие, към развитието на земеделието ни по изпълнение изискванията на ЕС. Престъпление е да се развали структура, която функционира вече повече от една година и доказва, че парите от САПАРД се усвояват ефективно. Няма резонно основание да се унищожи тази структура, функциите й да се дадат на друга или да се отдели. В такъв аспект, ние не приемаме тази идея. Тя е лансирана от хора, които най-малкото не мислят за развитието на земеделието. В Европейския Съюз изобщо няма практика подобна агенция да съществува самостоятелно. Трябва да има структура, която да обединява усилията на административен капацитет, техническа обезпеченост, професионализъм, съчетани с нужното обучение и подготовка. Отделянето е въпрос, който изобщо не подлежи на коментар и едва ли би подобрил процеса на усвояването на средствата.
- Как се съвместява дейността на програмата и фонда?
Лило Джамбазов:
- Асоциациите у хората вече са създадени - до Агенция САПАРД стои името на Държавен фонд "Земеделие" със своите структури. Откакто е стартирала акредитацията на първите три мерки от юни месец 2001 имаме над 178 одобрени проекта за 128 млн.лв. От началото на годината досега проектите са за над 100 млн. лв. Проведохме нужната разяснителна кампания, специална медийна политика.
САПАРД не е програма предназначена само за България. За да може ЕС да подготви дадена страна, да хармонизира земеделието й чрез тези помощи, те трябва да се усвояват чрез онези прийоми, които наистина подпомагат земеделието. Земеделието е избрано за изпълнение на програмата, тъй като е най-тежкият и важен сектор, който дава 18 % от БВП на България и за всички страни се определиха 15 мерки, по които могат да се субсидират земеделските производители. В момента ние работим по три мерки. Първата е за инвестиции в земеделските стопанства, производствените мощности и техниката. Втората мярка е подобряване преработката на селскостопанската продукция. Тук има четири подмерки в областта на млякото и млекопреработването, месото и месопреработването, плодове и зеленчуци и винопроизводството. Третата акредитирана и одобрена мярка, по която се приемат проекти и се изплащат субсидии е диверсификацията и алтернативните доходи. Именно на тази мярка се даде по-голяма гласност, тъй като селските райони подпомагани по нея са определени със специална наредба, която изключва областните центрове и други по-големи градове. В тази мярка са включени алтернативни дейности, които не са свързани толкова със земеделието, но са в селските райони. Това е диверсификацията - дейности, носещи алтернативни доходи на хора, които не могат да се занимават с друго. Например в дадени общини, като Гоце Делчев, не може да се сее пшеница или царевица, но районът позволява развитието на селски туризъм или дърво-преработващи предприятия. Това са трите мерки, с които ние подпомагаме земеделието по програма САПАРД. В момента от Управителния съвет на Фонда са одобрени и са изпратени в ЕС за акредитиране нови 6 мерки. Те разширяват обхвата на подпомагането и включват техническа помощ, обучение на кадрите и на хората, заети в селското стопанство, подобряване инфраструктурата на общините и селата и др. Ще се акредитират и две нови мерки в горското стопанство и екологията. С включването на горското стопанство и екологията, ние ще бъдем единствената страна с 11 мерки от 15 възможни.
България получи първа шанс да работи по програма САПАРД, поради факта, че се спря на стабилна организация, като Фонд "Земеделие", която може да управлява такава програма. Държавен Фонд "Земеделие" има необходимия административен капацитет. Хората преминаха специализиран курс на обучение по прилагането, разплащането и одита на програмата. Това са кадри, които могат да поемат и обработят и прилагат необходимата документация, и оценката за тяхната работа от Европейската централа е много добра
Към Фонд "Земеделие" са утвърдени 6 регионални разплащателни агенции, който работят на втория етап за изплащане на субсидията. Предстои създаването на специализирани териториални структури по отношение на приемането и обработването на първичните документи и консултирането. По този начин процесът на приемането и обработка на документацията ще се намали на по-малко от месец. Важен момент от работата на новото ръководство на фонда беше обучението на вътрешния одит, експертите ни минаха на специално обучение. Документацията е елементарна, но обемът й плашеше хората. Ние обяснявахме дълго на земеделците и успяхме да постигнем перфектна документация.
- Фондът и програмата са хармонизирали дейността си. Възможно ли е отделяне?
