Специално за Econ.bg

- Г-н Кадиев, как оценявате общата рамка на макроикономическото развитие на страната ни?

Георги Кадиев:

- Статистическите данни от последното тримесечие са добри. За този период се наблюдава подем в цяла Централна и Източна Европа, като България е една от страните с най-висок растеж. Опитваме се да анализираме откъде точно идва този растеж, тъй като данните от статистиката са много обобщени. Предполагаме, че част от растежа идва от курсовите разлики. България внася много енергоматериали в долари и при падането на долара с около 10 %, цените на продуктите в левово изражение падат и съответно добавената стойност в крайния продукт е по-голяма.

- Съответства ли обявеният миналата седмица темп на БВП на вашите очаквания?

Георги Кадиев:

- Избягваме да правим прогнози. За това са нужни много добри анализатори, добри данни и методология. Осланяме се на прогнозите на МВФ и на някои други анализаторски агенции. Очакваше се растежът за тази година да бъде около 3.5-4 %. Тенденцията за момента е добра. Вероятно към края на годината стойностите на БВП леко ще паднат и ще достигнат очаквания темп от 4 %.

- Одобрявате ли последната операция по сделката с държавния дълг?

Георги Кадиев:

- Сделката има и положителни и отрицателни страни. Оценката зависи от това дали се приема стратегията на правителството. Ако тя се приеме, тогава може да се оценява дали определени действия са в съответствие с нея. Стратегията на българското правителство се базира на два основни момента. Първата цел беше да се намали номинала на външния дълг, така че да слезем максимално бързо до 60 % от БВП, което е изискване на Маастрихт. Второто беше да се избегне валутният риск във външния дълг, благодарение на това, че голяма част от доларовите задължения ще преминат в еврозадължения и обслужването ще бъде предвидимо. В първата част всичко е добре, но втората част не се изпълнява. При вторият суап в момента едни доларови облигации се заменят с други, т.е няма преструктуриране на дълга от долар към евро. Другата стратегическа цел на правителството беше да се намалят плащанията през следващите няколко години, докато икономиката се задвижи и започне да произвежда достатъчно БВП за обслужване на големите плащания 2013-2015 година. Това отлагане на плащанията с едно поколение по принцип е правилно, но е рисковано като изпълнение. Две от прогнозите на правителството във връзка с двете суапови операции не се сбъднаха – за плаващите лихви и за валутния курс между долара и еврото. След първия суап плащаме малко над 2 % плаващ курс, а с издаването на новите облигации плащаме 8.5 % и разчитаме на това, че този плаващ курс ще стигне и ще надмине тези 8.5 % достатъчно бързо. В противен случай, в краткосрочен план ще плащаме повече лихви, отколкото бихме плащали при старите курсове. Въпреки тези детайли, идеята за управление на външния дълг и за достигане на стратегически цели е добра. Въпросът е, че не беше разположена правилно във времето. Това, което става сега трябваше да се случи 1997 г., когато в България идваха много инвестиционни банки и обратно, първият суап трябваше да стане сега.

- Каква е оценката ви за преките чуждестранни инвестиции и приватизацията до момента?

Георги Кадиев:

- Инвестициите, за жалост, са ниски и не съответстват на очакванията. Все още не успяваме да убедим чуждите инвеститори, че България е достатъчно добро място за инвестиции по много причини, включително и политически. От голямо значение е и кредитния рейтинг на страната. Много инвеститори имат строги правила за инвестиране само в държави с висок инвестиционен рейтинг. България има още 3 нива по Standard&Poor’s и трябва да прескочи четири стъпки до достигане на инвестиционен рейтинг. Обикновено, при добро развитие на нещата, на година се прескача по една стъпка. Това означава, че България ще достигне инвестиционен рейтинг след три години и то при добър растеж и приватизация.

Приватизацията е най-слабото място на икономическата политика на правителството. Отначало се загуби много време със закона на приватизацията. Схемата, по която бяха направени конкурсите за приватизация също не беше достатъчно добра, правилата за участие бяха прекалено лесни с цел привличане на максимален брой кандидати. Като резултат се появиха кандидати, които не са стратегически инвеститори. Изключвам банковата приватизация, където Биохим беше добра сделка. За жалост, при Булгартабак и БТК инвеститорите не са стратегически. Нито един от кандидатите за Булгартабак не е в този бизнес и няма достатъчно международно реноме. Когато кандидатите са финансови инвеститори съществува рискът от концентриране към краткосрочни печалби и отлагане на дългосрочните инвестиции за следващите инвеститори. При БТК също участват само финансови инвеститори, единият от които е от съседна държава. От гледна точка на националната сигурност, не е желателно комуникациите да се продават на съседни държави. Същото важи и за банките. Получава се така, че съседите трябва да кредитират местното производство и да създават собствената си конкуренция. Аз съм скептик към продаване на съседни държави. За предпочитане са големите стратегически инвеститори.

- Нужни ли са според вас промени в икономическата политика на правителството?

Георги Кадиев:

- Икономическата политика на правителството е добра като философия, но изпълнението е слабо. Добра е философията на приватизацията, на максимално отдръпване на държавата от управлението на икономиката. Процесът обаче се бави. Другият неблагоприятен момент са огромният брой лицензи.

