Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Ваше Превъзходителство, как оценявате развитието на политическите и икономическите отношения между Дания и България през последните няколко години?

Н. Пр. Свен Бойе Мадсен:

Първо бих искал да подчертая, че интегрирането на България в европейските и трансатлантическите структури е било и продължава да е ключов приоритет за датското правителство. Дания приема и поздравява България с пълноправното членството в НАТО. Оценяваме като положителен факта, че страната ви успя да приключи преговорите за присъединяване към Европейския съюз предсрочно, полагайки основите на получаването на пълноправно членство през 2007 г.

По отношение на двустранните отношения нямам никакви колебания да ги характеризирам като много стабилни и задълбочени. През последните години имаше значителен брой визити на високо ниво между двете страни като част от продължаващия политически диалог между нас. Това ясно демонстрира, че Дания и България споделят общи разбирания, цели и интереси. Убеден съм, че икономическите ни отношения ще се подобряват още - стокообменът между България и Дания е отбелязал увеличение за периода 1999-2003 г. с 35%, достигайки приблизително 100 млн. EUR на годишна база. Има ясни знаци, че икономическите и финансовите връзки между нашите две страни се развиват все по-успешно, като позитивен ефект в това отношение имаше приемането на България в НАТО.

Според Вас какво може да научи България от опита на Дания във връзка с очакваното приемане на страната ни в ЕС през 2007 г.?

Н. Пр. Свен Бойе Мадсен:

Дания стана член на ЕС през 1973 г. и най-важното, което ние научихме, е, че са нужни много усилия, много добра вътрешна координация между всички единици и дискусии с останалите членове на съюза, за да станем влиятелен член на общността. Въпреки че Дания има само 5.3 милиона население, нашият глас се чува силно в ЕС. Най-добрият пример за това е фактът, че именно през 2002 г., когато Дания председателстваше ЕС, бяха финализирани предприсъединителните преговори с новите страни кандидатки, което доведе до приемането на 10-те нови членки на 1 май 2004 г. и набеляза перспективите за България и Румъния.

Как оценявате датските икономически интереси в България?

Н. Пр. Свен Бойе Мадсен:

През последните години ние станахме свидетели на значителни подобрения в бизнессредата на България, което повлия и върху готовността на датски компании да инвестират тук. Миналата година датската Carlsberg Breweries, която купи през 2002 г. дялове от Шуменско пиво и Пиринско пиво, направи най-голямата инвестиция в страната. Това демонстрира ясно желанието на датски компании да инвестират тук, ако условията следват международните стандарти. Добър пример за задълбочаване на икономическите отношения е и проведеният през октомври т.г. в София Датски агробизнес форум, организиран от посолството на Кралство Дания и Датския селскостопански съвет. От датска страна участваха 15 компании, търсещи български партньори за бъдещо сътрудничество. Повече от 250 представители на българския бизнес осъществиха контакти на форума, което свидетелства за взаимен интерес и потенциал в тази област.

Има ли бизнессектори в България, в които все още има неразработени възможности?

Н. Пр. Свен Бойе Мадсен:

Има някои сектори, в които аз лично виждам възможности за задълбочаване на търговското сътрудничество между нашите страни. Дания проявява специален интерес в областта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост, където имаме голям опит, развивайки тези сектори като ефективни и икономически жизнеспособни, за да отговорят на конкуренцията на единния пазар. Голям потенциал за сътрудничество има и в областта на енергийния сектор и опазването на околната среда, тъй като датски компании имат опит с много проекти в Централна и Източна Европа в това отношение през последното десетилетие.

Според Вас кои са основните трудности, срещани от представителите на датския бизнес, които искат да инвестират в България?

Н. Пр. Свен Бойе Мадсен:

Най-важното според мен е България да съгласува схемата за провеждане на търгове с участието на чужди компании с европейските стандарти - по отношение на прозрачността, конкурентността и общата бизнеспрактика. Българските власти вече направиха някои промени, което е окуражаващо. Убеден съм, че тази тенденция ще продължи.