Специално за Econ.bg.

- Г-н Генков, съществува ли опасност от зърнена криза у нас и как може да се избегне тя?

Камен Генков:

- Да, налице са всички предпоставки да очакваме криза на свръхпроизводството през тази стопанска година /юли 2002 - юни 2003/. Натрупаните преходни запаси от около 500 хил. тона от миналата година и очакваната много добра като обем нова реколта от около 4 млн. тона пшеница, определено ще доведат до свръх предлагане в размер на около 2 млн. тона, предимно фуражна пшеница.

Вероятно ще се наложи държавата да са намеси на вътрешния пазар като изкупи максимално количество пшеница. Но една подобна интервенция също има ограничителни параметри - наличие на свободни модерни складови площи, финансиране и т.н. Освен това, на по-късен етап през стопанската година, може би напролет, тези количества ще трябва да бъдат обновени и пазарът все пак да ги "погълне", т.е. да ги изкупи.

- Заплашени ли са зърнопроизводителите в България от фалити в резултат на падането на цените на пшеницата, както прогнозират експерти от стоковите борси, производители и търговци?

Камен Генков:

- Опасността за производителите се състои в очертаващата се практическа невъзможност да продадат на добра цена и с нормална печалба своето зърно. Кампанията по изкупуване ще стартира най-вероятно от 120-130 лева за тон, а тази цена за някои производители е на ръба или дори под себестойността. Как и с какви средства ще погасяват своите задължения към търговските банки и по различните програми си остава трудно решим проблем, а е необходимо да започне и нов производствен цикъл. Ниските цени при продажбата на зърно за износ ще "задушат" вътрешния пазар, като слабите приходи няма да позволят на производителите да се издължат от своя страна към доставчици на семена, техника, химикали, торове и др.

- Защо България не може да реализира мащабен износ на излишъците от зърно?

Камен Генков:

- За сключване на сделка са нужни двама участници, две страни. В момента е налице свръх предлагане в черноморския регион. Ние предлагаме сравнително дребни партиди предимно фуражна пшеница, докато в черноморския регион големите сделки за редовен износ на партиди от по 30-50 хил. т. се осъществяват от Украйна и Русия при това на дъмпингови цени от около 90 щ. дол. за тон хлебна и малко над 70 щ. дол. за тон фуражна пшеница. Световните лидери в търговията със зърно - МНК, предпочитат да купуват евтино и да играят на едро.

- Как международната търговия със зърно се отразява върху българския пазар?

Камен Генков:

- Директно, защото числата сочат, че реализацията на родното производство е силно зависима от състоянието на международния пазар. При 0,5 млн.т. преходни запаси в страната и очаквани излишъци след жътва от около 1 млн. т., ако има възможност при добра конюнктура да бъдат изнесени, да речем, 700-800 хил. т., ние на практика се надяваме да продадем в чужбина близо 45-50 % от излишната пшеница. Целта е изключително амбициозна, защото в същото време ЕС не само очаква богата реколта от около 107 млн. т. (92 млн. т. през миналата година), но въвежда отново експортното субсидиране и провежда агресивна протекционистична тарифна политика, насочена срещу внос от нашия регион в Съюза. Преките ни конкуренти в региона имат аналогични проблеми. Преходните запаси от пшеница в Русия надхвърлят 8 млн. т., а в Украйна - 2,5 млн.т.

- Какви са тенденциите на международните пазари на зърно и как те ще повлияят върху търговията със зърно в България?

Камен Генков:

- Котировките на пшеница на водещия световен пазар - борсата в Чикаго, в последните седмици бележат тенденция към повишение и се задържат между 100 и 105 щ. дол. На практика, обаче, върху цените на нашия износ влияние оказват европейските и регионални фобни котировки. Експортните цени от ЕС - например от Франция са около 107-108 дол. ФОБ, за Русия и Украйна вече стана дума. В Унгария хлебната пшеница се котира по 95 щ. дол., но тя е с високо качество: съдържание на протеин мин. 12% при относително тегло мин. 78 кг/хл. Според статистиката, средните експортни цени на българска хлебна пшеница през 2000 г. са били между 83 и 90 щ.дол. за тон; през 2001 г. - между 92 и 98 щ. дол. за тон. Вероятно в такъв ценови диапазон - 90-100 щ. дол. ще се колебае износът през летните месеци. Естествено, за качествено зърно ще се плаща и повече.

- Конкурентна ли е българската зърнена продукция спрямо световното качество и стандарти?