Чисто фискално, министерство на финансите си върши добре работата, изпълнява заложеното от МВФ. Грешката, според мен беше, че още миналата година с Фонда се договори прекалено нисък бюджетен дефицит – 0.8 % с тенденция за 0 %. Мисля, че е твърде рано за това. Ако бяха договорени 1.5 % разликата от около 100 млн. долара можеше да отиде за социални плащания. Опасенията на правителството са, че един голям бюджетен дефицит ще доведе до отдръпване на международните капиталови пазари от България. Истината е, че инвестиционните банки приемат дефицит между 0% и 2% за нормален и не е нужно да се съгласяваме на такъв нисък дефицит.

Правителството даде обещания, които на практика не могат да бъдат изпълнени. Рязко подобрение на стандарта на живот не може да има.

- Къде се нарежда страната ни сред останалите държави от Централна и Източна Европа, според оценките на Интелинюз?

Георги Кадиев:

- България е на опашката. Това се вижда от преговорите с ЕС. 10 държави са поканени и 2 са на ръба. Това означава, че всички тези 8 държави, ако изключим Малта и Кипър, са много по-напред от нас. България ще расте по-бързо от тях през следващите няколко години, поради простата причина, че базата у нас е много ниска. Базата е много важна и от тази гледна точка, цифрите са заблуждаващи. 3 % растеж в Полша е повече от 5 % растеж в България, например. В Европа все още гледат на нас като на пакет България - Румъния.

Слабостта ни е работата на регионално ниво. България трябва да се опита да води добра регионална политика, да стане лидер в някои области на Балканите и тогава да върви към ЕС.

- Инвестициите, за жалост, са ниски и не съответстват на очакванията. Все още не успяваме да убедим чуждите инвеститори, че България е достатъчно добро място за инвестиции по много причини, включително и политически. От голямо значение е и кредитния рейтинг на страната. Много инвеститори имат строги правила за инвестиране само в държави с висок инвестиционен рейтинг. България има още 3 нива по Standard&Poor’s и трябва да прескочи четири стъпки до достигане на инвестиционен рейтинг. Обикновено, при добро развитие на нещата, на година се прескача по една стъпка. Това означава, че България ще достигне инвестиционен рейтинг след три години и то при добър растеж и приватизация.

Приватизацията е най-слабото място на икономическата политика на правителството. Отначало се загуби много време със закона на приватизацията. Схемата, по която бяха направени конкурсите за приватизация също не беше достатъчно добра, правилата за участие бяха прекалено лесни с цел привличане на максимален брой кандидати. Като резултат се появиха кандидати, които не са стратегически инвеститори. Изключвам банковата приватизация, където Биохим беше добра сделка. За жалост, при Булгартабак и БТК инвеститорите не са стратегически. Нито един от кандидатите за Булгартабак не е в този бизнес и няма достатъчно международно реноме. Когато кандидатите са финансови инвеститори съществува рискът от концентриране към краткосрочни печалби и отлагане на дългосрочните инвестиции за следващите инвеститори. При БТК също участват само финансови инвеститори, единият от които е от съседна държава. От гледна точка на националната сигурност, не е желателно комуникациите да се продават на съседни държави. Същото важи и за банките. Получава се така, че съседите трябва да кредитират местното производство и да създават собствената си конкуренция. Аз съм скептик към продаване на съседни държави. За предпочитане са големите стратегически инвеститори.

- Нужни ли са според вас промени в икономическата политика на правителството?

Георги Кадиев:

- Икономическата политика на правителството е добра като философия, но изпълнението е слабо. Добра е философията на приватизацията, на максимално отдръпване на държавата от управлението на икономиката. Процесът обаче се бави. Другият неблагоприятен момент са огромният брой лицензи.

Чисто фискално, министерство на финансите си върши добре работата, изпълнява заложеното от МВФ. Грешката, според мен беше, че още миналата година с Фонда се договори прекалено нисък бюджетен дефицит – 0.8 % с тенденция за 0 %. Мисля, че е твърде рано за това. Ако бяха договорени 1.5 % разликата от около 100 млн. долара можеше да отиде за социални плащания. Опасенията на правителството са, че един голям бюджетен дефицит ще доведе до отдръпване на международните капиталови пазари от България. Истината е, че инвестиционните банки приемат дефицит между 0% и 2% за нормален и не е нужно да се съгласяваме на такъв нисък дефицит.

Правителството даде обещания, които на практика не могат да бъдат изпълнени. Рязко подобрение на стандарта на живот не може да има.

- Къде се нарежда страната ни сред останалите държави от Централна и Източна Европа, според оценките на Интелинюз?

Георги Кадиев:

- България е на опашката. Това се вижда от преговорите с ЕС. 10 държави са поканени и 2 са на ръба. Това означава, че всички тези 8 държави, ако изключим Малта и Кипър, са много по-напред от нас. България ще расте по-бързо от тях през следващите няколко години, поради простата причина, че базата у нас е много ниска. Базата е много важна и от тази гледна точка, цифрите са заблуждаващи. 3 % растеж в Полша е повече от 5 % растеж в България, например. В Европа все още гледат на нас като на пакет България - Румъния.

Слабостта ни е работата на регионално ниво. България трябва да се опита да води добра регионална политика, да стане лидер в някои области на Балканите и тогава да върви към ЕС.