Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Какво е състоянието в момента на досъдебното производство?

Ангел Александров:

Няма да открия топлата вода, ако ви кажа, че нашето състояние е функция от останалите системи в държавата - най-вече в рамките на съдебната власт, но с това не искам да омаловажавам проблемите, които съществуват конкретно в следствието. От наблюденията, които имам, и от отчетите на следствените служби забелязвам добри тенденции. В Благоевград са разследвани две знакови фигури от подземния свят. Колегите са разследвали успешно и са разкрили едно поръчково убийство, което за мащабите и възможностите на региона е постижение.

Що се отнася до негативите, които все още консумираме, това са корупционните прояви. Тук хората са по-изложени на възможностите за ерозия при един по-сериозен натиск. Понякога се стига до срив, който определяме като корупция. За съжаление и миналата година се занимавахме с наши колеги следователи, и в началото на тази снехме имунитета на един колега от столичното следствие. Не е тайна, че магистратските заплати са сред най-добрите постижения, които има държавата, и не би трябвало да се оправдават колегите, че поради малко заплащане са стигнали до тези си намерения.

Направихте вътрешна проверка в София по корупционния скандал. Дадохте предварително мнение, че резултатите от проверката не са добри. Какво открихте?

Ангел Александров:

Нормално е да приемем, че просрочените дела са 5%, на места намираме точно обратното - 95% просрочени дела. Нещо, което в нашите среди е известно като много тежък признак за лоша организация и за лоша работа. Затова си позволих предварителен коментар, който не се посрещна радушно от страна на тези, които критикувам. Може би трябва да бъда по-радикален в своите оценки и накрая в своите изводи и предложения до ВСС, за да бъда разбран. Защото много хора не се опитват да разберат посланията, които отправям. Смятам да предложа нещо радикално и отправям открито послание, че онова време, когато следствието беше разкъсвано от амбиции и феодални нагласи, просто изтече.

Предварителните изводи от проверката, които биха могли да се направят, са доста смущаващи. Случаят със следователя Христо Станчев отключи някои вътрешни процеси и ерозии, които са се развивали, симптоматика на болнични процеси, които са били в това тяло и в частност в четвърта териториална служба. Там са заложени предпоставките за корупционно поведение.

Казвам го откровено и ще го заявя и пред ВСС, защото резултатите го показват. Какво означава едно дело като това, за което Станчев се е ангажирал. Дело, което за 3 седмици би могло да приключи, а го мотаят 2 г. Това не е от идването на Станчев, то е от 2 г. Не го защитавам. Много им се ще на някои хора да кажа: Аплодисменти за тези смели мъже, които извадиха на показ язвите на следствието в столицата! Но най-малко тези следователи, които се появиха в медиите, имат право да говорят. Ако го бяха казали някои други, щях да ръкопляскам наред с вашите колеги, но няма да го направя поради факта, че тяхното поведение е твърде укоримо професионално, за да бъдат те съдници. Казват - едно дело отива в еди-коя си структура и там изчезва срещу 50 хил. EUR. Не може да се говори така безотговорно.

Все пак остава въпросът истина ли е казаното от следователите?

Ангел Александров:

В разговора си с тези младежи ги попитах водили ли са поне едно дело за подкупи. Защото лично аз като следовател съм водил най-тежките дела за подкупи от 1988 до 1993 г. Те не са провели нито едно такова дело и не познават механизмите и генезиса на това явление, за да имат претенциите да бъдат негови оценители. В техните изявления по принцип няма нищо вярно. Ние трябва да гледаме като на едно цяло - в него се включват и следователят, и прокурорът, и съдията. Неслучайно се появи коментар, че следователят не решава по същество. Той не би могъл да прекрати делото.

На няколко пъти в рамките на една година бяхте спрягани за закриване и все пак оцеляхте, отрази ли ви се това?

Ангел Александров:

Позволете ми да се оплача, че ние работим в състояние на постоянен пресинг, че утре ще ни реформират, ще ни съкратят... Откровено ви казвам, че някои прогностици на нашето бъдеще нямат право да правят това. Имам усещането, че тази деструктивна политика, която водеха в продължение на години, продължава и сега. Когато престъпността се обединява, ние се деструктурираме.

разкъсваме следствието в напъна си да докажем колко велика реформа ще направим. Как си представяте на българските географски ширини някой прокурор да е представител на политическа сила. Просто някои хора забравиха къде се намираме и къде живеем. Много хора забравят, че през 1995 г. следствието беше в МВР. Ами аз съм свидетел на случаи, когато министърът ме сочеше мен и някой друг колега и ми казваше: Тия двамата не са убедени, и ни отстраняваше, защото не мисля като него.
Как си представяте някой мастит генерал, а доста ги има сега в МВР, и аз да му кажа, че не съм съгласен с него, защото няма доказателства по делото, той ще ме търпи ли... Просто следствие няма да има. Аз съм съгласен, че трябва да има бързо и евтино полицейско разследване за масовата улична престъпност. Но трябва да правим реформата по европейски, а не по балкански. Защото балканският манталитет докъде води - да сложа моя човек, да го командвам, да му казвам какво да прави и как да разследва делата. Това е опасно. Затова застъпвам тезата за магистратско разследване в системата на независимата съдебна власт. Питам ви иначе кой ще се осмели да разследва депутати и министри, особено министъра, който му е началник?