Камен Генков:

- За съжаление, само в отделни случаи при конкретни производители. Масова практика е да се отглежда и съхранява все по-малко качествено зърно. Финансовият недоимък принуждава производителите да икономисват от средства за качествени семена, "да свиват" списъка на извършените агротехнически мероприятия и условията на съхранение и да продават на безценица за закърпване на бюджета и спасяване от фалит. Като резултат, тенденцията е към нарастване на дела на фуражната пшеница за сметка на хлебното зърно.

- Достатъчни ли са мерките от страна на държавата за регулиране на пазара на зърно? Според Вас нужни ли са законодателни промени и в каква посока?

Камен Генков:

- Държавата се опитва да регулира в известна степен процесите, но механизмите определено "скърцат". Нека оставим настрана проблема с кредитирането и усвояването на различните земеделски фондове. За съжаление, усвояването се извършва по-скоро от политиците, а не от зърнопроизводителите.

Излизането от хаоса с ДДС е от компетенциите на държавата. Получава се така, че празната хазна принуждава държавата да задържа прекомерно дълго ДДС на зърнопроизводители и търговци, по този начин не само ги лишава от оборотни средства, но създава и допълнителен неуправляем финансов риск в размер на 20% от цената на всеки тон зърно. Рискът се поема от едрите зърнопризводители и износители, "пресира" допълнително цените на вътрешния пазар и те носят по-малка печалба на всеки участник. Като резултат към празната хазна се добавят и празни хамбари.

Държавата има възможност да усъвършенства законодателството, да измени нормативната база, да модернизира стандартите, инфраструктурата и т.н, да интервенира на пазара, но засега не демонстрира решителност и ефективност.

- Какви са тенденциите на международните пазари на зърно и как те ще повлияят върху търговията със зърно в България?

Камен Генков:

- Котировките на пшеница на водещия световен пазар - борсата в Чикаго, в последните седмици бележат тенденция към повишение и се задържат между 100 и 105 щ. дол. На практика, обаче, върху цените на нашия износ влияние оказват европейските и регионални фобни котировки. Експортните цени от ЕС - например от Франция са около 107-108 дол. ФОБ, за Русия и Украйна вече стана дума. В Унгария хлебната пшеница се котира по 95 щ. дол., но тя е с високо качество: съдържание на протеин мин. 12% при относително тегло мин. 78 кг/хл. Според статистиката, средните експортни цени на българска хлебна пшеница през 2000 г. са били между 83 и 90 щ.дол. за тон; през 2001 г. - между 92 и 98 щ. дол. за тон. Вероятно в такъв ценови диапазон - 90-100 щ. дол. ще се колебае износът през летните месеци. Естествено, за качествено зърно ще се плаща и повече.

- Конкурентна ли е българската зърнена продукция спрямо световното качество и стандарти?

Камен Генков:

- За съжаление, само в отделни случаи при конкретни производители. Масова практика е да се отглежда и съхранява все по-малко качествено зърно. Финансовият недоимък принуждава производителите да икономисват от средства за качествени семена, "да свиват" списъка на извършените агротехнически мероприятия и условията на съхранение и да продават на безценица за закърпване на бюджета и спасяване от фалит. Като резултат, тенденцията е към нарастване на дела на фуражната пшеница за сметка на хлебното зърно.

- Достатъчни ли са мерките от страна на държавата за регулиране на пазара на зърно? Според Вас нужни ли са законодателни промени и в каква посока?

Камен Генков:

- Държавата се опитва да регулира в известна степен процесите, но механизмите определено "скърцат". Нека оставим настрана проблема с кредитирането и усвояването на различните земеделски фондове. За съжаление, усвояването се извършва по-скоро от политиците, а не от зърнопроизводителите.

Излизането от хаоса с ДДС е от компетенциите на държавата. Получава се така, че празната хазна принуждава държавата да задържа прекомерно дълго ДДС на зърнопроизводители и търговци, по този начин не само ги лишава от оборотни средства, но създава и допълнителен неуправляем финансов риск в размер на 20% от цената на всеки тон зърно. Рискът се поема от едрите зърнопризводители и износители, "пресира" допълнително цените на вътрешния пазар и те носят по-малка печалба на всеки участник. Като резултат към празната хазна се добавят и празни хамбари.

Държавата има възможност да усъвършенства законодателството, да измени нормативната база, да модернизира стандартите, инфраструктурата и т.н, да интервенира на пазара, но засега не демонстрира решителност и ефективност.