Специално за ECON.BG

- Г-н Кръстев, има ли промяна в стратегията по заетостта за 2004-2010 г.?

Тодор Кръстев:

- Предишната стратегия е разработвана преди 1996г. и вече е приключила своето действие. Това е една нова стратегия, която се разработи сега, във връзка с новите условия и с процеса на присъединяване нa България към ЕС, т.е., отчели сме българските условия и изискванията на Европейската комисия. Може да се каже, че това е една нова стратегия.

- Продължавате ли да залагате на диференцирания подход?

Тодор Кръстев:

- Разбира се. Не е толкова важно непрекъснато да се правят все нови и нови програми, по-важно е тези програми наистина да стигат до хората и да им помагат реално.

- Ефективна ли е политиката по заетостта в България, т.е. съответстват ли изразходваните средства за борба с безработицата на постигнатите резултати? Достатъчни ли са предвидените средства в Бюджет 2004 за реализиране на заложените в стратегията намерения?

Тодор Кръстев:

- Един от основните елементи на нашата политика е да правим мониторинг и да следим за ефективността на изразходваните средства. До момента в България са създадени добри условия за мониторинг и оценка на политиката. През 1998г. бе внедрена една система за брутна оценка на политиката с помощта на британския know-how фонд и български научни среди, а след това беше внедрена система за нетна оценка на политиката и мерките с помощта на Световна банка и Холандския икономически институт. В момента, като стъпваме върху тази добра основа, продължаваме работата си и ще създадем една система за непрекъснат мониторинг и оценка. Имаме идея отново да проведем нетна оценка на политиката по заетостта, може би следващата година. Трябва да се има предвид, че при мониторинга би могло да се осъществява текущо наблюдение, но самата оценка винаги включва един период след приключване на програмата. Например, оценката за участието на едно лице в дадена програма или мярка може да се направи, ако една година след това се проучи неговото положение на пазара на труда и съответно, повишаването или не на неговите възможности.

- През последните месеци бяха отчетени по-ниски нива на безработица. Кои са причините за това? Мислите ли, че това е трайна тенденция?

Тодор Кръстев:

- Ние считаме, че това е една трайна тенденция. Още от 1997г. насам успяхме да стабилизираме макроикономическите показатели, отчиташе се стабилно равнище от над 4% ръст на БВП, но през първите години този ръст не се пренасяше и в сферата на заетостта. Според нас в момента спадът в безработицата е една трайна тенденция. От една страна това се дължи на повишеното търсене на първичния пазар на труда, на вече по-ниските темпове на освобождаване на работна сила от преструктуриране на икономиката и едновременно с това, в резултат от действието на активните програми и мерки. Така че, това са комбинирани резултати.

- Успяват ли институциите да координират ефективно дейността си при решаване на проблемите на безработицата?

Тодор Кръстев:

- Това е един от основните ни приоритети. В Националния план за действие по заетостта и в Стратегията на тези въпроси е отделено специално внимание. Мисля, че през последните години сме постигнели много, за да подобрим сътрудничеството. От една страна с държавната администрация - основно с Министерство на образованието, с Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на икономиката, а от друга, със социалните партньори. Социалните партньори са много важни, ние ги включваме винаги още в началните етапи от разработване на документите, за да могат максимално да бъдат изразени техните идеи и предложения.

- Кои са гаранциите, че стратегията ще се приложи на практика?

Тодор Кръстев:

- Основната гаранция е обвързването на изпълнението на Стратегията с Националните планове за действие по заетостта. Националния план, като инструмент, е регламентиран в Закона за насърчаване на заетостта, а неговото финансово обезпечаване е свързано със Закона за държавния бюджет. От тази гледна точка и предвид това, че специално в Стратегията е посочено, че това ежегодно планиране ще става чрез Националните планове за действие по заетостта, мисля, че имаме достатъчни гаранции.

- Приложението на новата стратегия ще означава ли социалната политика да може да влияе върху причините, а не върху последствията, да бъде активна и обвързана с икономическата политика?

Тодор Кръстев:

- Това е нашата цел. Надяваме се, че ще я постигнем.

- Това е един от основните ни приоритети. В Националния план за действие по заетостта и в Стратегията на тези въпроси е отделено специално внимание. Мисля, че през последните години сме постигнели много, за да подобрим сътрудничеството. От една страна с държавната администрация - основно с Министерство на образованието, с Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на икономиката, а от друга, със социалните партньори. Социалните партньори са много важни, ние ги включваме винаги още в началните етапи от разработване на документите, за да могат максимално да бъдат изразени техните идеи и предложения.

- Кои са гаранциите, че стратегията ще се приложи на практика?

Тодор Кръстев:

- Основната гаранция е обвързването на изпълнението на Стратегията с Националните планове за действие по заетостта. Националния план, като инструмент, е регламентиран в Закона за насърчаване на заетостта, а неговото финансово обезпечаване е свързано със Закона за държавния бюджет. От тази гледна точка и предвид това, че специално в Стратегията е посочено, че това ежегодно планиране ще става чрез Националните планове за действие по заетостта, мисля, че имаме достатъчни гаранции.

- Приложението на новата стратегия ще означава ли социалната политика да може да влияе върху причините, а не върху последствията, да бъде активна и обвързана с икономическата политика?

Тодор Кръстев:

- Това е нашата цел. Надяваме се, че ще я постигнем.