Лило Джамбазов:
- Изтичането на информация, че Агенцията и Фонда ще се разделят създаде проблеми на самите хора, които го казаха. Те получиха моралното си наказание за това, че са се изказали неподготвени. Критикуващите Фонда направиха кръгла маса, на която представиха проучванията и изложиха мнението си за мудността на програмата. Животът потвърди обратното. От февруари месец насам от 178-те проекта 80% са за последните четири месеца - и като парично изражение, и като бройки. Подобрихме работата си с търговските банки и други финансови институти, като успяхме да ги убедим, че ако финансират даден бенефициент по програма САПАРД, те имат възможност да разширят банковата и финансовата си дейност. Един пример: Последните четири месеца имаме 70 договора само за доставка на техника. А от юни 1998 до юни 2001 г. по програмите на фонд "Земеделие" са доставени 130 броя комбайни. 50% от новите договори са кредитирани от банки, защото работата им с бенефициентите е перфектна. По този начин се създават постоянни взаимоотношения. Работата с банките е голямо завоевание на Фонд "Земеделие" не само за техниката, но и за преработването, по което също имаме много проекти.
Фонд "Земеделие" и Агенция САПАРД не трябва да се отделят като понятия. Работата ни е напълно хармонизирана. Ние подготвяме България за Европейския съюз. ЕС присъства реално чрез Фонд "Земеделие" в България. Служителите на Фонда са служители на ЕС.
- Как ще облекчите процедурата по отпускането на средства?
Лило Джамбазов:
- Първоначалното решение във връзка със САПАРД беше да се провеждат 6 заседания годишно за одобряване на проектите. От февруари след съгласуване с Европейската комисия се провеждат най-малко една сесия на месец, а някой месеци и по две сесии. Инвестиционните проекти се разглеждат навреме. Облекчаването на процедурата е постигнато. Сега тя приключва за месец, месец и половина. Реално всичко зависи от инвестициите и финансовите възможности на бенефициентите.
- По какъв начин фонда планира да увеличи субсидиите за земеделските производители?
Лило Джамбазов:
- В момента Фонд" Земеделие" разполага по националните схеми със 70 млн.лв., без да включваме двете постъпили вноски от ЕС, със 107 млн. евро, от които вече 25% са договорени. От тези 70 млн.лв. 20 млн. са чиста субсидия, 25 млн. са кредити по краткосрочно кредитиране на земеделското производство за една стопанска година и 25 млн. са по програмите за инвестиционно кредитиране. Тук са обособени три програми: програма по животновъдството за 5 млн. лева, програма за растениевъдството създаване на площи с трайни насаждения, етерично-маслени култури – 10 млн. лева и програма за селскостопанска техника за 10 млн. лева. В момента работим по 20 целеви финансови линии и успяваме да задоволим едва 7-8 % от нуждите на земеделието. Приета е специална стратегия за финансово подпомагане на земеделието до 2006 г. Един от основните моменти в нея, по който очакваме одобрение от Народното събрание, е средствата за земеделието за 2003 г. да са 0.5% от БВП. Това по предварителни изчисления означава за Фонд "Земеделие" да бъдат предоставени около 160 млн. лева, което заедно с преходния ни остатък, ще ни позволи по осезателно да подпомагаме земеделието. Очакваме до 2006 г. да получим до 1,5% от БВП. Ако следващата година получим предвидените 0.5% от БВП, ще разполагаме с три пъти повече средства в сравнение със 2002 г. и ще раздадем субсидии в размер на 80-90 млн. лева. Ще увеличим субсидиите в зърнения сектор. Субсидиите в млечния сектор сега са 2 300 хил. лева и смятаме реално да станат 6-7 млн. лв. за 2003 г. Това е добър атестат, че можем да очакваме количествено и качествено подобрение в отрасъла. Същото важи за зърнопроизводството – тази година са отделени 25-26 млн. лева с елемент на субсидия 25%, а за следващата година предвиждаме нарастване с 2 - 2.5 пъти, като субсидията ще се увеличи до 50%. Ще се премине към текущо субсидиране и въвеждане на експортна субсидия. Инвестиционните програми ще се разширяват и условията по тях ще се облекчават.
- Какви са начините за повишаване конкурентоспособността на българската земеделска продукция?
Лило Джамбазов:
- В момента нещата не са добре и това определено тревожи ръководството на ДФ "Земеделие". Но това ни повелява действащия в момента Закон за подпомагане на земеделските производители. Анкетната комисия на Парламента, от м. ХІІ 2001г. ни задължи да подготвим промени в този закон и се надяваме, че приложените мотиви и изложенията ни пред парламентарно представените сили ще бъдат приети. Закона влезе на първо четене тази лятна сесия и очакваме в началото на м. септември да бъде приет окончателно. Тези промени ще ни позволят да приложим приетата стратегия и ще сме сигурни, че земеделското ни производство ще получи това, което заслужава. Стратегията ни ще бъде подплатена от закона. Записано е създаването на интервенционна агенция към Държавен Фонд Земеделие, чрез която ще можем да се намесваме на пазара, ще регулираме производството и цените. По този начин ще изведем българското селското стопанство до изискванията на ЕС, както по отношение на качеството и количеството, така и по отношение на инструментите и лостовете в Европа – 100% субсидии и преки плащания и създаване на стабилен пазар за селскостопанската продукция.
