Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
Проф. Динев, защо се забави приемането на счетоводните стандарти за малки и средни предприятия?
Проф. Михаил Динев:
Проточилите се спорове около промените в Закона за счетоводството не оставиха време за приемането на тези стандарти. Това породи реална опасност счетоводителите в България да останат без стандарти за 2005 г. Този вакуум не можеше да се запълни, без да се наруши по някакъв начин поправеният закон, задължаващ въвеждането им, което и стана. Ситуацията бе преодоляна по възможно най-добрия начин от Националния съвет по счетоводство. След не особено тежки спорове се реши част от съществуващите досега Национални счетоводни стандарти /НСС/ с незначителни корекции да залегнат в основата на стандартите за малките и средните предприятия /МСП/. Тези корекции може да продължат и занапред, но в основата си нашите стандарти са много близки до международните. Друг е въпросът, че в международен план стандартите за МСП са все още само една идея. Дори така наречената рамка за подготовка на тези стандарти още не съществува, затова не беше уместно ние да бъдем пионерите.
В световната практика са чести промените в МСС, можем ли и ние да реагираме бързо?
Проф. Михаил Динев:
В другите страни те се одобряват и въвеждат за приложение от неправителствени структури. У нас процедурата забавя промените минимум с една година, те минават задължително през правителството и това е конституционно регламентирано. По този начин организациите, прилагащи МСС в България, се изправят пред въпроса, кои стандарти да прилагат - познатите от международната практика или официално утвърдените МСС в България. Проблемът може да бъде разрешен чрез преотстъпването на правомощията по утвърждаване на МСС в ръцете на Института на дипломираните експерт-счетоводители /ИДЕС/, който разполага с преводачи и редактори и е в състояние да реагира буквално в рамките на 24 часа. За целта по мое мнение са необходими промени в основния закон най-късно до приемането ни в ЕС.
Заявихте, че ще работите за ограничаване на негативните ефекти от промените в закона за счетоводството, в каква посока?
Проф. Михаил Динев:
Още при избирането си за председател на УС на ИДЕС заявих, че ако с Министерството на финансите имаме еднакви цели, не би имало проблем да получим консенсус по всички въпроси. Както и предвиждах, нямаме никакви проблеми с министерството до този момент. Но с новите текстове се компрометирахме пред международната общност, оставяйки впечатлението, че одитът в България не е независима институция. Нашата роля е да бъдем еднакво полезни и за държавата, и за бизнеса, и за обществото като цяло и всяко нормативно обвързване на одита към определена страна е недопустимо. Разбира се, на нас ни се обяснява, че намеренията са били добри, но резултатът е крайно негативен и ако този проблем бъде изчистен от закона, прилагането му ще бъде ефективно. Стигна се дотам определени институции да съставят списъци, от които предприятията от определена сфера да избират одитори. Не смятам за уместен аргумента, че по този начин се гарантирала обективност на одита.
Как се стигна до подобни списъци?
Проф. Михаил Динев:
По-скоро заради инертна лицензионна практика и желанието на въпросните структури да държат в ръцете си определени процеси. В България имаме около 600 одитори, покрили изключително тежки изисквания за придобиване на правоспособност. Критериите са много високи и предявяването на допълнителни изисквания е необосновано. Друг е въпросът, че в рамките на своите функции институциите могат да въздействат за допълване на познанията на одиторите.
Миналата година бе ограничен обхватът на предприятията, подлежащи на задължителен одит. Какъв е резултатът?
Проф. Михаил Динев:
Това също смути доста нашата общност и породи много шум. Проблемът има две страни. Ефектът за одиторския бизнес е отрицателен. Но не е силен, защото повечето фирми, участници в международни търгове и спогодби, ползватели на банкови кредити и т. н., продължават да заверяват отчетите, без да са нормативно задължени. По-силен според мен е вредният ефект върху самите предприятия и върху бюджета. Смяташе се, че отпадането на задължителния одит за множество фирми ще им спести финансови средства. В България се практикува европейската школа, при която одиторът е консултант на счетоводителя. При англосаксонската школа той е предимно оценъчен, а консултацията е отделна дейност. Предприятията, които не заверят отчетите си, ще се лишат и от консултантските услуги на одитора. Спестените финансови ресурси ще бъдат изразходвани за допълнително обучение на счетоводителя, като същевременно никой няма да гарантира крайния резултат. Бюджетът също търпи загуби, защото одитът ограничава сивата икономика и стимулира легализирането на бизнеса. Тук загубите ще са сериозни. В един по-краен вариант би могъл да се въведе задължителен одит за всички регистрирани по ДДС фирми. По този начин ще се сложи край и на фирмите фантоми.