До 1995 г. бяхме в МВР и какво от това? Йордан Соколов като министър на вътрешните работи можеше да си позволи да извика колегата от стопанския отдел и да му тропа по масата. Това се случваше. Вие си правете изводите какво може да се случи занапред. И мен като следовател по това време са ме привиквали. Мога да ви покажа такива министерски резолюции, от които ще паднете.

Тия радетели на новия модел първи ще изреват от него. Но аз съм спокоен, защото Европа не позволява така фриволно да се борави с институциите.

Възприемат ли се по правилния начин препоръките на Брюксел от политиците у нас?

Ангел Александров:

Понеже сте в. ПАРИ, ще си позволя един малко по-обстоятелствен коментар какво искат българските политици. Ако ги следите внимателно, ще разберете, че не знаят какво искат. Кой иска следствието и прокуратурата да отидат към изпълнителната власт. Някаква партия ДСБ... Кой оглавява тая партия? Бих си позволил да кажа, че е същият човек, който през 1992 г. беше министър на финансите, когато стартираха икономическите реформи в страната. Понеже познавам последиците от старта на тези икономически реформи, сега мога да си позволя да кажа, че този политик започна реформа, която е много неудачна. Тогава стартирахме с либерализация на цените. И когато всички се радвахме и тогавашният президент каза, че всичко тече по учебник, тогава един професор по икономика ми каза: Не се радвай. Навлизаме в една икономическа спирала, от която няма излизане. Защото реформата не е само цените, ами трябва да има още приватизация, смяна на паричните знаци, реформа в паричната система, в данъчната система.

А тия политици в продължение на 15 г. се лутат и не могат да намерят отговор на много прости неща. Големият дебат в българското общество за преустройство в съдебната система се състоя 1990-1991 г. Тогава имаше пълен консенсус на политическата класа, че в България разследването не бива да отива изцяло към изпълнителната власт.

Да, обаче сега и съдиите изказват мнения за изваждането ви...

Ангел Александров:

Кои са съдиите? Те са със същите професионални качества и статут, каквито имат и следователят, и прокурорът. Те искат нещо, защото смятат, че по тоя начин бюджетът им би бил по-добър за тях. По-лесно биха избирали административни ръководства. Вижте, това са конюнктурни желания. И Иван Григоров, който си позволява най-често да бъде първи реформатор в тази област, искам да припомня, че той присъства в българската съдебна система от 1992 г. Той дори и не крие своите пристрастия към определена политическа сила. Ами извинявайте, какво прави от 1992 г. досега. Искам да кажа, че хора, които са се провалили, според мен нямат право да правят повече реформи. Просто да престанат да правят експерименти, защото вижте и забележете: всички експерименти се правят на гърба на следствието. Нито веднъж не се направравиха върху снагата на някоя от другите институции. Нас ни превръщат в хамстери, които постоянно са подложени на експериментални лечения.

Тъй като предстоят две проверки от Брюксел през тази година, какво ще представите?

Ангел Александров:

Аз съм спокоен по отношение на мониторинга, тъй като промените, които бяха направени в НПК, не са малко. По-сериозни стъпки напред имаме в приемането на националната стратегия за реформи в правната област. Вече заявихме волята си за участие в реформата и изготвянето на нов НПК. Това, разбира се, ще засегне структурно следствието и ще бъдат свити някои следствени служби според съответната криминогенна обстановка в дадения окръг. Няма да съществуват повече такива магистратури, които не биха могли да се използват. Поради това част от следователите може да станат прокурори или съдии, други - разследващи магистрати.

Според вас овладявана ли е организираната престъпност? Критиките от европа и от посланиците са в тази посока.

Ангел Александров:

Посланиците имат правото да правят изявления като представители на по-велики нации. Чест прави на нашата политическа класа, че не си позволява коментар по отношение на правораздавателните системи на други държави, включително и на тези, по-великите. Най-често критиките за нас са, че правораздаването ни е бавно и неефективо. Не е така. Не са ли постижения сериозните открития, направени от колегите от полицията, които чрез специфични средства поднесоха материали на следствието и приключиха редица дела за присвояване на ДДС? Столичното следствие приключи знаково убийство - на Рибаков. Когато е убит някой при една обикновена свада, казваме, че нищо не се е случило. Но ако това стане на бул. Витоша в обкръжението на 10 бодигардове и на 3-4 лъскави лимузини, то вече се е случило кой знае какво. Има и други механизми на овладяване на знаковата престъпност като осъдителните присъди.