Искам да завърша с един пасаж от утвърдената Стратегия за финансово подпомагане развитието на земеделието и селските райони 2003-3006г. "Насочване на финансовото подпомагане чрез дейността на ДФ "Земеделие" за реализиране целите и задачите по Националния план за развитие на земеделските и селските райони ще осигури подобряването ефективността на земеделските производители и насърчаване на конкурентоспособен хранително-преработвателен сектор, чрез по-добра пазарна и технологична инфраструктура и стратегическа инвестиционна политика, насочени към достигане на Европейските стандарти".
САПАРД не е програма предназначена само за България. За да може ЕС да подготви дадена страна, да хармонизира земеделието й чрез тези помощи, те трябва да се усвояват чрез онези прийоми, които наистина подпомагат земеделието. Земеделието е избрано за изпълнение на програмата, тъй като е най-тежкият и важен сектор, който дава 18 % от БВП на България и за всички страни се определиха 15 мерки, по които могат да се субсидират земеделските производители. В момента ние работим по три мерки. Първата е за инвестиции в земеделските стопанства, производствените мощности и техниката. Втората мярка е подобряване преработката на селскостопанската продукция. Тук има четири подмерки в областта на млякото и млекопреработването, месото и месопреработването, плодове и зеленчуци и винопроизводството. Третата акредитирана и одобрена мярка, по която се приемат проекти и се изплащат субсидии е диверсификацията и алтернативните доходи. Именно на тази мярка се даде по-голяма гласност, тъй като селските райони подпомагани по нея са определени със специална наредба, която изключва областните центрове и други по-големи градове. В тази мярка са включени алтернативни дейности, които не са свързани толкова със земеделието, но са в селските райони. Това е диверсификацията - дейности, носещи алтернативни доходи на хора, които не могат да се занимават с друго. Например в дадени общини, като Гоце Делчев, не може да се сее пшеница или царевица, но районът позволява развитието на селски туризъм или дърво-преработващи предприятия. Това са трите мерки, с които ние подпомагаме земеделието по програма САПАРД. В момента от Управителния съвет на Фонда са одобрени и са изпратени в ЕС за акредитиране нови 6 мерки. Те разширяват обхвата на подпомагането и включват техническа помощ, обучение на кадрите и на хората, заети в селското стопанство, подобряване инфраструктурата на общините и селата и др. Ще се акредитират и две нови мерки в горското стопанство и екологията. С включването на горското стопанство и екологията, ние ще бъдем единствената страна с 11 мерки от 15 възможни.
България получи първа шанс да работи по програма САПАРД, поради факта, че се спря на стабилна организация, като Фонд "Земеделие", която може да управлява такава програма. Държавен Фонд "Земеделие" има необходимия административен капацитет. Хората преминаха специализиран курс на обучение по прилагането, разплащането и одита на програмата. Това са кадри, които могат да поемат и обработят и прилагат необходимата документация, и оценката за тяхната работа от Европейската централа е много добра
Към Фонд "Земеделие" са утвърдени 6 регионални разплащателни агенции, който работят на втория етап за изплащане на субсидията. Предстои създаването на специализирани териториални структури по отношение на приемането и обработването на първичните документи и консултирането. По този начин процесът на приемането и обработка на документацията ще се намали на по-малко от месец. Важен момент от работата на новото ръководство на фонда беше обучението на вътрешния одит, експертите ни минаха на специално обучение. Документацията е елементарна, но обемът й плашеше хората. Ние обяснявахме дълго на земеделците и успяхме да постигнем перфектна документация.
- Фондът и програмата са хармонизирали дейността си. Възможно ли е отделяне?
Лило Джамбазов:
- Изтичането на информация, че Агенцията и Фонда ще се разделят създаде проблеми на самите хора, които го казаха. Те получиха моралното си наказание за това, че са се изказали неподготвени. Критикуващите Фонда направиха кръгла маса, на която представиха проучванията и изложиха мнението си за мудността на програмата. Животът потвърди обратното. От февруари месец насам от 178-те проекта 80% са за последните четири месеца - и като парично изражение, и като бройки. Подобрихме работата си с търговските банки и други финансови институти, като успяхме да ги убедим, че ако финансират даден бенефициент по програма САПАРД, те имат възможност да разширят банковата и финансовата си дейност. Един пример: Последните четири месеца имаме 70 договора само за доставка на техника. А от юни 1998 до юни 2001 г. по програмите на фонд "Земеделие" са доставени 130 броя комбайни. 50% от новите договори са кредитирани от банки, защото работата им с бенефициентите е перфектна. По този начин се създават постоянни взаимоотношения. Работата с банките е голямо завоевание на Фонд "Земеделие" не само за техниката, но и за преработването, по което също имаме много проекти.