Очаквате ли подкрепа, ако се разшири обхватът на задължителния одит?
Проф. Михаил Динев:
Хората, с които вече сме разговаряли, го разбират. Разбира се, ще възникне известна съпротива на 10 или 20% от бизнеса, но за останалите ще приемат мярката като обоснована.
Какво показва световната практика?
Проф. Михаил Динев:
Нещата не стоят еднакво. Разликата е в сериозните традиции при пазарните отношения в чужбина и липсата на такива у нас. На Запад не съществува нужда фирмите да бъдат задължавани. За тях одитът е необходимост. Фирма без заверен отчет бива възпрепятствана в своята дейност - например при сключването на договори, участието в търгове, финансирането и т. н. В България също се наблюдава известно развитие в тази насока и вярвам, че тези процеси тепърва ще се ускоряват. И у нас множество фирми вече сами търсят услугите на одитора - търсещите кредит, участниците на търгове в чужбина и в страната и т. н.
Имаше опасения, че фирмите може да прекратят започнат одит, след като вече не е задължителен?
Проф. Михаил Динев:
Засега нямаме сигнали за такива случаи. Може би има такива фирми, но те със сигурност не са много. Всъщност културата на управление в българските фирми вече е значително по-висока. Икономиката ни се изчиства от негативите все повече и това е обективен процес, който не може да се отдаде на сполуката на това или онова управление.
Има ли противоречия между счетоводителя и останалата администрация в предприятията?
Проф. Михаил Динев:
Логично е да се очаква пъстра картина при тези отношения. Умният ръководител уважава счетоводителите и си и търси качествено счетоводно обслужване. Неговият интерес е парите му да се въртят ефективно, а това е начинът, по който може да го постигне. Предполагам, че съществуват някои противоречия, но съдейки от дългия си опит, мога да кажа, че те са значително по-малко от тези по време на плановата икономика.
Какъв е вашият коментар за нароилите се браншови организации на счетоводителите?
Проф. Михаил Динев:
Факт е, че в последно време се нароиха множество такива структури. Може би това е част от общото увеличаване на неправителствените организации в национален мащаб. В това може би няма нищо лошо, но на нас ни се иска да съществуват ясни критерии - какви са целите им, кои са членовете им и какви са влиянията им. Този проблем го поставихме в разговорите си със самите тях, ще го поставим и пред държавните институции. Не бива да бъдат признавани организации без тежест и критерии.
Какво ще рече да не бъдат признавани?
Проф. Михаил Динев:
Не всяка организация непременно трябва да бъде включвана в Националния съвет по счетоводство например. Оказва се, че съществуват поне 3-4 сдружения на счетоводителите, а масата, която е в състава на тия организации, в крайна сметка е една. Не е логично да има две или три организации на счетоводните къщи, а общият им брой да е, да речем, 200. За да бъде ефективна дейността на подобни структури, както и нашата дейност, тази ситуация трябва да се промени. Когато възникне даден проблем пред гилдията, всички трябва да се обединим за неговото решаване, а не всеки да действа самостоятелно.
Кои са причините за това намножаване?
Проф. Михаил Динев:
От една страна, това се дължи на информациите, според които на неправителствените организации ще им се предоставят средства от европейските фондове. От друга страна, известна роля играе бизнесът със сертификатите и скъпо платеното обучение на счетоводни кадри. Сертифицирането е полезно нещо, но то трябва да има организиран характер. Ще бъде страшно неприятно и дори глупаво, ако този процес се развие хаотично и се позволи на частни фирми да издават сертификати.
