Специално за Econ.bg.
- Господин Уручев, вие подготвяте в момента 1 блок за последната му, 23-та поред горивна кампания. Ако след презареждането му и пускането му около 20 април, тази кампания продължи до края, ще се окаже, че той ще работи след крайния срок - 31 декември 2002 година. Как ще коментирате това?
Владимир Уручев:
- Един блок винаги може да бъде спрян преди изгарянето на горивото да е стигнало максимално в дълбочина. Това зависи и от разпорежданията на диспечера на националната енергийна система. Имайте предвид, че тогава ще е средата на зимата, когато е върхът в консумацията на електроенергията. Друг е въпросът с изваждането на горивото.
- Какви средства общо са вложени в четирите малки блока след 1991 година, за да се повиши тяхното ниво на безопасност?
Владимир Уручев:
- И преди 1991 година се влагаха средства и получавахме помощ от руските ядрени организации. От 1991 година насам обаче се отворихме към Западна Европа и подходът стана друг. Оттогава са реализирани две големи програми за повишаване на безопасността и модернизацията, макар че при модернизирането също има елементи на повишаване на нивото на безопасност при експлоатацията.
До 1997 година в по-малките блокове са инвестирани около 130 млн. долара. След това са инвестирани още 60 млн. долара, макар че като приключи напълно и този етап, ще бъдем наясно за точните суми. Една част от тези средства са помощи - прословутите 24 млн. екю от ЕБВР, по проекти на ФАР, помощи от френската енергийна система. По-голямата част обаче са собствени средства - преди на НЕК, а след отделянето й - на самата централа.
С тези инвестиции централата може спокойно да живее от икономическа гледна точка, без да се бои от някакъв ръст на цените на тока. Защото малките блокове отдавна са се изплатили и вече работят само на печалба. Разходите са чисто производствени - заплатите на хората, резервни части, ремонти и инвестиции за повишаване на безопасността.
Има и друго нещо, специално за 3 и 4 блок - те не са от групата ядрени реактори в света, към които има някакви съществени забележки. Вложените инвестиции в тях, новите системи, реконструкциите, ги привеждат в съответствие със съвременните изисквания за безопасност.
Сравнението на нашите блокове с подобни в Чехия, Унгария, Русия и Украйна показва, че нашите 3 и 4 блок в техническо отношение и по ниво на безопасност са на практика едни и същи.
- Каква е себестойността на тока от 1 и 2 блок?
Владимир Уручев:
- Тя е под една стотинка за киловатчас. Начинът, по който НЕК ни плаща, ни позволява изцяло да разполагаме със средствата си за инвестиране и за ремонтни програми. Затова те са и много добре планирани.
- А колко души ще останат без работа, ако 1 и 2 блок спрат в края на годината?
Владимир Уручев:
- Това е много трудно да се каже по редица причини. Първо - на територията на АЕЦ "Козлодуй" има много поделения и производства, които са общи за малките и за големите блокове. Ако механично разделим 1400-те човека, които работят на четирите малки блока, ще получим по около 300-400 човека на блок. Но пък процесът на извеждане на блоковете от експлоатация не свършва за ден-два, за да кажем, че тутакси ще се получи безработица. Пет години след спирането на реакторите, те на практика ще продължат да действат и ще имат нужда от персонал. След това ще трябва да се вади горивото от басейните около тях и ще започне демонтажът на съоръженията и тяхното дезактивиране, които ще продължат поне 20 години.
- Как вървят дейностите по извеждането на 1 и 2 блок от експлоатация?
Владимир Уручев:
- Досега е изработен техническия проект за изваждането от експлоатация, планирани са дейностите, определени са парите, които ще трябват за всеки етап. Докато има ядрено гориво вътре и докато съоръженията не се дезактивират, те продължават да се водят като ядрени обекти и всички манипулации по тях са подчинени на специалното законодателство за работа с ядрени съоръжения.
Всичко това ще струва доста скъпо. Стигането до т.нар. "зелена поляна" ще трае около 50 години и ще струва не по-малко от 1 млрд. долара. Разбира се, тази сума е доста приблизителна. За такъв дълъг период от време, могат да се намерят икономически изгодни и технологически по-нови решения, примерно как да се използва това оборудване по нов начин.
- Това е много трудно да се каже по редица причини. Първо - на територията на АЕЦ "Козлодуй" има много поделения и производства, които са общи за малките и за големите блокове. Ако механично разделим 1400-те човека, които работят на четирите малки блока, ще получим по около 300-400 човека на блок. Но пък процесът на извеждане на блоковете от експлоатация не свършва за ден-два, за да кажем, че тутакси ще се получи безработица. Пет години след спирането на реакторите, те на практика ще продължат да действат и ще имат нужда от персонал. След това ще трябва да се вади горивото от басейните около тях и ще започне демонтажът на съоръженията и тяхното дезактивиране, които ще продължат поне 20 години.
- Как вървят дейностите по извеждането на 1 и 2 блок от експлоатация?
Владимир Уручев:
- Досега е изработен техническия проект за изваждането от експлоатация, планирани са дейностите, определени са парите, които ще трябват за всеки етап. Докато има ядрено гориво вътре и докато съоръженията не се дезактивират, те продължават да се водят като ядрени обекти и всички манипулации по тях са подчинени на специалното законодателство за работа с ядрени съоръжения.
Всичко това ще струва доста скъпо. Стигането до т.нар. "зелена поляна" ще трае около 50 години и ще струва не по-малко от 1 млрд. долара. Разбира се, тази сума е доста приблизителна. За такъв дълъг период от време, могат да се намерят икономически изгодни и технологически по-нови решения, примерно как да се използва това оборудване по нов начин.