Фонд "Земеделие" и Агенция САПАРД не трябва да се отделят като понятия. Работата ни е напълно хармонизирана. Ние подготвяме България за Европейския съюз. ЕС присъства реално чрез Фонд "Земеделие" в България. Служителите на Фонда са служители на ЕС.
- Как ще облекчите процедурата по отпускането на средства?
Лило Джамбазов:
- Първоначалното решение във връзка със САПАРД беше да се провеждат 6 заседания годишно за одобряване на проектите. От февруари след съгласуване с Европейската комисия се провеждат най-малко една сесия на месец, а някой месеци и по две сесии. Инвестиционните проекти се разглеждат навреме. Облекчаването на процедурата е постигнато. Сега тя приключва за месец, месец и половина. Реално всичко зависи от инвестициите и финансовите възможности на бенефициентите.
- По какъв начин фонда планира да увеличи субсидиите за земеделските производители?
Лило Джамбазов:
- В момента Фонд" Земеделие" разполага по националните схеми със 70 млн.лв., без да включваме двете постъпили вноски от ЕС, със 107 млн. евро, от които вече 25% са договорени. От тези 70 млн.лв. 20 млн. са чиста субсидия, 25 млн. са кредити по краткосрочно кредитиране на земеделското производство за една стопанска година и 25 млн. са по програмите за инвестиционно кредитиране. Тук са обособени три програми: програма по животновъдството за 5 млн. лева, програма за растениевъдството създаване на площи с трайни насаждения, етерично-маслени култури – 10 млн. лева и програма за селскостопанска техника за 10 млн. лева. В момента работим по 20 целеви финансови линии и успяваме да задоволим едва 7-8 % от нуждите на земеделието. Приета е специална стратегия за финансово подпомагане на земеделието до 2006 г. Един от основните моменти в нея, по който очакваме одобрение от Народното събрание, е средствата за земеделието за 2003 г. да са 0.5% от БВП. Това по предварителни изчисления означава за Фонд "Земеделие" да бъдат предоставени около 160 млн. лева, което заедно с преходния ни остатък, ще ни позволи по осезателно да подпомагаме земеделието. Очакваме до 2006 г. да получим до 1,5% от БВП. Ако следващата година получим предвидените 0.5% от БВП, ще разполагаме с три пъти повече средства в сравнение със 2002 г. и ще раздадем субсидии в размер на 80-90 млн. лева. Ще увеличим субсидиите в зърнения сектор. Субсидиите в млечния сектор сега са 2 300 хил. лева и смятаме реално да станат 6-7 млн. лв. за 2003 г. Това е добър атестат, че можем да очакваме количествено и качествено подобрение в отрасъла. Същото важи за зърнопроизводството – тази година са отделени 25-26 млн. лева с елемент на субсидия 25%, а за следващата година предвиждаме нарастване с 2 - 2.5 пъти, като субсидията ще се увеличи до 50%. Ще се премине към текущо субсидиране и въвеждане на експортна субсидия. Инвестиционните програми ще се разширяват и условията по тях ще се облекчават.
- Какви са начините за повишаване конкурентоспособността на българската земеделска продукция?
Лило Джамбазов:
- В момента нещата не са добре и това определено тревожи ръководството на ДФ "Земеделие". Но това ни повелява действащия в момента Закон за подпомагане на земеделските производители. Анкетната комисия на Парламента, от м. ХІІ 2001г. ни задължи да подготвим промени в този закон и се надяваме, че приложените мотиви и изложенията ни пред парламентарно представените сили ще бъдат приети. Закона влезе на първо четене тази лятна сесия и очакваме в началото на м. септември да бъде приет окончателно. Тези промени ще ни позволят да приложим приетата стратегия и ще сме сигурни, че земеделското ни производство ще получи това, което заслужава. Стратегията ни ще бъде подплатена от закона. Записано е създаването на интервенционна агенция към Държавен Фонд Земеделие, чрез която ще можем да се намесваме на пазара, ще регулираме производството и цените. По този начин ще изведем българското селското стопанство до изискванията на ЕС, както по отношение на качеството и количеството, така и по отношение на инструментите и лостовете в Европа – 100% субсидии и преки плащания и създаване на стабилен пазар за селскостопанската продукция.
Искам да завърша с един пасаж от утвърдената Стратегия за финансово подпомагане развитието на земеделието и селските райони 2003-3006г. "Насочване на финансовото подпомагане чрез дейността на ДФ "Земеделие" за реализиране целите и задачите по Националния план за развитие на земеделските и селските райони ще осигури подобряването ефективността на земеделските производители и насърчаване на конкурентоспособен хранително-преработвателен сектор, чрез по-добра пазарна и технологична инфраструктура и стратегическа инвестиционна политика, насочени към достигане на Европейските стандарти".
